Решение № 5710 от 10.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Мазничка - Стоименова, подадена чрез процесуалния й представител адв. Бармуков, срещу Решение 4708 от 12.07.2023 г., постановено по адм. дело 3200/2021 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - принудително задържане на лек автомобил с рег. [рег. номер], чрез техническо средство тип скоба, приложена на 20.03.2021 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното съдебно решение за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е нарушил задължението си да установи и обсъди всички релевантни факти и обстоятелства, както и да отговори на възраженията в жалбата. Изводите, до които е достигнал съдът са неправилни, което е довело и до нарушение на материалния закон. Прави искане решението на първоинстанционния съд, както и административният акт, да бъдат отменени. Претендира направените в производството разноски. Ответникът по касационната жалба служител на длъжност контрольор автомобилен транспорт в Център за градска мобилност (ЦГМ) ЕАД, гр. София в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждането на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция . Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М. Мазничка - Стоименова срещу ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - принудително задържане на лек автомобил с рег. [рег. номер], чрез техническо средство тип скоба, приложена на 20.03.2021 г. от служител на длъжност контрольор автомобилен транспорт в Център за градска мобилност ЕАД, гр. София. За да постанови решението си съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Служителите на ЦГМ извършват проверка в изпълнение на Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община. Автомобилът с рег. [рег. номер] е регистриран като неплатил. След регистриране на автомобила неплатил за Синя зона, същият е бил задържан принудително с техническо средство тип скоба в рамките на Синя зона на 20.03.2021 г. Процесният автомобил е преминал през табела, указваща началото на действие на Синя зона и не е излязъл от зоната. По отношение на събираните такси ЦГМ работи в изпълнение на Решение 73 от 17.12.2015 г. на Столичния общински съвет (СОС), с което са определени цените за паркиране в зоните за платено паркиране в гр. София. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, в съответствие с материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Така мотивиран е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, не е обсъдил всички доказателства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането или изключването им от доказателствения материал. Видно от мотивите на съдебното решение съдът не е установил всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на съдебния спор. На първо място съдът не е установил къде точно и по кое време е бил паркиран процесният автомобил. Приел е, че автомобилът е бил паркиран в Синя зона, без да става ясно въз основа на какви конкретни факти е стигнал до този извод. На следващо място по делото не е установено дали автомобилът е бил паркиран в съответствие с правилата за паркиране или в нарушение на тези правила. Съдът не е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателя, свързани с твърдението му, че автомобилът е бил паркиран на по-малко от 5 метра от кръстовище и пешеходна пътека. Фактът къде точно и как е бил паркиран процесният автомобил е останал неустановен по делото. Този факт обаче е от съществено значение за правилно решаване на настоящия правен спор. Оспореното решение е постановено и в нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 5 АПК, съгласно която съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Съдът не е изпълнил това свое задължение, тъй като не е указал на ответника по делото, че следва да представи доказателства относно обстоятелството, че автомобилът е бил паркиран в съответствие с правилата за паркиране на място, където паркирането е разрешено и на място, попадащо в обхвата на Синя зона. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да укаже на ответника, че не е доказал определени факти, които са от значение за правилното решаване на правния спор (а именно, че процесният автомобил е бил паркиран в съответствие с правилата за паркиране на място, където паркирането е разрешено и на място, попадащо в обхвата на Синя зона), да установи и да обсъди всички релевантни за спора факти и обстоятелства, да отговори на доводите и възраженията на жалбоподателя, изложени в подадената до него жалба, а така също да отговори и на съществените за спора правни въпроси. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение