Решение № 3753 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9290/2013 г.

Решение № 3753 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9290/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Кастел експорт" ООД моли да бъде отменено решение № 1143/18.05.2013 г. по адм. д. № 3901/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 16251100103/04.06.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която е определен корпоративен данък за 2004 г. 117 431,61 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Кастел експорт" ООД против РА № 16251100103/04.06.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която е определен корпоративен данък за 2004 г. 117 431,61 лв с лихви поради увеличение на финансовия резултат с 602 213,38 лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 12 и чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.). Основният довод в жалбата е за погасяване по давност на определеното в РА данъчно задължение за корпоративен данък за 2004 г. Правилно съдът е приел, че давността за това задължение започва да тече на 1.01.2006 г. на основание чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.). Съдът е приел, че от връчване на заповедта за възлагане на ревизията на 20.12.2010 г. давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, но за не повече от една година. С постановление № 3341/09.12.2011 г. на ОП-Пловдив е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това дали на 31.05.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери за "Кастел експорт" ООД като е потвърдил неистина в декларация по чл. 51 ЗКПО (отм.) - престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 255, ал. 1 и 2 НК. Производството е образувано по сигнал на ревизиращите органи. Правилен е изводът на съда, че на основание чл. 172, ал. 1, т. 6 ДОПК с образуването на досъдебното производство давността е спряна на 9.12.2011 г. - в едногодишния срок по чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК и възражението за погасяване на задължението по давност е неоснователно. Ревизията е образувана при действието на ДОПК и макар, че началният момент на давността се определя по ДПК (отм.), относно спиране и прекъсване на давността се прилагат действащите по време на ревизията процесуални норми от ДОПК, които предвиждат спиране на давността при образуване на наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения за корпоративен данък с лихви на касатора за 2004 г. Правилно съдът се е произнесъл по спора за давността след като е разгледал спора по същество и е установил дължимост на определеното задължение. Увеличението на финансовия резултат е извършено с разходите по фактури за доставки на рекламни услуги от "Кедрон беъринг сървисез" ООД и "Ю би ес" ЛЛС, които не е доказано да са осъществени. В ревизионната и съдебната експертизи е установено, че представените разпечатки от електронни сайтове, на които се твърди, че са излъчени рекламните банери на ревизираното дружеството не отговарят на архивните страници от тези сайтове, в които липса рекламен банер на ревизираното лице. Вещото лице в съдебната експертиза е дало заключение, че сайта www. bearingstrade. com е създаден на 15.03.2005 г., а представените разпечатки от негови страници са съставени в много по-късен момент - 23.11.2005 г., когато сайтът вече е бил разработван, който период е извън действието на договора за реклама от 20.01.2004 г. - 30.04.2005 г. В касационното производство е представена разпечатка от интернет сайт, според който сайтът www. bearingstrade. com е създаден на 2.02.2002 г. и е съществувал до 2.02.2002 г. като неоснователно се поддържа, че с тази разпечатка се установява необоснованост на заключението на вещото лице. Съществуването на сайта в период преди сключване на договора не променя фактическата обстановка по делото и не води до извод за необоснованост на подробното заключение на вещото лице, което съдът правилно е възприел като обосновано, компетентно и добросъвестно. Правилен е изводът на съда, че не е доказано осъществяване на рекламните услуги и в РА законосъобразно е увеличен финансовия резултат с разходите по тях на основание чл. 23, ал. 2, т. 12 и чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.). Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,