Решение № 5735 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6081/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Е. Ц. С. с [ЕГН] и с адрес в гр. Плевен, на [адрес], против решение 260 000 от 10.04.2024 г., постановено по адм. дело 1 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Плевен в частта му, в която е обезщетена за отчужден от нейната майка и наследодателка П. Т. К. по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (ЗОЕГПНС отменен) недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, на [улица], съставляващ Триетажна сграда върху 337 кв.м. с пет апартамента и шест дюкяна и Една втора идеална част от Дворно място, цялото от 622 кв.м., досежно нейната наследствена Една втора идеална част от описания имот, със съсобственост в размер на 485/600 кв.м. идеални части от УПИ VII 5016 по Застроителния и регулационен план (ЗРП) на гр. Плевен, одобрен със Заповед РД-15-1293 от 27.07.2000 г. на кмета на Община Плевен. Твърди неправилност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част, като релевира нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решението в обжалваната част противоречи на влязлото в сила решение 163 от 11.05.2005 г., постановено по адм. дело 247 по описа за 2003 г. на Окръжен съд Плевен, доколкото в диспозитива на последното е посочено, че тя е обезщетена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) за нейната наследствена Една втора идеална част от недвижимия имот на [улица] гр. Плевен със съсобственост за сметка на идеалната част на държавата в УПИ IV в кв. 350 по Плана на гр. Плевен. Изразява несъгласие със заключението на вещото лице И. Щерев, дадено в съдебно заседание по първоинстанционното дело, проведено на 22.01.2024 г., в частта му за определяне размера на нейното обезщетение. Възразява, че за стойността на държавния терен в УПИ IV експертът е взел под внимание застрояването в него, за което подчертава, че не е предмет на обезщетението й по ЗОСОИ, съгласно решение 163/11.05.2005 г. по адм. дело 247/2003 г. на Окръжен съд Плевен. Иска отмяната на решение 260 000/10.04.2024 г. по адм. дело 1/2020 г. на Окръжен съд Плевен в частта му, в която обезщетението й по ЗОСОИ е определено със съсобственост от УПИ VII, а не от УПИ IV, както и в частта му относно размера на обезщетението, което според нея следва да се увеличи с преизчислените в натура 105093.45 лв. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Ответникът Областният управител на Област Плевен със седалище в гр. Плевен, на пл. Възраждане 1 оспорва касационната жалба по съображения за неоснователността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска оставянето й без разглеждане, като недопустима, алтернативно отхвърлянето й, като неоснователна. По същество иска частично атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответниците Х. Ц. Х., Е. Н. Х., М. С. С., Д. С. П., Н. С. Ш., Н. В. И. и Т. В. И. с адреси, съгласно Списък на призованите лица на л. 128 (гръб) от касационното дело, не изразяват становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явяват и не се представляват в съдебното заседание пред настоящия съд. Ответникът Маги 2002 ЕООД с адрес в гр. Сопот [адрес] не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Ответникът Н. ЕООД с адрес в гр. Плевен, на [адрес] не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й. Иска отхвърлянето й, а по същество иска потвърждаването на първоинстанционното решение в обжалваната част. Представя писмени бележки от 24.02.2025 г. Не претендира адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната част. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение е постановено в производство по реда на чл. 6, ал. 6, във вр. с ал. 4 и ал. 5 ЗОСОИ, за обезщетяване на лицата Е. Ц. С. и П. Ц. Т. сестра и брат. С него Окръжен съд Плевен е обезщетил Е. Ц. С. за отчужден от нейната майка и наследодателка П. Т. К. по ЗОЕГПНС недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, на [улица], съставляващ Триетажна сграда върху 337 кв.м. с пет апартамента и шест дюкяна и Една втора идеална част от Дворно място, цялото от 622 кв.м., досежно нейната наследствена Една втора идеална част от описания имот, със съсобственост в размер на 485/600 кв.