Решение № 11213 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4522/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. В., чрез адв. Пенкова срещу Решение 1231/26.02.2024г., постановено по адм. д. 11177/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) Р-22221022007369-091-001/20.07.2023г.издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен от Директора на ОДОП София при ЦУ на НАП с Решение 1431/06.10.2023г, с който на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2016г. в размер на 3 757,70 лева, ведно със съответните лихви в размер на 2 405,02 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се и доводи за допуснати в хода на ревизионното производство съществени нарушения на процесуалните правила ненадлежно връчване на заповедта за възлагане на ревизията, неправилно провеждане на ревизията по чл.122 ДОПК. Твърди се, че решението е постановено при неправилна оценка на събраните доказателства. Оспорват изводите на съда за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Претендира се отмяна на решението, отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Аврамова оспорва касационната жалба. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт (РА) Р-22221022007369-091-001/20.07.2023г.издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен от Директора на ОДОП София при ЦУ на НАП с Решение 1431/06.10.2023г, с който на К. Д. В. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2016г. в размер на 3 757,70 лева, ведно със съответните лихви в размер на 2 405,02 лева. С обжалваното решение Административен съд София-град е приел, че ревизионния акт е издаден от материално компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуалния нарушения. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за доказано наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т.1, т.2, т.5 и т. 7 ДОПК, обосноваващи извършване на ревизията по особения ред. Изложил е съображения за неоснователност на възраженията на ревизираното лице, свързани връчване на заповедта за възлагане на ревизия при прилагане на чл.32 от ДОПК. Посочил е, че правилно реда на чл.32 ДОПК е приложен след посещение на място на адреса за кореспонденция по чл.28 ал.1 т.1 от ДОПК при което е установено, че на вратата на ап. 19 не е налице табела с имената на живущите и не са открити нито жалбоподателят, нито член на неговото домакинство, и след последващо уведомяване на ревизираното лице по телефона. Счел е, че правилно след като жалбоподателят не е имал сключени трудови договори, не е имало основание за приложение на чл. 29, ал. 8 от ДОПК и за връчване на ЗВР по месторабота. Във връзка с възражението на В., че връчването е могло да се осъществи на 15.12.2022 г, на която дата органите по приходите са извършили проверка в офиса на БИМ БГ ООД, на което дружество същия е бил управител, съдът е посочил, че доколкото договорът за управление и контрол не представлява трудов договор, то за него не е приложима нормата на чл. 29, ал. 8 от ДОПК, още повече в случая служителите посетили офиса на дружеството не са идентични с тези, по отношение на които е възложено да извършат ревизионното производство. Съдът е посочил още, че при добросъвестност на ревизираното лице, същото е следвало след проведения телефонен разговор, документиран с протокол от 09.12.2022г, да заяви друг адрес за кореспонденция или да отвори електронното изпратеното му електронно съобщение. Съдът е анализирал действията на органите по приходите и е установил, че процедурата по чл.32 ДОПК е изпълнена надлежно и в цялост. По отношение направеното оспорване на протокол 1835829/06.12.2022г., мотивирано с поредни номера на изготвените след няколко дни протоколи, което според жалбоподателя свидетелства, че между 06.12. и 09.12.2022г. органите по приходите не са извършвани никакви действия и вероятно цитираният протокол е антидатиран, съдът е посочил, че поредната номерация на протоколите не би могла да е основание да се твърди, че същите съдържат недостоверни данни, записани в тях, а и авторството на положените подписи не е оспорено. Административният съд е приел, че в случая органите по приходите правилно са мотивирали наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2, т.5 и т.7 от ДОПК, с оглед установеното несъответствие между имущественото състояние и получените доходи от ревизираното лице за 2016 г. водещо до извод за наличие на укрити доходи, като е съобразен е и факта, че жалбоподателят не е подал данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчен период 2016г. За неоснователно е счетено възражението за смесване на процедурата по извършване на ревизия по общия ред с извършването й при особени случаи по реда на чл.122 от ДОПК, като е съобразена практиката на ВАС в тази насока касаеща възможност ревизионното производство да започне по общия ред и едва при установяване наличие на обстоятелствата по чл.122 ал.1 от ДОПК да се премине към извършване на ревизия при особени случай, стига да е спазена процедурата по чл.124 от ДОПК, каквото в случая е сторено в ревизионното производство. Съдът е приел за безспорен размера на установените от органите по приходите доходи и разходи през 2016г. и за правилен способа на изготвяне на паричните потоци. Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че е получавал трудово възнаграждение от Албиана Корект ЕООД, не само през месец 10.2016г. (за което е представил фиш за получена работна заплата), но и през месец 11 и месец 12. 2016г., съдът е посочил че същите са недоказани. Приел е, че наличието на валидно правоотношение и деклариран осигурителен доход не свидетелстват за реално получаване на трудовото възнаграждение. За недоказано е прието и твърдението на ревизираното лице за извършено дарение на парични средства от неговата баба, с оглед на това, че органите по приходите са изследвали конкретно доходите й за продължителен предходен период от време, като са установили, че освен от получени пенсии в минимален размер, липсват обективни данни за получени доходи от други източници. Относно представената декларация от С. Й., административния съд е посочил, че същата е частен документ и в случая според съда е съставена единствено за целите на производството. В заключение решаващия състав е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, поради което жалбата като неоснователна е оставена без уважение. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Доводите, изложени в касационната жалба и представеното писмено становище са наведени и пред първоинстанционния съд. По всеки един от тях съдът е изложил мотиви обосноваващи крайния му извод при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Решението на административния съд се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. Съдът е проверил констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. След подробен анализ на доказателствата съдът е приел за правилно определен размерът на разполагаемите парични средства в началото и края на ревизирания период, приходите и разходите на ревизираното лице. Противно на оплакванията на жалбоподателя, в случая безспорно е доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като законосъобразно ревизиращите органи са преминали към този ред, изследвайки приходите на подателя на касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.2 ДОПК, в тези случаи доказателствената тежест за установяване противното на отразеното в ревизионния акт пада върху ревизираното лице, като фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното. В конкретния казус, след извършен анализ на относимите за ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал.2 ДОПК, правилно и обосновано е констатирано несъответствие между имущественото състояние и получените доходи от ревизираното лице за 2016 г., а констатациите в РД и РА относно други данъчни периоди са неотносими към спора, доколкото за тези периоди не са определени задължения. В оспорения акт съдът е подложил на обсъждане всички обстоятелства в тази връзка, като се е произнесъл възраженията на касатора. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно обжалвания материален интерес, а именно в размер на 916.27 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,