Решение № 3835 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8124/2016 г.

Решение № 3835 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8124/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпили две касационни жалби срещу Решение № 287/13.06.2016 г., постановено по административно дело № 262/2016 г. на Административен съд- П. (АСПз). С обжалвания съдебен акт О. П. е осъдена да заплати на В. С. Т. сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата върху тази сума от 25.13. 2013 г. до окончателното й изплащане, като искът за сумата над 1000 лв. до претендирания размер от 10000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Първата касационна жалба е подадена от В. Т. срещу посоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нищожното Решение № 237 от 25.11.2013 г. на Общински съвет- П. (О. П.) (Решение № 237/2013 г.) за сумата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при анализа и оценката на доказателствата. Счита наличието на материална незаконосъобразност, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), поради това, че присъденото обезщетение е несправедливо. Иска отмяната на решението в отхвърлителната част и постановяване на друго, с което да бъде присъдено по- справедливо обезщетение, ведно с лихвата от 25.13.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Подробни доводи са развити в писмено становище, представено на 10.02.2017 г. Втората касационна жалба е подадена от О. П. срещу посоченото решение в частта, с която е уважен предявеният от Т. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.13.2013 г. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД) и необоснованост. Твърди се, че обезщетението е присъдено, въпреки липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Счита, че не е установена пряка и непосредствена причинно- следствена връзка на твърдените изживявания и емоционални усещания с посоченото решение на общински съвет. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне изцяло претенцията на ищеца, а при условията на евентуалност- да бъде намалено присъденото обезщетение. О. П. в представения по делото писмен отговор от 24.06.2016 г., счита касационната жалба на В. Т. за неоснователна, тъй като по делото не са налице кумулативно предпоставките за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че обосновано с доказателствата АС Пз е приел, че те установяват наличието и на трите елемента от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е решение на ОбС- П., обявено за нищожно, като от същото реално са настъпили, описаните в решението неимуществени вреди, като същите са в пряка причинно-следствена връзка. Намира, че съдът е определил размера на дължимото обезщетение в съответствие с чл. 52 от ЗЗД. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Видно от приетите доказателства с Решение № 204 от 31.10.2013 г. ОбС- П. е дал съгласие за откриване на процедура по реда на ЗПСК за процесния общински нежилищен имот. В предходното съдебно производство по чл. 1 от ЗОДОВ с Решение № 329 от 10.06.2014 г., постановено по административно дело № 384 от 2014 г. по описа на АСПз, О. П. е осъдена да заплати на Т. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нищожно Решение № 204 от 31.10.2013 г. на О. П. (за откриване на процедура за продажба на недвижим имот) в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.05.2014 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното й изплащане, като искът до претендирания размер от 10000 лв. е отхвърлен. В резултат на касационно обжалване с Решение № 8606 от 13.07.2015 г., постановено по административно дело № 9512 от 2014 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 329 от 10.06.2014 г., по административно дело № 384 от 2014 г. по описа на АСПз. В процесния случай първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Т. иск срещу О. П., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпените от лицето неимуществени вреди от нищожното Решение № 237/2013 г. в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва считано от 04.12.2014 г. до окончателното изплащане на цялата сума. От първоинстанционния съд е установено, че с Решение № 237/2013 г., в резултат на което се твърди от Т., че са настъпили претендираните неимуществени вреди, е избран метод за приватизация, приет е анализ на правното състояние, информационен меморандум и приватизационна оценка за общински нежилищен имот, и е дадено съгласие същият да се продаде, чрез провеждане на публичен търг с явно наддаване, както и са определени условията и реда за провеждане на търга. Предмет на решението е поземлен имот с идентификатор 55155.501.669 по КККР на гр. П., ведно със сграда в имота с идентификатор 55155.501.669.1 на два етажа. Установено било, че ищецът има признати приватизационни права по отношение на офис № 1 от посочената сграда- с влязло в сила съдебно решение, постановено по административно дело № 472/1996 г. по описа на Окръжен съд- П., с което е бил отменен мълчаливия отказ на ОбС- П. по молби, подадени от Стоянов и Т. за закупуване на офиса по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП, отм.) и преписката е върната на органа за произнасяне при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на решението. Съдът е посочил, че с Решение № 51 от 06.02.2014 г., постановено по административно дело № 892/2013 г. по описа на АСПз, е обявена нищожността на Решение № 237/2013 г. Същото е оставено в сила с Решение № 14574 от 04.12.2014 г., постановено по административно дело № 3518/2014 г. на Върховния административен съд. В съдържанието на исковата молба търпените вреди, са описани като възмущение, разочарование, гняв, безпокойство, раздразнителност, дискомфорт и перманентно безсъние. При второто разглеждане на делото в съответствие с указанията дадени в Решение № 3291/22.03.2016 г. по административно дело № 3816/2015 г. на ВАС, Т. е уточнил исковата молба, подадена на 08.12.2014 г. като с допълнителни 4 молби разграничава и конкретизира търпените вреди, последица от Решение № 237/2013 г. и периодът, за който ги претендира. От него са конкретизирани формите, в които са се проявили тези вреди, предвид тяхната разлика от вредите от Решение № 204 от 31.10.2013 г. на ОбС- П., свързано със същата приватизационна процедура. Ищецът с молба от 24.03.2016 г. посочва, че с Решение № 237/2013 г. произтичат нови, по-големи неприятности и негативни усещания и се засилват отрицателните реакции. Посочва, че периодът на претърпените неимуществени вреди е от приемане на решението на 25.11.2013 г. до настоящия момент (момента на предявяване на иска). С обжалваното пред настоящия съд, Решение № 287/13.06.2016 г., постановено по административно дело № 262/2016 г. на АС П. е ОСЪДЕНА О. П. да заплати на В. С. Т. сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата върху тази сума от 25.13.2013 г. до окончателното й изплащане, като искът за сумата над 1000 лв. до претендирания размер от 10000 лв. е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен. Наред с това О. П. е осъдена да заплати на Т. разноски в размер на 17 лв. Въз основа на дадените показания от разпитаните по делото свидетели първоинстанционният съд е приел, че твърдените вреди са доказани. Направил е извод за частична основателност на предявения иск като е съобразил, че от събраните по делото доказателства се доказва наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки: нищожен административен акт и претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в гняв, възмущение, напрежение, разочарование, чувство на несигурност, нервност. Съдът е направил е извод за наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между нищожното административно решение и настъпилите неимуществени вреди. Съобразил е, че преживените негативни емоции не са се отразили значително на психоемоционалното състояние и поведение на Т., тъй като продължава да упражнява адвокатската професия и по делото няма данни за възникнали здравословни проблеми в резултат на негативните изживявания. Поради това съдът е приел, че следва да уважи иска частично, като по справедливост е определил обезщетение в размер на 1 000 лв., като до предявения размер от 10000 лв., претенцията следва да се отхвърли като неоснователна. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадените срещу него КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ ЗА НЕОСНОВАТЕЛНИ. Неоснователни са доводите на О. П. за недопустимост на настоящото производство, поради неговата идентичност с предмета по административно дело № 384 от 2014 г. по описа на АСПз. Присъждането на обезщетение за неимуществени вреди притежава сила на присъдени нещо по чл. 297 ГПК, която се разпростира във времевите предели, очертани най-напред с исковата молба, а след това и с влязлото в сила решение, постановено по нея. Вреди, които макар и едни и същи по вид и произтичащи от едно и също административно правоотношение, не са идентични, а са различни- нови вреди, когато са настъпили в различен период от време и произтичат от отделни административни актове. Такъв е и настоящия случай, предвид подадената искова молба, уточненията към нея и данните по делото. Неоснователна е касационната жалба на О. П., като не се споделят доводите за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в частта, с която се осъжда общината да заплати обезщетение от 1000 лева. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед данните по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, обявен за нищожен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Когато се преценяват настъпилите вреди, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно и главно доказване на твърдените факти. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Такива са вредите, които следват директно без опосредяване от други правопроменящи факти. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател О. П., че не са доказани твърдените от лицето неимуществени вреди и причинно- следствената връзка между тях и обявеното за нищожно решениe, предвид присъденото обезщетение с Решение № 329 от 10.06.2014 г., постановено по административно дело № 384 от 2014 г. След анализ на доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. По делото със свидетелските показания са доказани твърдените негативни преживявания, изразяващи се в лабилно емоционално състояние, депресия, потиснатост, нервен срив, нисък праг на търпимост, притеснения, поради влошени и междуличностни отношения и др. Действително кръгът на свидетели, ангажирани от ищеца е стеснен до близки лица, но несъмнено същите имат преки и богати впечатления от това как събитията, в процесния период са се отразили върху психичното състояние на Т. Възприетите от свидетелите емоционални реакции на лицето несъмнено са израз на тези негативни преживявания. Според настоящият съдебен състав- възможността за оставяне на адвоката без кантора и сериозно влошени отношения с близките категорично носят негативни психични преживявания и силно изразени отрицателни емоционални състояния. Твърденията за наличие на вреди от второто нищожно решение на О. П. се споделят от настоящия съдебен състав. С. Р. № 237/2013 г., е налице състояние, при което към първоначалните емоции се натрупват нови негативни емоции и са налице нови отрицателни реакции. Засилен е интензитета на вредите, тъй като административното правоотношение е продължило и са били определени конкретни параметри на приватизационната процедура. Въпреки, че техния характер е идентичен с предходните вреди, несъмнено негативните преживявания са ескалирали и имат засилен интензитет, съответно в резултат са налице нови емоционални негативни реакции. Неоснователна е и касационната жалба на В. Т., като не е налице твърдяното съществено нарушение, при анализа и оценката на доказателствата. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател В. Т., че при определяне на обезщетението е нарушен закона - чл. 52 от ЗЗД. АСПз е изложил точни ясни мотиви и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ПЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. В тези случаи следва да се вземат предвид характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания. Всички доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. Възприетият от решаващия съд размер е обоснован. Настоящата инстанция споделя доводите на АС П. и намира присъждането на обезщетение в размер от 1000 лева за правилно. Съобразени са релевантните факти: периодът на претенцията и настъпилите последици за лицето в личен и професионален аспект. Липсата на увреждане на здравето и обезщетяването за предходните вреди, които имат сходен характер, с влязъл в сила съдебен акт, обуславя определянето на размер на обезщетение- значително по-малък от претендираните 10 000 лева. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния характер, интензитет и продължителност. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,