Решение № 9973 от 8.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница София към Агенция "Митници" против решение 5899 от 19.10.2021 г. по адм. дело 5072/2021 г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение РЗМ 5800-448/32-127727/21.04.2021 г на с. д. директор на Териториална дирекция Югозападна и преписката е изпратена на административния орган за нова произнасяне при спазване на указанията по тълкуването на закона. В касационната жалба са изложени са доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при издаване на оспорения административен акт е приложено решение на Съда на ЕС по дело С- 291/15 и е извършил сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, каквото условие е въведено в цитираното решение. На това основание счита, че е установил неприложимост на митническата стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., т. е. на договорната стойност на стоката и законосъобразно е определил митническите стойност по метода предвиден в чл. 74, параграф 2, буква "б" от същия регламент. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "КООЛ АРТ" ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е било решение РЗМ 5800-448/32-127727/21.04.2021 г на с. д. директор на Териториална дирекция Югозападна, с което на основание чл. 74, параграф 3, от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза за стоката "Кърпички за почистване на очила 1000 бр.", поставена под режим свободно обръщение с митническа декларация 19BG005100004734R5/18.01.2019 е определена митническа стойност на стоката в размер на 1,56 лв./ брой и по отношение на вносителя "КООЛ АРТ" ООД е определен размер на дължим ДДС в размер на 232, 21 лв. и мито в размер на 105,55 лв. или общо митническо задължение в размер на 337, 76 лв. Решението е резултат на предходно административно обжалване и отмяна на предходното решение на същия административен орган от 13.10.2020 г с решение Р-593/32-346218/25.11.2020 г на Директора на АМ. С обжалваното решение съдът е отменил акта, като от събраните по делото писмени доказателства е обосновал извод, че митническата стойност на процесните стоки може да бъде определена съгласно правилото на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. според договорната т. е. действително платената цена на стоките. Приел е, че в оспореното решение, митническият орган не е изложил мотиви за неприложимост на цитираната разпоредба. На следващо място, съдът е посочил, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискването за последователност на прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Оспореното митническо решение определя митническата стойност на стоките на основание чл. 74, § 2, буква "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г., без да са изложени мотиви за изключване на възможността тази стойност да се определи съгласно чл. 74, § 2, б. "а" от същия регламент. Съдът е обсъдил и решението от 16 юни 2016 на Съда на ЕС по дело С-291/15 и е приел, че информацията съобразявана в случая не отговаря на това условие, т. к. няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. Административният съд е посочил, че оспореният акт не съдържа каквито и да било конкретни данни за характеристиките на стоките, определени като сходни, каквото е изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейски парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно, че на 18.01.2019 г в Митническо бюро Летище София при ТД Югозападна "КООЛ АРТ" ООД е декларирало режим "Допускане за свободно обръщение" на стока " 3 бр. стоки в 9 бр. колети със съответно описание на стоките: стока 1 слънчеви очила 1121 бр., стока 2 дървени кутии за очила 900 бр. и дървени щендери 60 бр. и стока 3 - кърпички за почистване на очила 1000 бр. Не се спори между страните, че общата стойност на поръчката е 10 617 USD, като "КООЛ АРТ" ООД е заплатил на WEZHOU GOODRISE TRADING Co сумата от сметките си в Уни Кредит Булбанк АД и Алфа Банк АД Гърция. По отношение на стока 3 - кърпички за почистване на очила 1000 бр. е представена фактура GR2018-11-27/27.11.2018 г. от китайското дружество като цена на стоката е декларирана сумата от 294,18 USD с 20 кг бруто и 20 кг нето, митническа стойност 504,49 лв. и код по ТАРИК 6213900090. Именно за тези стоки, митническите власти приемат, че декларираната договорена стойност е по ниска с 73,07 лв. от определения рисков праг използвайки разпоредбите на чл. 74 от Регламент 952/2013 определят митническата стойност на стоките кърпички за почистване на очила на 1,56 лв на брой. По силата на чл. 70 от този Регламент основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност. Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от буква а) до буква г) от параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Законосъобразно и в съответствие с чл. 74, § 1 от регламента, съдът е приел, че прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод въз основа на договорната стойност. В обжалваното митническо решение липсват мотиви за конкретните обстоятелства, въз основа на които се приема, че действително платената цена на стоките от страна на "КООЛ АРТ" ООД не е договорната стойност на стоките. В тази насока са приетите по делото писмени доказателства - проформа фактура за авансово плащане, търговска фактура, разпечатки на 3 бр. лащания към доставчика WEZHOU GOODRISE TRADING Co., вносна митническа декларация, разпечатки от плащания на мито и ДДС, документи, показващи стойността на последваща продажба след вноса в ЕС. Всички заедно и в съвкупност ясно сочат, че липсва разминаване в митническата стойност на процесните стоки - кърпички за очила. Обосновано първоинстанционният съд е посочил, че използванията от административният орган подход - а именно, че митническата стойност на стока 3 в размер на 504,49 лв. е по ниска от определения рисков праг, който е 28,88 лв. на килограм нето тегло /както се описва в административния акт - за 5 кг нето тегло при цена равна на рисковия праг получената декларирана стойност следва да е в размер на 577, 56 лв, която стойност е по висока с 73, 07 лв. от деклариранат/, не държи сметка, че пратката от китайския търговец не включва единствено стоката - кърпички за очила, но също така и други стоки, за които липсва извършена корекция, а същите с оглед спецификата им са на стойност надхвърляща многократно стойността на процесните кърпичките за очила, поради което и приложеният метод касаещ единствено теглото на една от получените стоки не е съобразен със закона. Основният аргумент на митническия орган за определените корекции в процесната митническа декларация и установените допълнителни задължения за ДДС и мито, е основан на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, което касае тълкуването на чл. 181 а от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че за да се пристъпи към прилагането на вторични методи съмненията на митническите органи в договорната стойност на стоките, следва да бъдат основателни. Съгласно т. 36 от цитираното решение по дело С-291/15 това обстоятелство подлежи на проверка от националната юрисдикция. Съдът на ЕС приема, че сравнение между декларираната договорна стойност на стоките и средностатистическата стойност на сравними стоки може да обоснове съмненията на митническите органи. В случая законосъобразно съдът е приел, че оспореният административен акт не съдържа мотиви за извършено сравнение със средностатистически размер на митническата стойност на конкретни сравними стоки. Законосъобразно и в съответствие с постоянната практика на Съда на ЕС, в обжалваното решение е прието, че прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно. В случая митническия орган не е изложил обстоятелства, които да изключват приложение както на основания метод съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., така и на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. а) от същия регламент въз основа на договорната стойност на идентични стоки. По този начин е допуснато нарушение и на изискването за последователното прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно трайната практика на ВАС/ решение 8949/12.06.2019 г по адм. Дело 3073/2019 г I отд. /, когато в рамките на административното производство е представена допълнителна информация за декларираната митническа стойност на стоката и обяснения относно договорните отношения с продавача, то тази информация следва да се анализира от митническите органи, доколкото касае отношения с конкретен търговец за съответен период за стоки от същата марка или от същото качество и едва въз основа на подобен анализ да се обосноват изводи дали цената в декларацията е необичайно ниска и защо следва да се приложи критериите по чл. 74, ал. 2 или ал. 3 от Регламента. Административен съд София-град правилно е заключил, че такъв анализ липсва в административния акт. Статистическите данни от програмата ТЕЗЕЙ на ЕК не установяват конкретна стойност на стоката кърпички за очила и съответно разлики, обосноваващи твърдения за значителност. Доколкото разпоредбите на чл. 74 параграф 2 и 3 са субсидиарни, то те следва да се прилагат единствено ако стойността на стоката не може да се определи по правилата на чл. 70, ал. 1 от Регламента. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като логически обосновано и постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, а именно договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение