Решение № 6952 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5262/2016 г.

Решение № 6952 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5262/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП срещу решение № 1163/24.02.2016 г., постановено по адм. дело № 596/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменен Ревизионен акт № 211304704/06.08.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1818/25.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба и допълнението към нея се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Счита, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата, довело до неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения моли съставът на ВАС, Осмо отделение да отмени решението на Административен съд С.-град. П. присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. О. Н. К. Джамова, чрез процесуалният си представител адв. Кръстев оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт № 211304704/06.08.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1818/25.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на Н. К. Д., са установени задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 5 856, 21 лв. и лихви в размер на 34 339, 03 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 739,84 лв. и лихви в размер на 1 034,77 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че органа по приходите неправилно е приел че за ревизираните години и е налице превишение на разходите над приходите. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че неправилно приходните органи са преминали към определяне на данъчната основа за облагане с прекия данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК вр. чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК и неправилно е определен допълнителен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. Според ревизионния акт и изготвения паричен баланс на паричния поток на лицето за 2006 г. и 2007 г., е установено превишение на разходите над приходите. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че не е налице недостиг на парични средства на РЛ както за 2006 г., така и за 2007 г., т. е не са били налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради което е отменил РА. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Настоящият състав намира за правилен извода на съда, че основата за облагане с данък върху доходите неправилно е определена като сбор от установените моментни отрицателни салда. Неоснователни са възраженията на касатора касаещи отмяната акта относно данъка по по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 ЗДДФЛ за посочените календарни години. При формиране на баланса на разполагаемите парични средства, органите по приходите следва да установят общия размер на всички получени суми, които са на разположение на лицето, съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. Направените от съда изводи, че е допусната незаконосъобразност от ревизиращия орган при изготвяне на паричните потоци чрез използване на метод на моментни салда, при което се нарушава принципът на установяване на превишение само върху годишна база на паричния поток, е обоснован. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че към определени моменти може да се налице несъответствие между приходи и разходи. Установените несъответствия между получените приходи, доходи на ревизираното лице и финансовото му състояние за ревизирания период съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Облагането на физическите лица, съответно формирането на данъчната основа за това облагане, е годишно. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В случая този принцип не е спазен и органите по приходите са разделили данъчната година на части. За получените суми от Л. К. за 2006 г. в размер на 50 000 лв. правилно е приел съда, че за тези средства не са представени достатъчно доказателства за притежаването и предоставянето им от страна на дарителката. При извършеният анализ и съпоставка на доходите на Коева, органите по приходите са достигнали до обосновани изводи за неналичността на паричните средства, посочени като предоставени на РЛ. Първоинстанционният съд изцяло е възприел заключението, според което при изготвените от експерта годишни баланси за всяка от ревизираните години по отделно, е достигнат извод, че РЛ е разполагало с парични средства, превишаващи извършените от него разходи. Съдът преценява, че в тази му част заключението е доказателствено обосновано с наличните по преписката и цитирани от експерта доказателства. Видно от заключението на експерта, трудовите възнаграждения, получени от РЛ от "З. Х." АД, не са взети предвид в приходната част на паричния поток, изчислен за целите на ревизионното производство. Във връзка с горното относно начина на формиране на данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за ревизираните периоди, както и като е взел предвид заключението на вещото лице, изготвило неоспорената от страните и кредитирана от съда експертиза, с която са включени в баланса и получени от РЛ трудови възнаграждения, съгласно представени по делото 24 броя изплащателни ведомости за заплати, неоспорени от ответника, изтеглени в брой суми от банкови сметки, правилно е приел АССГ, че е налице положително салдо към 31.12.2006 г. в размер на 673.72 лв., която е и начална разполагаема сума към 01.01.2007 г. Въз основа на съставения баланс на касовата наличност за 2007 г. е видно, че приходите на жалбоподателя за годината възлизат на 57794,89 лв., а разходите са в размер на 14 392,94 лв., т. е. не е налице превишение на приходите над разходите. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 910 лв. съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 09.05.2017 г. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,