Решение № 12202 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1471/2012 г.

Решение № 12202 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1471/2012 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение от 13.12.2011 г. по адм. дело № 356/2011 г. по описа на Административен съд - Монтана. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че неправилно в нарушение на закона съдът е приел, че не е налице недобросъвестно поведение от страна на ответника по касационната жалба. По делото е установено, че са заявени площи, които изобщо не са били ползвани и са недопустими за подпомагане. Подробни доводи се поддържат по същество на спора. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Ответната страна не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на ЕТ "Монд- Кирил Йорданов Иванов", гр. Монтана, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/25068 от 14.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 5 557.06 лв, във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 12/020609/23226 за подпомагане на по схемите и мерките за директни плащания. Мотивите на административния орган са свързани с анализи и констатирана впоследствие чрез кръстосани последващи проверки по-малка допустима площ въз основа на официална информация от СИЗП на ДФЗ, въз основа на която е намалена помощта по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Национално доплащане за площ (НДП) за заявените площи. Административния орган е посочил, че при извършените проверки в ИСАК на земеделските земи, посочени в заявленията са установени двойно заявени площи от земеделските стопани. Съдът е развил подробни съображения, че е нарушен е Регламент (ЕО) № 796/2004 г. - чл. 23, чл. 80 и чл. 73, т. 4, като съдът е приел че земеделския производител е бил добросъвестен в конкретния случай и не дължи връщане на сумата. Изплащането на сумите е извършено след надлежно деклариране на площи от страна на земеделския производител и административния орган е този който извършва проверка по обработка на заявлението е направил погрешна преценка. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Обоснован и законосъобразен е направения от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на акта за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), поради нарушение на материалноправните норми. Съдът е положил усилия за пълно изясняване на фактите по делото, включително и чрез допускане и изслушване и на експертиза. Установено е, че причината за разминаването в допустимостта на площите при двете проверки произтича от обстоятелството, че при отпускане на субсидията административният орган е извършвал проверка по данни (самолетни снимки) от 2006 г., без да извърши проверка на място, а при втората проверка е работено по актуални (сателитни снимки) от 2009 г. Работата с неактуализирана информация е довела до изменение на обхвата в допустимите за подпомагане площи. Недостатъкът в системата относно обработване на заявленията не може да се вмени във вина на земеделския производител. С оглед на това обосновано е прието от съда, че процесните суми не са недължимо платени, респ. надплатени, съгласно действащите материалноправни разпоредби. В случая няма установено неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, поради което е приложима разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., съгласно която недължимо платени суми не следва да се възстановяват от земеделския производител, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган или ако грешката нe може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Неизвършването на място на терена проверка през 2009 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 7 и чл. 26а от ЗПЗП и неизключването от подпомагане на площи обрасли с дървета и храсти и необработваните площи е грешка на администрацията, която не може да бъде вменена на земеделския производител. При това положение за земеделския производител не е налице задължение да възстанови получената сума за подпомагане. Предвид гореизложеното не са налице касационни отменителни основания Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК