Решение № 3652 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9588/2020 г.

Решение № 3652 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9588/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от [фирма] срещу решение № 384/02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 423/2019 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отхвърлена жалбата му против писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № 13/29-05-461/22.03.2019 г. на И. Д. Директор на РЗОК Пазарджик. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответната по касационната жалба страна, Директорът на РЗОК-Пазарджик, редовно призован, взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. От първоинстанционния съд е приета за установена следната фактическа обстановка: Със Заповед № 13/09-78/25.01.2019 г. на и. д. директора на РЗОК - Пазарджик била извършена тематична проверка и съставен Протокол за неоснователно получени суми № 13/28.01.2019 г. на [фирма] с установени суми, получени без правно основание, по изпълнение на индивидуален договор № 13/29-080/16.02.2015 г. Задачата на проверката е по изпълнение на индивидуален договор № 13/29-080/09.05.2018 г., във връзка с договор № 13/29-080/02.05.2017 г., договор № 13/29-080/16.02.2015 г., по отношение дейността на д-р Г. Антонов и във връзка с постановено решение № 15225/07.12.2018 г. по адм. дело № 14415/2017 г. по описа на ВАС – шесто отделение. Последвало е издаване на оспорената писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № 13/29-05-461/22.03.2019 г. на И. Д. Директор на РЗОК Пазарджик, с която на [фирма] е наредено възстановяване на суми получени без правно основание в размер на 36 331. 18 лева. Установило се по делото, че на 21.09.2016 г., директорът на РЗОК – Пазарджик е издал на [фирма] Заповед № 13/09-981 от 21.09.2016 г. за налагане на санкция частично прекратяване на договора за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, с която на дружеството е наложена санкция частично прекратяване на договор № 13/29-080/16.02.2015 г. по отношение на д-р Г. Антонов– съдружник в [фирма], с УИН: [ЕГН], едностранно без предизвестие, считано от 21.09.2016 г. Заповедта е обжалвана първо по административен ред пред управителя на НЗОК, а впоследствие и по съдебен ред пред Административен съд – Пазарджик и Върховен Административен съд. Съдебното производство е приключило окончателно с издаването на решение № 15225/07.12.2018 г., постановено по адм. дело № 14415/2017 г. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 519/02.11.2017 г., постановено по адм. дело № 519/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което са били отхвърлени жалбите на [фирма] и д-р Г. Антонов срещу Заповед № 13/09-981/21.09.2016 г. Предвид горното е възприето, че Заповед № 13/09-981 от 21.09.2016 г. за налагане на санкция частично прекратяване на договора за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, е влязла в законна сила на 07.12.2018 г. В хода на проверката е установено, че д-р Г. Антонов е продължил да работи като изпълнител на медицински дейности по договор № 13/29-080/16.02.2015 г. сключен между [фирма] и НЗОК, а след това е бил изпълнител и е отчитал дейности и по договор № 13/29-080/02.05.2017 г., сключен между [фирма] и НЗОК. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност, при спазване на изискванията за писмена форма, съдържа всички реквизити, включително и фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административно-производствените правила. както и при правилно приложение на материалния закон. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на закона са основателни. Споделя се становището на първоинстанционния съд, че спорен по делото е въпросът относно това дали през процесните периоди, след издаването на Заповед № 13/09-981/21.09.2016 г., е следвало РЗОК – Пазарджик да заплаща дейността, отчитана от [фирма], включително и по отношение на д-р Г., предвид на това, че Заповед № 13/09-981/21.09.2016 г., с която на [фирма] е била наложена санкция частично прекратяване на договор № 13/29-080/16.02.2015 г., по отношение на д-р Г. Антонов – съдружник в [фирма], е била в процес на оспорване, не е била влязла в законна сила и не е имало как да породи посочените в нейната разпоредителна част правни последици. Действително, съгласно чл. 166, ал. 1 АПК, оспорването спира изпълнението на административния акт. В случая и липсата на съгласие за предварително изпълнение е безспорна. Наред с това не е налице нито една от двете хипотези, предвидени в чл. 90, ал. 1, т. 2 АПК, тъй като предварителното изпълнение на заповедта не е допуснато нито по силата на закона, нито с разпореждане на административния орган. Заповедта за прекратяване на договора за оказване на болнична медицинска помощ не подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, нито е допуснато с акт на административния орган на основание чл. 60, ал. 1 АПК. Независимо от тези правилни заключения, първоинстанционният съд неправилно е възприел тезата, че оспорената писмена покана е правилна и законосъобразна, тъй като е издадена при наличието на вече приключило производство по оспорване на заповедта за частично прекратяване на договора, при съобразяване с нормата на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО. Съгласно цитираната разпоредба, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК същата правилно е била преценена към момента на издаването на писмената покана. Безспорно е, че към дата 22.03.2019 г. заповедта за частично прекратяване на договора е била влязла в законна сила, но това е станало на 07.12.2018 г.. Поради това, предвид обстоятелството, че към процесните периоди 2015 г. и 2017 г. е бил налице висящ спор пред съда по отношение законосъобразността на заповедта за частично прекратяване на договора, не е допустимо да се приеме тезата, че касаторът е следвало да съобразява поведението си по изпълнението на сключените договори с РЗОК с невлязъл в сила административен акт, за когото не е предвидено предварително изпълнение. Независимо от обстоятелството, че в разпоредителната част на Заповед № 13/09-981/21.09.2016 г. изрично е записано, че на АПМП – ГП Медик – 2000 Велинград" ООД се налага санкция, считано от 21.09.2016 г., то издадената и невлязла в сила заповед не подлежи на предварително изпълнение. Поради това през визираният в поканата период от 21.09.2016 г. до 21.09.2017 г., когато заповедта не е била влязла в сила, не е било налице основание за незаплащане на процесните суми от страна на РЗОК, т. е. същите са получени на правно основание и не подлежат на възстановяване. С оглед на това, неправилно административният орган е приел, че "АПМП – ГП Медик – 2000 Велинград" следва да възстанови на РЗОК - Пазарджик стойността на отчитаните за д-р Антонов дейности в общ размер на 36 331, 18 лв., за периода от дата 21.09.2016 г. до 21.09.2017 г. Като е отхвърлил жалбата на касатора административният съд е постановил неправилно решение, което противоречи на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това то следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество, като се отмени писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № 13/29-05-461/22.03.2019 г. на И. Д. Директор на РЗОК Пазарджик. В полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 200 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение 2 000 лв. и внесена ДТ за касационната инстанция в размер на 200 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,