м. идеални части от УПИ VII 5016 по ЗРП на гр. Плевен, одобрен със Заповед РД-15-1293 от 27.07.2000 г. на кмета на Община Плевен. Касационната жалбоподателка е обезщетена и с компенсаторни записи в размер на 9200.00 лв. за отчуждения от П. Т. К. недвижим имот Дюкян на [улица] гр. Плевен, досежно наследствената й Една втора идеална част. С., като наследник на брат си П. Ц. Т., е обезщетена с компенсаторни записи в размер на 105100.00 лв. за несъществуващата Триетажна сграда от пет апартамента и шест дюкяна върху 337 кв.м. в имота на [улица] гр. Плевен, отчужден от наследодателката им П. К., съобразно наследствената му част, както и с компенсаторни записи в размер на 9200.00 лв. за отчуждения от П. К. недвижим имот Дюкян на [улица] гр. Плевен, досежно наследствената му Една втора идеална част. Окръжен съд Плевен е установил следната фактическа обстановка: С решение 163/11.05.2005 г. по адм. дело 247/2003 г. на Окръжен съд Плевен (л. 9-17 от касационното дело), на основание чл. 6 ал. 6 ЗОСОИ, е отменено Решение 481/02.06.1998 г. на Областния управител на Област Ловеч в частта му, в която е оставено без уважение искането на касационната жалбоподателна за обезщетение за отчужден от П. Т. К. недвижим имот, находящ се в Плевен, на [улица], съставляващ Дворно място и Триетажна сграда, както и в частта му, в която се определя обезщетение с компенсаторни записи за съборена Триетажна сграда върху 337 кв.м. за Е. С., като вместо това е постановено, че С., на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, се обезщетява за отчуждени от нейната майка и наследодателка П. К. по ЗОЕГПНС недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, на [улица], съставляващ Триетажна сграда върху 337 кв.м. с пет апартамента и шест дюкяна и Една втора идеална част от Дворно място, цялото от 622 кв.м., досежно нейната наследствена Една втора идеална част от описания имот, със съсобственост за сметка на идеалната част на Държавата в УПИ IV в кв. 350 по Плана на гр. Плевен. Със същото решение е отхвърлена жалбата на П. Ц. Т. против Решение 481/02.06.1998 г. на Областния управител на Област Ловеч, с което е оставено без уважение искането му за обезщетение за отчужден от неговата майка и наследодателка П. К. недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, на [улица], съставляващ Дворно място и Триетажна сграда, чрез възстановяване на имота, както и против мълчаливия отказ на Областен управител на Област Ловеч за обезщетение за същия имот чрез съсобственост върху обектите или терена при условията на чл. 2 ал. 1, т. 1 ЗОСОИ. Наред с това е назначено вещо лице лицензиран експерт по ЗОСОИ, при депозит в размер на 50.00 лв., вносим от Е. С. 30.00 лв. и от П. Т. 20.00 лв., което да даде заключение за размера на квотата на съсобственост, съобразно това съдебно решение, както и за размера на компенсаторните записи за отчуждения Дюкян на [улица]в гр. Плевен по отношение на Е. С. и П. Т., както и за размера на компенсаторните записи за несъществуващата отчуждена Триетажна сграда от пет апартамента и шест дюкяна върху 337 кв.м., без дворното място, по отношение на П. Ц. Т.. Решение 163/11.05.2005 г. по адм. дело 247/2003 г. на Окръжен съд Плевен е влязло в сила на 11.07.2006 г. С решение 418 от 22.11.2007 г. по адм. дело 247 по описа за 2003 г. на Окръжен съд Плевен (л. 140-146 от том 1 от първоинстанционното дело), съдът е обезщетил Е. С. за отчужден от нейната майка и наследодателка П. К. по ЗОЕГПНС недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, на [улица], съставляващ Триетажна сграда върху 337 кв.м. с пет апартамента и шест дюкяна и Една втора идеална част от Дворно място, цялото от 622 кв.м., досежно нейната наследствена Една втора идеална част от описания имот, със съсобственост в размер на 4293.86 кв.м. идеални части от общо 5705 кв.м. идеални части в ПИ IV в кв. 350 по Плана на гр. Плевен за сметка на всички съсобственици с изключение на идеалните части на ЕТ ХЦХ-Н.-Х. Христов по н.а. 197/15.09.1993 г., том ХХ, н.д. 4197/1993 г. и на Х. Х. по решение от 24.11.1995 г. по гр.д. 229/1995 г. на Районен съд Плевен. Със същото решение С. е обезщетена с компенсаторни записи в размер на 9200.00 лв. за отчуждения от П. К. по ЗОЕГПНС имот на [улица] гр. Плевен, досежно наследствената й част. П. Ц. Т. е обезщетен с компенсаторни записи в размер на 105100.00 лв. за несъществуващата Триетажна сграда от пет апартамента и шест дюкяна върху 337 кв.м. в имота на [улица] Плевен, отчужден от наследодателката му П. К., съобразно наследствената му част, както и с компенсаторни записи в размер на 9200.00 лв. за отчуждения имот от П. К. на [улица] гр. Плевен, досежно наследствената му част. Решението е влязло в сила на 26.03.2010 г., когато с решение 4069/26.03.2010 г. по адм. дело 2463/2008 г. по описа на Върховния административен съд (л. 135-136 от том 1 на първоинстанционното дело) е оставено в сила. С решение 8070/24.06.2020 г. по адм. дело 7241/2019 г. на Върховния административен съд (л. 246-247, пак там), в производство по реда на чл. 237 и сл. АПК, решение 418 от 22.11.2007 г. по адм. дело 247 по описа за 2003 г. на Окръжен съд Плевен е отменено и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Жалбоподателят П. Ц. Т. е починал на 17.10.2012 г. Дъщеря му В. П. Т. се е отказала от наследството му на 01.08.2016 г. и е подала молба от 05.04.2022 г. (л. 178 от том 2, пак там), с която е поискала да бъде заличена като страна по делото. С определение от съдебно заседание, проведено на 12.05.2022 г., първоинстанционният съд е заличил В. П. Т. като страна по делото. Това определение е влязло в сила на 07.06.2022 г. Съгласно представено Удостоверение за наследници от 21.04.2022 г. (л. 204 от том 2, пак там), след отказа от наследство на дъщерята, единствен наследник на жалбоподателя е сестра му Е. Ц. С. жалбоподател на собствено основание. По делото пред първата инстанция е изслушано първоначално и допълнително заключение на експерт по ЗОСОИ за размера на конкретната идеална част, дължима като обезщетение на С., както и за размера на компенсаторните записи по отношение на С. в лично качество и като наследник на брат й. При така установената фактическа обстановка, Окръжен съд Плевен се е позовал на решение 163/11.05.2005 г. по адм. дело 247/2003 г., постановено от същия съд. Посочил е, че, доколкото в последното е прието, че спрямо жалбоподателката са налице условията по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ и в този смисъл възникналото за нея субективно право на обезщетение в съсобственост е реализирано, предмет на образуваното пред него производство втора фаза на производството по обезщетяване на С. е определянето на конкретната идеална част, дължима й като обезщетение. За тази цел съдът е обсъдил подробно първоначалното и допълнително заключение на вещото лице И. Щерев. Кредитирал е тези заключения, основавайки решаващите си изводи на тях. Съдът е разгледал на първо място обезщетението на С. за отчуждения по ЗОЕГПНС от нейната майка и наследодателка недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, на [улица]. Посочил е, че към дата 11.07.2006 г. датата на влизане в сила на решението от първата фаза съществува УПИ IV в кв.350 по Плана на гр. Плевен, с площ 5705 кв.м. (измерени графично 5777 кв.м.), застроената част от което е 4819 кв.м., а незастроената 886 кв.м. Изчислил е стойността на кв.м. от УПИ IV на сумата от 758412.90 лв. Отчел е кои имоти попадат в УПИ IV към настоящия момент (Поземлен имот (ПИ) с идент. 56722.659.790, ПИ с идент. 56722.659.1090 и ПИ с идент. 56722.659.1091, съгласно Кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Плевен), както и коя част от тези имоти е застроена и незастроена. Определил е обезщетението за отчуждения имот на [улица]на сумата от 112713.83 лв. Съобразявайки Заповед РД-15-1293 от 27.07.2000 г. на кмета на Община Плевен, с която е одобрено частичното изменение на ЗРП на гр. Плевен, Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот 102/01.11.1994 г., том VII, нот. дело К-1429 от 01.11.1994 г. и съдебно решение по гр. дело 4177 по описа за 1993 г. на Районен съд Плевен, съдът е приел, че полагащата се част за обезщетение на жалбоподателката в държавната част от имот УПИ VII 5016 по ЗРП на гр. Плевен възлиза на 485/600 кв.м. идеални части от същия. Подчертал е, че УПИ VII 5016 към настоящия момент е незастроен. На следващо място съдът е разгледал обезщетението в компенсаторни записи за отчуждения дюкян на [улица] гр. Плевен. Приел е, че размерът на обезщетението на П. Ц. Т. в компенсаторни записи, преизчислен съгласно решение 163/11.05.2005 г. по адм. дело 247/2003 г. на Окръжен съд Плевен за неговата Една втора наследствена идеална част от Триетажна сграда върху 337 кв.м. с пет апартамента и шест дюкяна, находяща се в гр. Плевен, на [улица], възлиза на 105100.00 лв. в компенсаторни записи. Използвайки методиката по ЗОСОИ и като отчел Приложение 1 от Закона за местните данъци и такси (отменено, но в сила за висящи дела), е определил действителната пазарна цена за 1 кв.м. земя в УПИ IV в кв. 350 по Плана на гр. Плевен без застрояване в него на сумата от 42.67 лв. Обърнал е внимание, че страните не спорят по въпроса за размера на компенсаторните записи за отчуждения дюкян. Определил е обезщетението в компенсаторни записи при условията на чл. 162 ГПК, като стигнал до сума от 18400.00 лв. за отчуждения имот на [улица]в гр. Плевен или по 9200.00 лв. в компенсаторни записи за С. и Т.. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните от касационната жалбоподателка пороци, поради което не са налице основания за отмяната му. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, кредитирайки заключение на вещо лице, което е неточно, пристрастно и необосновано в частта му за определяне размера на обезщетението на касаторката по ЗОСОИ със съсобственост. Видно от данните по делото Протокол от съдебно заседание на първоинстанционния съд, проведено на 11.03.2024 г. (л. 3-5 от том 5 на същото), касаторката само е заявила, че не приема изслушаното в това заседание допълнително заключение, както и основното такова, изготвени от вещо лице Щерев, но не ги е оспорила, нито е отправила доказателствени искания за повторна експертиза от друго или повече вещи лица. Проявявайки процесуална пасивност и пропускайки възможността да оспори заключенията, С. сама се е поставила в невъзможност да докаже тезата си за неправилно изчисление на обезщетението й по ЗОСОИ със съсобственост, развита подробно в Становище, вх. рег. 260264/18.03.2024 г. (л. 7-10 от том 5, пак там). След като липсва оспорване на изготвените от вещо лице Щерев заключения, респ. не е налице искане за нова (повторна) експертиза, първоинстанционният съд е бил поставен в невъзможност да упражни правото си да прецени дали такова искане би било основателно. Не се споделя възражението в касационната жалба, че решението в обжалваната част противоречи на влязлото в сила решение 163 от 11.05.2005 г. по адм. дело 247 по описа за 2003 г. на Окръжен съд Плевен, доколкото с частично атакувания съдебен акт обезщетението на касационната жалбоподателка по ЗОСОИ е определено със съсобственост от УПИ VII, а не от УПИ IV, както е постановеното по влязлото в сила решение 163/11.05.2005 г. на Окръжен съд Плевен. В производството по адм. дело 247/2003 г. на Окръжен съд Плевен е безпротиворечиво установено, че имот с планоснимачен 5016 от парцел VII се намира към 1957 г. в строителен квадрат 370 по Плана на гр. Плевен, а към 1999 г. в строителен квадрат 350 по Плана на гр. Плевен. Този имот попада в новообразувания със Заповед РД-15-1293/27.07.2000 г. на кмета на Община Плевен УПИ IV За покрит пазар и паркинг Н. ООД. В първата фаза на производството по ЗОСОИ С. е обезщетена със съсобственост за сметка на идеалната част на Държавата в УПИ IV в кв. 350 по Плана на гр. Плевен и именно по отношение на това УПИ в частично обжалваното пред настоящия съд решение е установена нейната квота на правоимаща и е определена стойността на обезщетението й. В конкретния случай не се установява неправомерно ощетяване на първоинстанционната и касационна жалбоподателка при определяне на размера на обезщетението й със съсобственост спрямо признатото й право в този смисъл при първата фаза на производството по реда на ЗОСОИ. Настоящият състав на касационната инстанция преценява, че със съдебното решение, в обжалваната му част, първоинстанционният съд е определил размера на дължимото на С. обезщетение при верни фактически установявания и при правилно приложение на материалния закон. Обсъдил е всички спорни въпроси и е дал обоснован отговор кои факти и обстоятелства приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и какви правни изводи следват от тях. Несъгласието на касационната жалбоподателка с изводите на съда не обосновава неправилност на решението в обжалваната част. При отсъствието на посочените в касационната жалба основания за отмяна, решението на административния съд в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касационната жалбоподателка не се дължат разноски за производството пред настоящия съд. Такива не се дължат и на ответниците по касация, тъй като не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия