Решение № 16948 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2019 г.

Решение № 16948 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от З. Костов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора – [населено място] чрез адв. В. Стоянов срещу решение № 8 от 14.01.2019 г., постановено по адм. д. № 736/2018 г. по описа на АС-Пазарджик в частта му, в която искът на З. Костов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора – [населено място], изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ, постоянен достъп по всяко време на денонощието до санитарен възел и течаща вода, нормални битови условия в килите, достатъчно храна и др. за периода 22.10.2012 г. до 6.08.2018 г е отхвърлен за сумата над 500 лв до пълния предявен размер от 50 000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба -6.08.2018 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в отхвърлителната му част да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция на Костов като основателна. Редовно призован за съдебно заседание, З. Костов се явява лично. Поддържа касационната жалба, представя писмени доказателства, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на съдебното решение в обжалваната част по съображения, подробно развити в касационната жалба и в две писмени молби, депозирани по делото от процесуалния му представител адв. В. Стоянов. Ответникът, ГД "Изпълнение на наказанията" – гр. София, редовно призован, се представлява от юриск. Николова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ГДИН. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната част е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: Административен съд – Пазарджик е сезиран с иск от З. Костов срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000, резултат от незаконосъобразните бездействия на администрацията при Затвора –Пазарджик да осигурят на ищеца необходимите битови условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", изразяващи се в настаняване в пренаселени килии, липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, мръсни и пълни с инсекти-хлебарки и дървеници килии, недостатъчна по количество и лоша като качество храна за периода 22.10.2012 г. до датата на предявяване на исковата молба – 6.08.2018 г. С обжалваното решение АС- Пазарджик е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията"- София да заплати на З. Костов от [населено място] сумата от 500 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора – Пазарджик по неосигуряване на минимална жилища площ от 4 кв. м. за периода 13.02.2018 г. до 18.06.2018 г. и за причинени неимуществени вреди от липсата на санитарен възел и течаща вода за периода на престой на ищеца в наказателна килия при изтърпяване на съответното дисциплинарно наказание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 6.08.2018 г. до окончателното й изплащане.. Със същото съдебно решение е отхвърлен искът на З. Костов срещу ГДИН за сумата над 500 лв до пълния предявен размер от 50 000 лв като неоснователен. Съдебното решение в осъдителния му диспозитив не е предмет на касационно обжалване, поради което е влязло в сила. За да стигне до цитирания по-горе правен резултат, Административен съд – Пазарджик, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е заключил, че, въпреки дадените му указания, ищецът не сочи доказателства за условията в затвора в периода от 22.10.2012 г. до 24.02.2014 г. / когато Костов за първи път е настанен в Затвора- Пазарджик/, както и за периода от 8.10.2014 г. – 12.03.2015 г. и от 13.09.2016 г. – 8.11.2016 г., когато Костов по свое желание е бил преместен в Затвора – Враца с цел продължаване на образованието си. Съдът е приел за недоказани оплакванията на ищеца за непредоставяне на достатъчна по количество и качество храна, за лоши условия в килиите, за липса на санитарен възел и течаща вода /освен за 82 дни пребиваване на Костов в наказателна килия/. По отношение пребиваването на ищеца в пренаселени килии за исковия период, АС- Пазарджик е заключил, че доколкото разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС влиза в сила едва на 7.02.2017 г., както и поради обстоятелството, че за периода 11.11.2016 г. – 1.06.2017 г. Костов е бил настанен в килия № 806 по свое желание, то претенцията му за поставянето му в условия на живот под минимума от 4 кв. м. е основателна само за периода от 13.02.2018 г. – 18.06.2018 г. Съдебното решение е частично неправилно. Неправилно АС-Пазарджик се е позовал на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, влязла в сила едва на 7.02.2017 г., поради което не е преценявал пребиваването на Костов в условията на пренаселеност в Затвора – Пазарджик преди тази дата като поставянето му в несъвместими с човешкото здраве и достойнство условия по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. Независимо от обстоятелството, че вътрешноправната разпоредба на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС не е действала от началото на исковия период до влизането й в сила на 7.02.2017 г., доколкото България е ратифицирала Конвенцията за правата на човека и основните свободи много преди тази дата и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария, КПЧОС съставлява част от вътрешното ни право. Предвид гореизложеното пребиваването на З. Костов в килии при припадаща се на всеки от обитателите й жизнена площ под 4 кв. м., включително и в периода до 7.02.2017 г., съставлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията и подлежи на овъзмездяване по реда на чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неправилно административният съд е приел за недоказана пренаселеността на обитаваните от Костов килии за периода 28.02.2014 г. до 11.11.2016 г. Видно от представената по делото справка от началника на Затвора – Пазарджик /л. 39-40 по първоинстанционното дело/ Костов в цитирания по-горе период е пребивавал в килии № 805 и 803 с други затворници /още 7 или 6 лица/, в резултат на което минималната жилищна площ на обитател е била доста под 4 кв. м. Като не е отчел и тези, реално претърпени от Костов вреди за този допълнителен период, АС-Пазарджик е постановил неправилно съдебно решение в частта му, в която е отхвърлил предявения от затворника срещу ГДИН иск за сумата над 500 лв до 900 лв В тази част съдебното решение следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ГД "Изпълнение на наказанията" – гр. София да заплати на З. Костов, [ЕГН] сумата от още 400 лв обезщетение за неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразното бездействие на администрацията на Затвора – Пазарджик да осигури на затворника пребиваване в килия с допустима по закон минимална жилищна площ за периода от 28.02.2014 г. до 11.11.2016 г. Съдебното решение на АС- Пазарджик в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение