Решение № 4004 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 939/2021 г.

Решение № 4004 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 939/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 6098 от 5.11.2020 г., постановено по адм. д. № 4865/20 г. Административен съд – София град, трето отделение, 13-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Метаком Ко" ООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Суходолска" № 62, чрез управителя Д. Д. чрез адв. П., срещу Решение с индекс 32 – 133481/11.05.2020 г. на директора на ТД Северна Морска към MRN 20 BG002002027428 R4/2.04.2020 г. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ТД Северна морска в Агенция Митници юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от "Метаком Ко" ООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Суходолска" № 62, представлявано от управителя Д. Д. чрез пълномощника му адв. Ч. П.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директора на Териториална дирекция Северна Морска в Агенция "Митници" – София чрез своя процесуален представител юрисконсулт Л. С. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по съображенията изложени в нея. Решението на Административен съд – София град е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 172, ал. 1 АПК съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Изискванията, на които следва да отговаря съдебното решение са определени в чл. 172а АПК. Едно от тези изисквания е същото да съдържа мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда – чл. 172, ал. 2 АПК. От данните по делото е видно, че постановеното първоинстанционно решение не съдържа пълни мотиви. На л. 109 от първоинстанционното дело са изложени част от мотивите на решаващия съд, а на следващия л. 110 са изложени крайните изводи на съда за правилност и законосъобразност на оспорения митнически акт, съответно за неоснователност на жалбата и диспозитива на съдебното решение. Прочитът на изложеното води до извод, че към решението явно има и други мотиви/същото е в пълен размер на сайта на съда/, които по неизвестни причини не е са възпроизведени и не се намират в кориците на делото. Доколкото съдебният акт съставлява единство от мотиви и диспозитив/ по аргумент на чл. 172а АПК/ и липсата на мотиви лишава настоящата инстанция от възможността да упражни контрол за правилност на изводите на първоинстанционния съд. При условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК решението следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне на мотивирано решение. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция. Следва да бъде обърнато внимание на деловодителя на състава и съдебния секретар за не упражнен контрол и допускане на подобна груба грешка, в делото освен това има и допуснато дублиране на номерация при подреждане на листовете, като начинът на работа на съда при условията на противоепидемични мерки не е оправдание. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,