Решение № 1565 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5635/2020 г.

Решение № 1565 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5635/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Тилков от гр. Ботевград, подадена чрез процесуален представител адв. Арнаудова срещу решение № 1617 от 31.12.2019 г. на Административен съд – София област/АСС0/, постановено по адм. дело № 991 от 2019 г., с което съдът отхвърля жалбата му против заповед № РД 09-229 от 1.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г., в частта, с която е прието, че са налице недопустими площи за подпомагане по отношение на заявени парцели с УРН 569690 по заявление УИН 23.17.0518/93497, представляващи БЗС, находящи се в землището на с. Врачеш, а именно: № 12283-16-7-4; № 12283-16-7-6 и № 12283-16-7-7. В жалбата са развити съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата – министърът на земеделието, храните и горите в съдебно заседание чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура по същество счита жалбата за основателна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение в обжалваната част по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – същото е постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране от активно легитимирана страна с жалба против индивидуален административен акт. Настоящият случай е свързан с обжалване на заповед № РД 09-229 от 1.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта относно парцели с идентификатори № 12283-16-7-4; № 12283-16-7-6 и № 12283-16-7-7. В жалбата са наведени твърдения, че при издаване на заповедта е нарушен материалния закон, а площите отговарят на изискванията, въведени с наредбата по чл. 40 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и заповедта в оспорената й част е незаконосъобразна. Прави се искане за отмяна на заповедта в оспорената част. По отношение на процесните имоти съдът е приел, че процесната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона поради това, че същите не отговарят на критериите за допустимост съгласно изискванията на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Извода на съда е, че се касае за площи, които са неподдържани, захрастени, без наличие на земеделска дейност и на земеделски култури; заети са от висока тревна, храстовидна и друга нежелана растителност. Решението е неправилно. Погрешен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед на министъра на земеделието, горите и храните съдържа фактически и правни основания за издаването й. Съгласно чл. 30 от ЗПЗП, за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, която се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието, храните и горите е издал Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. В чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП, в релевантната за настоящия спор редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е действалата към момента на създаване на проекта на процесния слой за кампания 2018 г. Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП е посочено, че данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране /компютърно разчитане/ на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обратно на възприетото от първоинстанционния съд, настоящия съдебен състав приема, че основанието, на което процесните площи са приети като недопустими за подпомагане не е посочено в оспорената заповед. Не се спори, че теренна проверка на заявените за подпомагане площи не е извършвана. Налице е самолетно заснемане, извършено на 9.08.2018 година. В хода на съдебното производство пред АССО, т. е. след издаване на оспорената заповед, административния орган е посочил фактически и правни основания за постановяване на акта- /неподдържане на заявените площи в добро земеделско състояние/. Незаконосъобразно съда се е произнесъл относно законосъобразността на оспорен пред него акт не въз основа на изложените в него фактически основания/респективно съдържащи се в приложената административна преписка/. Основанията за отказа са посочени едва в писмо, с изх. № 94-654/13.05.2019 година на МЗХГ. Същото е във връзка с процесното оспорване от страна на Тилков и като мотив за изключване на сочените площи е посочено, че същите са оценени като неподдържани, съгласно разпоредбите на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. Обратно, на възприетото от АССО, касационния съд не възприема, че категоричен е извода на експерта/ по назначената съдебно- техническа експертиза/, че процесните площи са в неподдържано земеделско състояние- базиран единствено на самолетно заснемане. При дешифриране – не може да се установи височина на затревена площ Един от терените, отказан за подпомагане е земя под угар, допустими за подпомагане при определени условия/ чл. 6 и 10 от Наредба № 2/- които обаче могат да бъдат установени, съгласно вещото лице, единствено при теренна проверка на място. Поради това, постановявайки решение, с което е отхвърлена жалбата против заповед № РД 09-229 от 1.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която е изключена площ от парцели с идентификатор парцели с идентификатори № 12283-16-7-4; № 12283-16-7-6 и № 12283-16-7-7 - е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски, съгласно представения списък, а именно: 70 лева заплатена държавна такса и 350 лева адвокатско възнаграждение, дължимо за настоящата инстанция; 10 лева държавна такса, 300 лева възнаграждение за вещо лице и 900 лева адвокатско възнаграждение, за производството пред АССО Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,