Решение № 2810 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3011/2019 г.

Решение № 2810 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3011/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Община Перник, представлявана от кмета на общината, чрез пълномощник, против решение № 315/28.09.2018 г. по адм. д. № 322/2018 г. по описа на Административен съд - Перник, с което съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу решение № РД-02-36-314/5.04.2018 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган /У0 на Оперативна програма /ОП/ "Региони в растеж" 2014-2020 за отказ от верификация и плащане на предявени разходи в три точки. Според касационния жалбоподател решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е съобразил липсата на фактически и правни основания за издаване на акта. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора или, алтернативно, връщане на първоинстанционния съд за ново произнасяне. С частна жалба Община Перник обжалва и определение № 16 от 11.01.2019 г. по адм. д. № 322/2018 г. на Административен съд - Перник, с което съдът е изменил постановеното решение в частта за разноските. Иска отмяната му като неправилно. Ответникът ръководителят на УО на ОП "Региони в растеж" 2014-2020, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната и частната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: По касационната жалба: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по искане на Община Перник за междинно плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ №BG16 RFOP001-1. 018-0002-С01 "Подобряване на градската среда в Община Перник", сключен с ръководителя на УО на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 в процедура на директно предоставяне. С оспореното пред Административния съд - Перник решение ръководителят на УО е отказал извършване на верификация и плащане на разходи за суми, посочени в три пункта, представляващи разходи на общината по сключени договори, съответно: - №BG16 RFOР001-1-018-0002-С01-S-02 от 28.11.2016 г. с изпълнител "ДЛВ" ЕООД, - № ВС16 RFOР001-1. 018-0002-С01-S-13 от 11.08.2017 г. с изпълнител "Виа Интелего" ООД и № ВG16 RFOР001-1. 018-0002-С01-8-06 от 03.02.2017 г. с изпълнител "Трейс-София" ЕАД. Органът се е мотивирал, че във връзка с изпълнението на посочените договори са постъпили сигнали за нередност - № 291, № 292 и № 294, по които са започнали процедури за установяване на нередност. Страните не са оспорили тези обстоятелства. Съдът е приел с протоколно определение от 11.09.2018 г., че релевантните факти по делото са безспорни и че фактическите установявания в акта на ръководителя на УО не са спорни между страните и не се нуждаят от доказване. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че атакуваното решение е постановено от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, на които се е позовал издателят. Приел е за неоснователно твърдението на Община Перник, че актът не съдържа мотиви. Посочил е, че приетите за безспорни фактически установявания са подведени под относимите правни норми на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, чл. 62, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, тъй като фактическото основание за постановяване на отказа е започналата процедура за установяване на нередност по реда на чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ във връзка с регистрираните сигнали за нередност № 291, № 292 и № 294. За да обоснове законосъобразност на оспореното решение, съдът е разгледал приложимата правна уредба, като е приел, че нормата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ установява алтернативно две условия, при които сумите по искането за плащане не се верифицират. В конкретния случай отказът да се верифицират заявените за междинно плащане суми от Община Перник се обосновава със започнала процедура по установяване на нередност. Извел е извод, че при стартирало производство по администриране на нередност, в изпълнение на императивно вмененото му с чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ задължение, УО е бил длъжен да откаже верификация и плащане. Нормата не обвързва действията на УО с хода на това производство, нито с наличие или не на краен акт по чл. 14, ал. 1 от Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове за установяването на наличие или липса на нередност. За отказ от верифициране на заявен разход за плащане е достатъчно наличието на започнато производство по администриране на нередност, като при установена липса на нередност разходът да бъде включен в следващо искане за плащане. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че УО, при обективиране на волята си да откаже верификация на разходите, е подвел своите фактически установявания, изложени в оспореното решение, под относимите хипотези на приложимите правни норми. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", глава пета от ЗУСЕСИФ. Междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Националните правила за допустимост на разходите са заложени в чл. 57 ЗУСЕСИФ общо за всички програми; ПМС № 189 от 28.04.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014 – 2020. С постановлението се определят общите национални правила за допустимост на разходите по програмите чрез конкретизиране на условията за допустимост и/или недопустимост на определена категория разходи. Постановлението се приема на основание чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ и отменя ПМС № 119/2014 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по ОП, съфинансирани от ЕФРР, ЕСФ, КФ на ЕС и от ЕФМДР за финансовата рамка 2014 – 2020 г. С Наредба № Н-3 от 8.07.2016 г. се определят правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество /обн., ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г. /. Съгласно чл. 59 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУСЕСИФ; 3. при проекти, които генерират приходи - методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. Правилата на приетата въз основа на чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ Наредба № Н–3 се прилагат за оперативните програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд на Европейския съюз и за програмите за трансгранично сътрудничество по външните граници на ЕС, които са програмите между Република България – Република Сърбия, Република България - Република Турция, и Република България - Северна Македония. Управляващият орган по Оперативната програма е сезиран с искане за междинно плащане по проект съгласно сключения между страните административен договор. УО, след преценка на документите, е приел, че е допуснато нарушение на националния закон при изпълнение на договора и с отделно волеизявление е регистрирал нередности и е започнал процедури за налагане на финансова корекция. С разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ са регламентирани две алтернативни хипотези, при осъществяването на които административният орган следва при условията на обвързана компетентност да откаже верификация на поискания разход. В случая УО е отказал верификация на суми в три пункта, представляващи суми на евентуално финансово влияние на твърдения за нарушения, описани в регистрираните сигнали за нередност, включени в междинното искане за плащане, по причина на стартиралото производство по глава пета, раздел III ЗУСЕСИФ. Страните не спорят за съществуването на последното обстоятелство към момента на издаване на обжалвания акт, поради което фактическото основание по чл. 64, ал. 1, предл. второ ЗУСЕСИФ е налице и отказът е законосъобразен. Верификацията и финансовата корекция са два различни способа за гарантиране на законосъобразното разходване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като по никакъв начин не се преклудира възможността органът да се произнесе чрез актове, използвайки и двата способа. УО е направил проверка за допустимост на заявения за плащане разход, като нормата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ позволява на самостоятелно основание сума, за която възникне съмнение и бъде образувана проверка за нередност, да не бъде верифицирана. Отказът за верификация на основание проверка за нередност не е обвързан от резултата от същата, а възможността за следващо искане за изплащане на същата сума предвид изхода от производството по регистрираната нередност, е въпрос на последваща проверка в друга процедура. Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка досежно допустимостта на извършените разходи и по естеството си не предполага наличието на нередност, в т. ч. не е елемент от процедурата по определяне на финансова корекция при установяването на такава. Дори и процедурите да се развиват успоредно, същите са две отделни процедури - по верифициране на разходите и по налагане на финансови корекции, като всяка една от тях приключва с издаването на съответни административни актове, при спазването на определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване. В случаите на започната процедура по администриране на нередност целта е ограничаване верифициране на разходи, представляващи евентуалното финансово отражение на наложена финансова корекция, като отказаният за верифициране разход може да бъде включен в следващото искане за плащане. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Община Перник, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: С обжалваното решение № 315/28.09.2018 г. по адм. д. № 322/2018 г. Административният съд - Перник е осъдил жалбоподателя да заплати на МРРБ разноски по делото в размер на 4082, 96 лв., предвид изхода на правния спор, своевременно направеното искане от ответника и представените по делото писмени доказателства за извършените съдебни разходи, като е съобразил направено от жалбоподателя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 4899, 55 лв. По молба на ръководителя на УО на ОПРР, подадена на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът е постановил обжалваното от Община Перник определение № 16/11.01.2019 г. С него е приел молбата за основателна. Посочил е, че съгласно представените от органа писмени доказателства за плащане - договор за процесуално представителство, пълномощно и фактура, сумата от 4082, 96 лв. представлява определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника, но без ДДС. Във фактурата е отразена сумата от 4899, 55 лв., която е заплатена ведно с включения ДДС. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за този вид дела и с оглед установения материален интерес по делото. В този смисъл е уважил искането по чл. 248 ГПК, приел е за неоснователно възражението на общината за прекомерност и е изменил постановеното решение в частта за разноските. Определението е правилно. Частният жалбоподател не навежда никакви конкретни относими доводи за неправилност на съдебния акт. Изложението и искането са бланкетни. Настоящият съдебен състав не намира основание за различен от приетия с определението правен извод. Съответни на закона са изводите на съда, че когато предоставената адвокатска услуга попада под приложното поле на ЗДДС и цената с включен ДДС е платена от страната, то съдебните разноски следва да бъдат възстановени в размер, който включва и заплатения данък. Отговорността за разноски е обективна и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат. Доколкото в случая адвокатският хонорар е уговорен с ДДС, то посоченият данък се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо дали страната има регистрация по ДДС претендираните разноски за адвокатско възнаграждение подлежат на присъждане с ДДС, при положение, че са заплатени ведно с начисления данък. Предвид изложеното, определението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на настоящия спор, своевременно направеното искане за разноски е основателно. С представените по делото писмени доказателства /стр. 47-51 касационният ответник е установил и доказал размера на уговорено и платено адвокатско възнаграждение от 4899, 55 лв. с ДДС, от които, предвид приложения анекс към договора за правна помощ между МРРБ и Адвокатско дружество "Табаков, Табакова и съдружници", 3674, 66 лв. с ДДС са за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба и 1224, 89 лв. за процесуално представителство в съдебно заседание. Размерът на разноските е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно установения материален интерес по делото, изготвения писмен отговор от касационния ответник и осъществената процесуална защита в съдебно заседание. Поради това в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4899, 55 лв. с ДДС на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 228 АПК, чл. 8, ал. 1, т. 5 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд