Решение № 11543 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2018 г.

Решение № 11543 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Илиев срещу решение № 306/11.05.2018 г., постановено по адм. дело № 258/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлено искането на лишения от свобода К. Илиев, изтърпяващ наказание в [населено място], подадено по реда на чл. 256 и сл. от АПК, за осъждане на началника на ЗОЗТ "Атлант" гр. Троян да извърши действия, произтичащи от разпоредбите на чл. 77 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) - приемане и извеждане с изх. № и дата на направеното от лишения от свобода Илиев уточнение по подадено от него заявление по реда на ЗДОИ до ГДИН и администриране на същото до неговия адресат. Оплакванията в касационната жалба са за недопустимост и неправилност на решението на Административен съд – Плевен, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът по касационна жалба - началникът на ЗОЗТ "Атлант" - Троян е депозирал писмен отговор по касационната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение № 306/11.05.2018 г., постановено по адм. дело № 258/2018 г. по описа на АС - Плевен, е отхвърлено искането на лишения от свобода К. Илиев, изтърпяващ наказание в [населено място], подадено по реда на чл. 256 и сл. от АПК, за осъждане на началника на ЗОЗТ "Атлант" гр. Троян да извърши действия, произтичащи от разпоредбите на чл. 77 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) - приемане и извеждане с изх. № и дата на направеното от лишения от свобода Илиев уточнение по подадено от него заявление по реда на ЗДОИ до ГДИН и администриране на същото до неговия адресат. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че е налице изготвено от страна на лишение от свобода Илиев уточнение, с адресат главният директор на ГДИН, за което на 30.01.2018 г. е поискан изх. №, но липсват доказателства за наличие на предпоставката на чл. 90, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), респ. чл. 77, ал. 3, предл. второ от ППЗИНЗС, а именно лишеният от свобода Илиев да не разполага с финансови средства, за да е налице задължение за ответника да заведе кореспонденцията с изх. № и да изпрати същата до нейния адресат за сметка на мястото за лишаване от свобода. Прието е, че в случая за началника на ЗОЗТ "Атлант" не е възникнало пряко по силата на правна норма задължение за извършване на фактическо действие, за да се приеме, че е налице неоснователно бездействие. Така постановеното съдебно решение е правилно. Административният съд, след обсъждане на приетите по делото доказателства, е приел, че е сезиран с осъдителен иск по чл. 256 от АПК. Развивайки съображения за характера на този правен институт, съдът е заключил, че за да се уважи искът на Илиев в конкретния случай следва да бъдат доказани кумулативно следните материалноправни предпоставки: 1. налице ли е задължение за административния орган – ответник по силата на закон да извърши поисканите от Илиев фактически действия; 2. Направено ли е искане от страна на Илиев за извършване на тези действия и 3. Ако такова искане е направено - извършени ли са съответните фактически действия в предвидения 14-дневен срок. Съдът, анализирайки разпоредбата на чл. 90, ал. 3 и ал. 4 от ЗИНЗС във вр. с чл. 77, ал. 1-3 от ППЗИНЗС е стигнал до извода, че по делото е доказано обстоятелството, че от лишения от свобода Илиев е изготвено уточнение с адресат - главният директор на ГДИН, за което на 30.01.2018 г. от същия е поискан изх. №, но по делото остава недоказано липсата на финансови средства за закупуване на пощенска марка, за да може да се приеме, че ответникът е бил длъжен да изпрати кореспонденция за своя сметка по реда на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС, съгласно който за лишените от свобода, за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода. Правната норма създава субективно право на лишения от свобода разходите за неговата кореспонденция, когато е установено, че няма средства, да са за сметка на мястото за лишаване от свобода. По делото е представена справка за финансовите средства, притежавани от касатора за периода от 1.12.2107-15.03.2018 г., от която е видно, че той притежава средства за закупуване на пощенски марки. С оглед на това цитираната по-горе правна норма не създава пряко задължение за извършване на конкретно фактическо действие от началника на ЗОЗТ "Атлант" – Троян по силата на закона, за да се приеме, че е налице неоснователно бездействие. Освен това се касае не са вътрешнослужебна кореспонденция, а за лична такава на затворника, което изключва задължението на администрацията да я изпраща безплатно. В съответствие със събраните по делото доказателства АС - Плевен е приел за установено, че по делото е доказано обстоятелството, че от лишения от свобода Илиев е изготвено уточнение с адресат - главният директор на ГДИН, за което на 30.01.2018 г. от Илиев е поискан изх. № Не е доказана обаче, втората материалноправна предпоставка за възникване на задължението по чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС – липсата на средства, за да възникне задължение за началника на ЗОЗТ "Атлант" – Троян да го изпрати на адресата му за сметка на мястото за лишаване от свобода. Предвид изложеното настоящият състав намира, че изводът в обжалваното решение, че в случая не е налице бездействие от страна на началника на ЗОЗТ "Атлант" – Троян за приемане и извеждане с изх. № и дата на направеното от лишения от свобода Илиев уточнение по подадено от него заявление по реда на ЗДОИ до ГДИН и администриране на същото до неговия адресат е правилен и обоснован, а касационната жалба неоснователна. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не се претендират пред касационната инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение