Решение № 2638 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2085/2019 г.

Решение № 2638 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2085/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), чрез гл. юрк. Грозданов, срещу Решение № 2745 от 20.12.2018 г., постановено по адм. дело № 1598/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – "България роуд сървиз" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ЕИК 200859526, не изразя становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е осъдил ИА "АА" да заплати на "България роуд сървиз" ООД сумата в размер на 80 лева, представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Наказателно постановление № 36-0000440 от 17.07.2014 г., издадено от Директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Пловдив, по н. а. х. д № 4662/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 325 лева. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съдът обосновано се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В процесния случай не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт – НП № 36-0000440 от 17.07.2014 г., издадено от Директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Пловдив, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 37, ал. 2 от Наредба № 3 от 7.04.2009 г. на Министерство на транспорта. В производството н. а. х. д № 4662/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление, правната защита на дружеството е осъществена от адвокат В. Божков, чиято представителна власт произтича от представеното пълномощно с дата 16.09.2014 г. (л. 17 от делото). В това производство, не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. В исковите производства, по реда на чл. 203 и сл. АПК, доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: наличие на незаконосъобразен акт, действие/бездействие; - на административен орган или негови длъжностни лица; - постановени при упражняване на административната им дейност; - отменени по съответния процесуален ред; - вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилата вреда и отменените акт, действие или бездействие. Отсъствието на който е да е от посочените елементи води до неоснователност на претенцията, респ. до отхвърляне на иска. В случая, не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Непредставянето на договор за правна защита и съдействие в рамките на производството по обжалване на НП № 36-0000440 от 17.07.2014 г., издадено от Директор на РД "АА", гр. Пловдив, по н. а. х. д № 4662/2014 г. по описа на РС Пловдив, както и представянето на такъв след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При това положение изводът на съда, че страната е понесла разноски за упълномощен от нея процесуален представител е необоснован, тъй като не почива на относими доказателства, намиращи се в производството по н. а. х. д № 4662/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а спорът – решен по същество, като се отхвърли изцяло предявения иск. При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна и решението на първостепенния съд следва да бъде отменено изцяло и в тази част. Претенцията на касатора ИА "АА" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, но не следва да бъде уважена. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове по ЗОДОВ, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Липсата на изрична норма по този въпрос, не е празнота в правото, която следва да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба по този въпрос в чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ за едната страна по спора - ищеца. Разделянето на възнаграждението за адвокат от разноските по производството показва, че според законодателя, възнаграждението за адвокат, макар и да е разход по делото не е разноски по производството. В ЗОДОВ не е предвидено изрично възстановяването на разхода за ползваната от ответника адвокатска услуга по делото или заплащане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение