Решение № 6870 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от М. Ц. М. срещу решение № 38135/17.11.2025 г., постановено по адм. д. № 9636/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на М. Ц. М. срещу решение № 2153-21-253 от 22.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ София, с което е потвърдено разпореждане [номер]/56 от 15.07.2026 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна – директорът на ТП на НОИ София изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заявление вх № 2113-21-3214 от 29.05.2025 г. М. Ц. М. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е установено, че към датата на подаване на заявлението има навършена възраст [възраст] и има осигурителен стаж, както следва - осигурителен стаж от първа категория труд - 29 години, 11 месеца и 27 дни, осигурителен стаж от втора категория труд – 3 месеца и осигурителен стаж от трета категория труд – 1 година, три месеца и 6 дни. На основание чл. 104 от КСО общият стаж, превърнат към трета категория труд за изчисляване на размера на пенсията е 51 години, 6 месеца и 24 дни, сборът от осигурителния стаж и възраст е 102 години, 6 месеца и 28 дни. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че лицето няма право на лична пения за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО тъй като няма навършени 54 години и 4 месеца за календарната 2025 г., няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При оспорването по административен ред, директорът на ТП на НОИ София е приел, че с оглед на обстоятелството, че М. М. е лице, непопадащо в персоналния обхват на чл. 69, ал. 1 от КСО, а не на чл. 69б, ал. 1 от КСО, то преценката за правото й на пенсия следва да се извърши по условията на тази разпоредба, а не по чл. 69б, ал. 1 от КСО. При съобразяване на обстоятелството, че М. М. няма изискуемия стаж като военнослужеща и няма навършена изискуемата възраст за 2025 г. – 54 години и 4 месеца, съответно чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тя не придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, жалбата на М. М. е отхвърлена като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че трудът от първа категория съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на Министерския съвет, а именно НКТП. Член първи от НКТП посочва на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория, като сред тях на попадат военнослужещи по ЗОВСРБ. Приел е, че за разлика от чл. 69 от КСО, чл. 69б, ал. 1 от КСО изисква лицето да е работило 10 години при условията на първа категория труд. Прие е, че чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е по приложението на чл. 69 от КСО и не е относима към правото на пенсия по чл. 69б от КСО. Решението е правилно. Спор между страните по отношение на фактите не е съществувал. Същите правилно са установени от първоинстанционния съд. Установено е, че М. Ц. М. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Към датата на подаване на заявлението е навършила [възраст] и има сбор от осигурителен стаж и възраст 102. На М. М. е зачетена първа категория труд – 29 години, 11 месеца и 27 дни, положен като военнослужещ в Министерството на отбраната. При съобразяване на обстоятелството на навършена възраст от 51 години и 4 дни, към датата на подаване на заявлението е неприложим чл. 69, ал. 1 от КСО, съгласно който военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. неприложимостта се обуславя от обстоятелството, че лицето не е навършило изискуемата възраст от 52 години и 10 месеца. Всъщност чл. 69 от КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. и ал. 2 от КСО. Лицата по чл. 69 от КСО имат специална уредба, която е по-благоприятна, ако нямат стаж от първа и втора категория труд. Съгласно чл. 17а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, лицата по чл. 69, ал. 1-3, 5, 5а и 6 от КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст, както следва – от 1 януари 2025 г. 54 години и 4 месеца. Към датата на подаване на заявлението за пенсия М. М. има навършени [възраст]. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на М. М. не са налице предпоставките за приложимост на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Съгласно посочения текст, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия – навършили са възраст до 31 декември и 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и осем месеца за мъжете и имат сбор осигурителен стаж и възраст - 94 за жените и 100 за мъжете. От 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55 годишна възраст. Относно приложимостта на чл. 69б от КСО, тази съдебна инстанция съобразява и мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на КСО, одобрен с решение № 371 на Министерския съвет от 26 май 2015 г. Във връзка с чл. 69б е посочено, че се предвиждат и промени по отношение на условията за пенсиониране на работещите при условията на първа и втора категория труд. За лицата, работили при условията на вредни и тежки условия на труд, които нямат право на професионална пенсия от професионален пенсионен фонд, но отговарят на определени условия, посочени в новия чл. 69б се предвижда възможност да получат пенсия от ДОО. За придобиване на право на пенсия по този ред е необходимо лицата да са работили не по-малко от 10 години при условията на първа категория труд и 15 години при условията на втора категория труд, да имат сбор от осигурителния стаж и възрастта 94 за жените и 100 за мъжете и да са навършили възраст, като плавно се увеличава до достигане на 55 годишна възраст за жените и мъжете, работещи при условията на първа категория труд и 60 годишна възраст за работещите при условията на втора категория труд. Приложимостта на чл. 69б от КСО изисква лицата да са работили при условията на първа категория труд (придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд). Докато нормата на чл. 222 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е относно обстоятелството, че трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория. Изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б от КСО са обусловени от нормативно предвиденото условие за реално и действително полагане на осигурителния стаж при първа или втора категория труд. Разликата в условията на труд по категории е свързана и с различно възнаграждение, добавки за вредни условия, което означава, че специалните закони и КСО влагат различно съдържание в условия на труд и зачитане при пенсиониране на осигурителен стаж от първа категория. Нормата на чл. 222 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България следва да се прилага в съответствие с чл. 104 от КСО, като съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО, при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Трудът на лицата по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория труд по силата на изрична законова фикция. Тази разпоредба, както и тази на чл. 222 от ЗОВСРБ не квалифицира труда в условията на първа категория, а приравнява съответния осигурителен стаж при определени законови предпоставки на такъв от първа категория само във връзка с преценка относно правото на пенсия. След като лицето попада сред лицата по чл. 69 от КСО, са приложими изискванията за придобиване на правото на пенсия, посочени там, включително и изискването за навършена възраст. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че чл. 68 от КСО регламентира придобиването на право на пенсия, без да отчита вида на полагания труд и заеманата длъжност. Отграниченията от това общо правило се съдържат в чл. 69 – придобиване право на пенсия от военнослужещите по ЗОВСРБ, от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, чл. 69а – придобиване право на пенсия от балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации, чл. 69б – придобиване право на пенсия от лицата работещи при условията на първа и втора категория труд, чл. 69в – придобиване право на пенсия от учителите. В процесния случай чл. 18, ал. 4 от наредбата за пенсиите и осигурителния стаж не намира приложение доколкото е несъмнено обстоятелството, че лицето не е придобило право на пенсия по чл. 69 от КСО не поради недостигащ осигурителен стаж, а поради ненавършване на възрастта от 54 години и 4 месеца. От страна на ответника е направено искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, което е основателно, като следва да се присъдят разноски в размер на 153, 39 евро. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение