Решение № 246 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1029/2009 г.

Решение № 246 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1029/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, тричленният състав по настоящето дело, с определение № 1* от 15 октомври 2009 г. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 25.02.2009 г. по гр. д. № 3110/2008 г. и определенията на същия съд от 14 и от 19 март 2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Приел е че при разрешаване на материално правния въпрос за размера на следващото се обезщетение, Пловдивският окръжен съд не се е съобразил с практиката на ВС - Постановление № 4/68 г. на Пленума на Върховния съд, решенията на отделните състави на ВС и на ВКС и тези на съдилищата в страната и че за точното прилагане на закона е необходимо да се произнесе Върховният касационен съд по реда на чл. 290 ГПК. С. В. П. чрез своя процесуален представител адвокат Н е обжалвал решението на Пловдивския окръжен съд от 25 февруари 2009 г. по гр. д. № 3110/2008 г. с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд от 24.04.2008 г. по гр. д. № 2319/2007 г. в отхвърлената част на исковете му-т. е. за разликата от 1 200 лева до 5 000 лева и в частта в която е изменявано това решение с произнасяне на допълнителни определения осъждащи го да заплати на двамата ответници направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на исковете му съответно за 300 лева в полза на С. Р. и 300 лева за Г. И. И.. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените в касационната жалба основания за неправилност на постановеното от Пловдивския окръжен съд, решение, прие следното: Оплакванията са основателни. При безспорно установената фактическа обстановка-двамата ответници в качеството си на офицери от МВР, в сградата на V-то полицейско управление в гр. П., нанесли побой над арестувания ищец С. В. П.. След извършения преглед от съдебен лекар, той бил върнат в сградата на управлението където в стая № 13 имало и други полицаи. Те напуснали помещението и вътре останали само двамата офицери- стр. лейтенант Г. И. И. и лейтенант С. Р. Ф.. Първият удар с крак в корема бил нанесен от И., от който ищецът паднал на земята в привито положение. Тогава и С. Ф. с крак -ритнала-ударила ищеца в областта на главата-в областта на дясната вежда, от където потекла кръв. После И. изправил падналия човек -ищеца- на крака и с дръжката на пистолета му нанесъл три удара в главата. Били са нанесени леки телесни повреди и за тях Военно апелативният съд гр. С. с решение № 24 от 7.11.2007 г. по а. н. д. № 23/2007 г. потвърдил решението на Пловдивския военен съд от 31.08.2007 г. по а. н. д. № 100/2007 г. с което ст. лейтенант И. и лейтенант Ф. били признати за виновни в това че на 1.07.2005 г. в гр. П. в сградата на 5 РПУ, като лица от състава на полицията при изпълнение на службата си причинили като съизвършители лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдания без разстройство на здравето на гр. лице С. В. П. и на основание чл. 78а във вр. с чл. 2, ал. 2 НК им било наложено административно наказание "глоба" в размер на по 600 лева за всеки един по отделно. Военно апелативният съд гр. С. с решение № 24 от 7.11.2007 г. по а. н. д. № 23/2007 г. потвърдил решението на Пловдивския военен съд от 31.08.2007 г. по а. н. д. № 100/2007. За претърпяните болка и страдания от ищеца в това положение Пловдивският окръжен съд приел, че сумата 1 200 лева е достатъчна за да обезвреди ищеца. Върховният касационен съд счита, че това становище не е обосновано от събраните по делото доказателства и че неправилно е преценена фактическата обстановка. Счита, че за обикновено сбиване или побой с нанасяне на удари, причиняващи охлузвания по главата и тялото, дори и кървене, би могла да се присъди сума в този размер. Но за нанесен побой от длъжностни лица в сградата на полицейско управление, присъденото обезщетение е в твърде занижено. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил. В случая вината и на двамата ответници е била доказана с влязлото в сила решение на Софийският военно апелативен съд, което съгласно чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд разглеждащ гражданско правните последици от деянието, неговата противоправност и виновността на дейците. Решаващият съд не е съобразил задължението на органите на полицията да зачитат правата на задържаните лица по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992 г. Д. В. бр. 66 от 14.08.1992 г. - според която в чл. 3 (Доп. - ДВ, бр. 137 от 1998 г.) е посочено: "Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание." Това не би могло да стане и в помещенията на полицията, която като структурно звено от Министерство на вътрешните работи, е държавна институция и съгласно чл. 2 ЗМВР - "...... чиято дейност е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред. " Пловдивският окръжен съд в противоречие на задължителните указания за прилагането на закона на П № 4 от 23.12.1968 г. раздел II, не е определил размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди-"П"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено...." С друго решение - решение № 56 от 14.06.2005 г. Великотърновският окръжен съд по гр. д. № 598/2004 г. - е прието също, че при определяне обезщетенията при деликтната отговорност трябва да се вземат предвид "засегнатата психична сфера, душевния мир" и че " във всеки конкретен случай да обсъди дали са установени обстоятелствата от които да се направи извод за съпричиняване от страна на увредения..." А Софийският окръжен съд с решение от 17.01.2008 г. по гр. д. № 54/2007 г. пак е повторил, че обезщетението за всеки отделен случай следва да се определи конкретно и че критериите за справедливост не са абстракти и че почиват на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В същия смисъл е и Р № 1* от 9.04.1981 г. по гр. д. № 623/81 г. ВС, 1 Г. О. И от тук се извежда изводът: че тогава когато служителите на МВР са нанесли побой и са упражнили натиск и насилие върху задържано лице в служебните помещения на полицейските управления, тяхната отговорност за причинени неимуществени вреди е в по-голям размер от обикновено. Защото с поведението си те са причинили не само болка и страдания от физически характер на пострадалия Страхът и несигурността в действията на служителите на МВР, чрез които невъзвратимо се уронва доверието в държавата и в нейните институции, са в много по-голям размер от обикновените изживявания. За това Върховният касационен съд приема, че решенията на отделните съдилища в страната, тези на съставите на гражданската колегия на Върховен съд и на Върховен касационен съд и решението на Пленума на ВС, са правилни. Приема и че след като решението на Пловдивския окръжен съд е постановено в противоречие с тях, то не е правилно в отхвърлената част на исковете и че за това следва да се отмени, като ВКС да постанови ново решение, с което да уважи исковете в пълен размер-5 000 лева и присъди в полза на държавата следващата се държавна такса- 30 лева за производството пред ВКС плюс 152 лева такса върху уважения размер на исковете, общо 182.. Това налага и отменяване на определенията за присъдени в полза на ответниците разноски, които след уважаване в пълен размер на предявените искове, не се дължат от ищеца. Върховният касационен съд на основание гореизложеното,