Решение № 15882 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 361/2013 г.

Решение № 15882 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 361/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Масуд Кхеироллах Гхарехгазли - гражданин на Иран, против решение № 6224 от 20.11.2012 г. по адм. дело № 7804/2012 г. на Административен съд София-град. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли тричленният състав на ВАС да отмени обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Масуд Кхеироллах Гхарехгазли - гражданин на Иран, против решение № 564 от 27.07.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Иран поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че жалбоподателят е напуснал легално родината си и не се позовава на преследване спрямо него от властите в Иран. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. В проведено интервю с рег. № УП 5304/8.03.12 г. касаторът заявява, че от 1995 г. до 2001 г. е живял в Германия, след което немските власти го върнали в Иран. През декември 2008 г. напуска легално страната си и заминава за Турция. Там живее и работи до август 2011 г., когато нелегално с трафикант влиза в България. Чужденецът заявява, че не е имал проблеми с властите в Иран, не е членувал в политически партии и не е имал политически проблеми, но не иска да живее там. В интервю с рег. № УП 5304/1.06.12 г. молителят заявява, че е напуснал Иран, поради финансови проблеми, защото в магазина, където работил, не му плащали. Това сочи, че същият е напуснал страната си само и единствено по икономически причини. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него в каквито смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Изводът на съда за законосъобразно прилагане на нормата на чл. 9 от ЗУБ е обоснован. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като от преценката на обстановката в Иран и бежанската история на жалбоподателя сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. Всичко това идва да обоснове извода, че в конкретния случай няма доказателства спрямо Масуд Кхеироллах Гхарехгазли да е осъществено насилие, което се основава на раса, религия или политически убеждения. По отношение на него не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. При направения подробен анализ на бежанската история и съпоставката й с официалните данни относно положението в страната по произход, обосновано решаващият съд е приел, че не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,