Решение № 1924 от 21.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности - София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юриск. Е. Митева срещу решение 513 от 24.03.2022 г. по адм. дело 641/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С1131-0456421 от 28.06.2021 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект кулинарен магазин, находящ се в гр. Благоевград, ул. Тодор Александров 54, стопанисван от Стелд-36 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че при установено по съответния ред административно нарушение органът в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи ПАМ на търговеца. В тази връзка поддържа, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства по безспорен начин се доказва неизпълнение на задължението на търговеца по чл. 8, ал. 2 във връзка с § 75, ал. 6 от ПЗР към НИД на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г. на МФ/. Във връзка с достигнатия от съда извод по отношение продължителността на действието на мярката, обсъден ведно с наложената административнонаказателна санкция по реда на ЗАНН, касаторът излага доводи, че производствата по издаването и налагането на ПАМ и налагането на административно наказание по ЗАНН са две отделни производства, като налагането на мярката не е обвързано с образуването на административнонаказателно производство и издаване на наказателно постановление, неговата отмяна или друг акт на административния орган. Намира, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на мярката обосновават правилното му определяне и съответстват на залегналите в чл. 22 ЗАНН цели, за които мярката се налага. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на срещу процесната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Стелд-36 ЕООД, чрез адв. Д. Стойкова оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била заповед ФК-С1131-0456421 от 28.06.2021 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект кулинарен магазин, находящ се в гр. Благоевград, ул. Тодор Александров 54, стопанисван от Стелд-36 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 21.05.2021 г. в 12:42 часа проверка на търговския обект, стопанисван от горепосоченото дружество, при която при контролна покупка на 2 бр. питки на обща стойност 0.70 лева е издаден фискален бон с 0073811/21.05.2021 г. /л. 55-гръб/ от намиращото се в обекта фискално устройство /ФУ/ модел DATECS DP-150T KL с ИН на ФУ DT554989 и ИН на ФП 02554989, при прегледа на който е установено, че същият не съдържа QR код, тъй като ФУ е от неодобрен тип. В хода на проверката е установено, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация още едно ФУ модел ELTRADE A3 KL, от който е иззет фискален бон с 0000535/21.05.2021 г. /л. 63/, за който е установено, че съдържа задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. С Протокол сер. АА 0041151/21.05.2021 г. /л. 64/ от органите по приходите са предприети действия за обезпечаване на доказателствата във връзка с установеното нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и е иззето фискално устройство модел модел DATECS DP-150T KL. В хода на съдебното производство в качеството му на свидетел е разпитан Б. Зашев, представител на дружеството, извършващо сервизното обслужване на фискалните устройства в стопанисвания от Стелд-36 ЕООД търговски обект. Видно от свидетелските показания, управителят на Стелд-36 ЕООД многократно е уведомяван, че ФУ DATECS DP-150T KL следва да бъде доработено, за да отговаря на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. на МФ, но същият е отказал. В показанията си, Б. Зашев дава обяснение, че преди да бъде доработено ФУ не изпраща фискалните бонове към НАП, а единствено изпраща сумата от дневния отчет, номера на дневния отчет и датата и часа на дневния отчет. По делото са представени наказателно постановление 610943-F616318/15.11.2021 г. на началника на отдел Оперативни дейности - София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с което на Стелд-36 ЕООД за извършено нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция, жалба до Районен съд - Благоевград срещу горепосоченото наказателно постановление и платежно нареждане за заплатена имуществена санкция, наложена със същото. С писмо с вх. 57-00-21-1 от 08.02.2022 г. председателят на Българския институт по метрология е предоставил информация относно ФУ модел DATECS FP 550 KL, от която е видно, че същото не е одобрено съгласно изискванията на Наредба Н-18/2006 г. на МФ и не трябва да функционира в търговските обекти на територията на страната. За да отмени наложената на Стелд-36 ЕООД мярка, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с административнопроизводствените правила, целта на закона и при нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Съставът е приел за безспорен между страните факта на извършеното нарушение от търговеца. След извършен анализ на относимите правни норми от Наредба Н-18/2006 г. на МФ и ЗДДС, обосновава извод, че в случая безспорно се установява, че не са спазени функционалните изисквания към ФУ, изразяващи се в необновена версия на фърмуера, която дава възможност да се подават по установената дистанционна връзка данни от всички фискални бонове, регистриращи продажби, както и че издадените такива от ФУ модел DATECS DP-150T KL не съдържат двумерен баркод код /QR код/ и уникален номер на продажбата съгласно приложение 29. Независимо от това обаче, съдът намира, че принудителната административна мярка е наложена в несъответствие с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Според първоинстанционният съд актът е издаден в нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, установяващ задължение за административния орган да уведоми страната за започналото административно производство, респективно и в нарушение на чл. 35 АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са направени. Прието е, че в заповедта е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта досежно определения от органа срок на наложената на търговеца ПАМ. Според съда изложените в заповедта съображения за определената продължителност са стандартните при този вид актове, като не отчитат нито характера на извършеното правонарушение, нито цялостното поведение на търговеца. Няма данни за наличие на допуснати нарушения в обекта за предходни периоди от същия вид или други системни неспазвания на данъчното законодателство, установяващо реда и начина на регистриране на приходите от продажби, като в тази връзка съдът приема, че няма как да се приеме за обоснован довода, че поведението на лицето е насочено срещу установената фискална дисциплина. След като в случая констатираното нарушение е за пръв път, то според състава от този факт не може да се направи извод за създадена организация, насочена към неотчитане на оборота. На следващо място излага в мотивите си и липсата на конкретни доказателства, че от търговеца са предприемани конкретни действия за прикриване на доходи, като не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца. С оглед изложеното обосновава извод, че процесната ПАМ за срок от 14 дни е прекомерна, налагането й за този срок може да причини на търговеца вреди, които са явно несъизмерими с преследваната цел и същата е издадена в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК. В тази връзка съдът подробно е обсъдил представените доказателства досежно назначените в дружеството лица, работещи по трудови правоотношения и обстоятелството за притежаваното от търговеца второ ФУ, модел ELTRADE A3 KL, посредством което се регистрират и отчитат в НАП извършваните продажби. В заключение е прието, че налагането на ограничения в търговската дейност чрез процесната ПАМ се съчетава и с налагане на административнонаказателна санкция по реда на ЗАНН, като от представените по делото доказателства безспорно се установява, че за извършеното нарушение е издадено наказателно постановление и на търговеца е наложена имуществена санкция. В контекста на изложеното и във връзка с принципа на пропорционалността, като ръководещ и в правото на Европейския съюз, счита, че при издаването на процесната заповед от страна на административния орган следва стриктно да се съобразят конкретните факти от обективната действителност, свързани с определянето на продължителността на действие на мярката. Позовава се на решение Съда на Европейския съюз по дело С-210/10 г. от 09.02.2012 г. По изложените съображения, съдът приема, че процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с целта на закона, в нарушение на принципа за съразмерност и е необоснована, като е постановил нейната отмяна. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото липсва спор относно наличието на основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС, а именно установено по категоричен начин обстоятелство, че Стелд-36 ЕООД не е изпълнило задължението си по § 75, ал. 6 от ПЗР на НИД на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ да приведе дейността си с всички изисквания на наредбата по отношение на фискалните устройства в срок до 31 декември 2020 г. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, ФУ трябва да отговарят на: 1. функционалните изисквания съгласно приложение 1; 2. техническите изисквания съгласно приложение 2. Според чл. 8, ал. 2 ФУ от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9. В раздел ІІІ Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с ФУ от Приложение 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в т. 4 е посочено, че фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение 1 и да съдържа задължително реквизита двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ. Безспорно в случая от доказателствата по делото, в това число протоколът за извършената проверка, издаденият от ФУ фискален бон, както и дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания, се установява, че оспорващото дружество не е изпълнило задължението си по § 75, ал. 6 от ПЗР на НИД на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ да приведе дейността си в съответствие с изискванията на наредбата. От приложения по делото фискален бон от 21.05.2021 г. се установява, че същият не съдържа QR код. Така установеното обстоятелство, обсъдено в контекста на изложената по горе правна рамка по несъмнен начин доказва неспазване на едно от функционалните изисквания към ФУ. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че от дружеството е допуснато нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС използване на фискално устройство от неодобрен тип. За пълнота следва да бъде отбелязано, че представената от Българския институт по метрология информация е неотносима към конкретния спор, тъй като касае различен от процесния модел ФУ. В случая спорен е въпросът дали определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Настоящият състав възприема като правилно приетото от първостепенния съд, че в административния акт са изложени общо формулирани формални изявления, които не могат да обосноват наличието на конкретни мотиви досежно срока на ПАМ около средния размер. Мотивите са бланкетни и в тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на конкретния случай. Не се излагат конкретни обстоятелства, в това число досежно местонахождението и големината на търговския обект, клиентопотока и средно дневните обороти на обекта, както и данни за други нарушения от същия вид или за извършени от търговеца други нарушения на финансовата дисциплина, които биха били относими към преценката на органа да определи размера на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС. В тази връзка правилно е съобразено от административния съд, че при издаването на ЗНПАМ следва императивно да се спазва принципа на съразмерност, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В случая административният орган е издал процесната ЗНПАМ, без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. Съразмерността на конкретната мярка, наложена на дружеството, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Като е отменил процесния административен акт, решаващият състав на административния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение