Решение № 8996 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11284/2012 г.

Решение № 8996 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11284/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Димитър Мирчев Цончев, гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу решение № 145 от 28.06.2012 г., постановено по адм. дело № 260/2012 г. по описа на Административния съд - гр. Добрич. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - старши полицай Орлин Живков Златев - служител при 01 РУ "Полиция" - Добрич, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 от АПК, образувано по жалба на Цончев, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от 23.03.2012 г., издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от старши полицай Орлин Живков Златев, в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК, и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено по следните съображения: От доказателствата по делото е установено, че на 23.03.2012 г., в 21.50 часа, адресът, на който живее жалбоподателят, е бил посетен от двама полицейски служители - Димитър Янев и Георги Петков, с цел връчване на призовка на Добринка Цончева - съпруга на касатора. По настояване на служителите на МВР Цончев е слязъл във входа на блока и се е представил за съпруг на Цончева, като им е казал, че същата се намира в болница. Полицейските служители му поискали документ за самоличност, за да разберат с кого разговарят, но според техните показания Цончев им отказал да представи личната си карта и започнал да буйства. Във връзка с това на жалбоподателя са поставени белезници и е отведен в 01 РУП - Добрич, където му е издадена процесната заповед за задържане за срок от 24 часа. Правният извод на съда, че обжалваната административна заповед за задържане на лице на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се основава на действителни факти от значение за случая, е неправилен. Във връзка с доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда (чл. 171, ал. 1 от АПК), съдът неправилно е приел, че осъществяването на административната принуда на основание издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на жалбоподателя е било необходимо. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, подсигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред. Тези мерки нямат характер на мерки за наказание и за назидание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. За да бъде задържано лице на това основание, трябва кумулативно да са налице две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни задължението си по служба. Т. е. задържането по чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не е санкция за осуетяване на полицейска проверка, а следва да обезпечи нейното безпрепятствено осъществяване. В тежест на административния орган е да докаже, че тези предпоставки са налице (арг. чл. 170, ал. 1 от АПК). Съдебният състав намира за недоказани твърденията на полицейския орган, че лицето Димитър Цончев съзнателно не е изпълнило надлежно полицейско разпореждане. Не е категорично доказано, че задържаният е отказал да представи документа си за самоличност. От друга страна неправилно първоинстанционният съд е приел, че единственият начин за установяване на самоличността на Цончев е бил чрез отвеждането му в полицейското управление. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗМВР установяването на самоличността може да се извърши чрез сведения на граждани, които познават лицето. При условие, че служителите на 01 РУП са били на адреса на жалбоподателя е било възможно установяването на самоличността чрез запитване до съседите на Цончев. По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и не съответства на целта му - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което заповед № з. 149/23.03.2012 г., издадена от старши полицай при 01 РУП - Добрич да бъде отменена. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски е основателно и ОД на МВР Добрич следва да бъде осъдено да заплати на Димитър Цончев сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение