Решение № 2812 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13244/2011 г.

Решение № 2812 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13244/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Каварджикова, пълномощник на Елена Дафкова Стоянова, надлежно упълномощена, против решение № 1315/27.07.11 г. по адм. д. № 2813/10 г. по описа на Административен съд-Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Общински съвет-Пловдив, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба като подадена срещу неблагоприятно за страната решение в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК процесуално допустима и като я разгледа по същество по реда и на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Стоянова срещу Решение № 419, взето с Протокол № 30/04.11.10 г. на Общински съвет-Пловдив за одобряване на ПУП-ПРЗ и схеми: водоснабдяване, канализация, електрификация, газоснабдяване, телефонизация, радио-телевизионни сигнали и интернет, сборна план-схема на техническата инфраструктура, вертикално планиране, транспортни комуникации, санитарно -хигиенна обстановка, озеленяване и отдих и правилата и нормативите за прилагане на кв. "Остромила-Беломорски", Пловдив в частта му относно УПИ VIII-1010002 за ЖС и ДОО, кв. 20, поземлен имот № 1010002 по КВС, землище Пловдив-юг, имот с идентификатор 56784.533.68 по кадастралната карта на Пловдив. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в обжалваната му част административният акт е издаден в съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила. Изложил е мотиви във връзка с приложението на чл. 16, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, изчислявайки процентната част от имота, засегната от предвидените улици, приел е, че е налице идентичност на имота по КВС и действащата кадастрална карта, одобрена през 2009 г., както и че предвид липсата на документи за законност на съществуващите в имота двуетажна жилищна сграда и стопанска такава, административният орган не е имал задължение да ги вземе предвид при одобряване на плана. Решението е неправилно по следните съображения: Изложеното във връзка със съответствието на плана в обжалваната му част с изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗУТ е неотносимо към предмета на делото, тъй като обжалваното административно решение е издадено на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Устройствените планове по ал. 1 и ал. 7 на чл. 16 ЗУТ имат различен предмет и съответно изискванията за тяхната законосъобразност са различни. С план по ал. 1 се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура-публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. С този план не се регулират имоти, частна собственост, нито се определя начина и характера на застрояването им. Планът за улична регулация по чл. 16, ал. 7 ЗУТ се одобрява вместо плана по ал. 1, има за предмет само уличната регулация - определя само външните регулационни линии на имотите, не ги регулира цялостно, нито определя застрояването в тях. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изложил мотиви за законосъобразност на плана на всички посочени в оспореното решение правни и фактически основания за издаването му - чл. 14, чл. 17, чл. 18, чл. 25, чл. 103, ал. 1, т. 2 и ал. 3 и 4, чл. 108, чл. 109, чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ. По делото отсъства изискуемото по чл. 125, ал. 1 и 2 ЗУТ задание за изработване на плана, а съдът не е указал представянето му като част от административната преписка, нито е изложил съображения в тази насока. Необосновано и в нарушение на чл. 115, ал. 2 ЗУТ съдът се е позовал на идентичност на КВС и действащата кадастрална карта в частта на процесния имот. Установено от графичния материал по делото и от писменото заключение на в. л. Василев, вкл. устния му доклад е, че планът е изработен въз основа на КВС, а не на действащата кадастрална карта. Независимо от обема и сложността на разработката, разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ЗУТ е императивна, а единственото изключение по § 6, ал. 7 ПРЗУТ не намира приложение, тъй като разпоредбата дава възможност налични кадастрални планове, планове за земеразделяне и други планове, свързани с възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и гори да могат да се ползват при изработване на устройствени схеми и планове само до изработването и влизане в сила на кадастрална карта за съответната територия. Изложеното налага извода за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и тъй като в същото липсват мотиви относно релевантни за правилното разрешаване на спора обстоятелства същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение