Решение № 11609 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2017 г.

Решение № 11609 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от К. Р., гражданин на Афганистан, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 35 от 1.06.2017 г. постановено по адм. дело № 79 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - В.. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В решението съдът е приел, че оспорващият е придружен непълнолетен, но в административното и съдебното производство не са събрани доказателства, които да установяват връзката между сочения в заповедта придружител и касатора. Поради това касаторът е непридружен непълнолетен и за него действа изричната законова забрана да бъде настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ). Съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, възлагайки на касатора да докаже, че е непридружен непълнолетен. Нелогично е от Рхманвли да се иска установяване на отрицателния факт - липсата на връзка между него и сочения за придружител. Съдът необосновано е приравнил неустановената самоличност, като основание за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), с липсата на документи. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и съдът да отмени оспорена заповед № УРИ 5408 ОЧ-17 от 27.03.2017 г. на началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Б., с която му е наложена ПАМ "принудително настаняване в СДВНЧ". Ответникът - Началникът на Гранично полицейско управление - Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Обжалваното съдебно решение е недопустимо. С решението на АС - В. е отхвърлена жалбата на К. Р., гражданин на Афганистан, против заповед № УРИ 5408 ОЧ-17 от 27.03.2017 г. на началника на ГПУ - Б. за налагане на ПАМ "принудително настаняване в СДВНЧ към дирекция "Миграция" - МВР". За да постанови решението си, съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, а по същество е неоснователна. Решението е постановено по недопустима жалба. С оспорената в първоинстанционното производство заповед № УРИ 5408 ОЧ-17 от 27.03.2017 г. на началника на ГПУ - Б., е разпоредено принудителното настаняване в СДВНЧ към дирекция "Миграция" - МВР на чужденеца А. М., роден на 17.01.1999 г., гражданин на Афганистан, без документи за самоличност. Изложено е, че същият е придружаващ непълнолетното лице К. Р. - жалбоподател в първоинстанционното производство. Последният не адресат на оспорения от него административен акт, тъй като в акта липсва изрично разпореждане за настаняването му в СДВНЧ. Единствен адресат на заповедта е чужденеца А. М., по отношение на когото е приложена принудителната административна мярка. Поради това К. Р. не разполага с активна процесуална легитимация да оспори законосъобразността на заповедта. Жалбата му е недопустима, поради липсата на правен интерес от оспорване. Наличието на правен интерес от търсената съдебна защита представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство, за наличието на което съдът следи служебно. Като се е произнесъл по същество, при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на съдебна защита, а не е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. По изложените съображения, решението следва да се обезсили. Жалбата на К. Р. следва да се остави без разглеждане, а съдебното производството следва да бъде прекратено. При фактическо настаняване на чужденеца в СДВНЧ, без издадена нарочна заповед за това, пътят му на защита е по реда на чл. 250 и сл. от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 вр. с чл. 159, т. 4 и с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение