Решение № 13137 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3508/2015 г.

Решение № 13137 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3508/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Образувано е по касационна жалба от Фаршид Фарок Ниа, гражданин на Иран, чрез процесуалните му представители - адв. Симеонова и адв. Николова, срещу решение № 2568 от 11.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1346/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1773/25.09.2009 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на МВР - Варна. По подробно изложени в касационната жалба доводи се оспорва съдебния акт като неправилен и необоснован постановен при допуснато нарушение на материалния закон и се претендира отмяната му. Ответникът - директорът на ОД МВР, Варна не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди данните по делото, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Фаршид Фарок Ниа, гражданин на Иран, срещу заповед № 1773/25.09.2009 г. на директора на ОД на МВР - Варна, за налагане на принудителни административни мерки (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България" и "Забрана за влизане в страната" за срок от 5 години. Съдът е приел за установено, че на Фаршид Фарок Ниа е била издадена виза № BG1362029 от 3.09.2009 г., валидна от 16.09.2009 г. до 9.10.2009 г. с разрешен престой за осем дни. С тази виза на 16.09.2009 г. чуждият гражданин е влязъл в Република България и на същата дата е отседнал в хотел "Амбасадор" в КК "Златни пясъци". При проведените разговори със служители на хотела е констатирано, че същия е напуснал хотела около 19.09.2009 г. След изтичане на разрешения от визата осемдневен срок - до 23.09.2009 г. и до датата на предложението за налагане на ПАМ - 25.09.2009 г., иранският гражданин не е направил постъпки за уреждане на статута си за пребиваване в страната, не е напуснал РБългария и пребивава незаконно в страната. Посочено е, че Фаршид Фарок Ниа не е декларирал законно придобити средства за издръжка, както и такива за осигуряване на възможност за завръщане в страната му, както и задължителните по ЗЧРБ застраховки. Въз основа на предложение вх. № 38402/25.09.2009 г. от началник сектор "Миграция" при ОД на МВР - Варна, е издадена и заповед № 1773/25.09.2009 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на МВР - Варна с която на осн. чл. 41, т. 2 и чл. 42з от ЗЧРБ и във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в република България (ЗЧРБ) са наложени две ПАМ на Фаршид Фарок Ниа. С оглед така установената фактическа обстановка и представените по делото материали съдът е приел, че са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Развити са съображения, че разпоредбите на чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ са императивни, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. В контекста на изложеното, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 41, т. 2 ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване. А според предписанието на чл. 42з, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ забрана за влизане в Република България се налага, когато чужденецът няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. Новелата на чл. 42з, ал. 4 дава възможност за кумулиране на мерките по чл. 39а, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗЧРБ. В настоящия случай оспорената заповед е издадена на основание чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, при която хипотеза ограничителната мярка се прилага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б, т. 2 от ЗЧРБ. С оглед изложеното и предвид установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приел, че в контекста на нормативното предписание, при постановяване на заповедта за налагане на ограничителните мерки административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност, поради което заповедта е законосъобразен административен акт. Тежестта на доказване е на оспорващия, т. к. доказването е главно и пълно. При условие, че констатациите на административния орган не са опровергани и с оглед данните по делото решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки по чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ при издаване на оспорената заповед. Разпоредбите са императивни и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на изброените хипотези, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага в съотношение на кумулативност ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. Както правилно е приел първоинстанционният съд административният орган е основал заповедта на всички факти и доказателства, които са от значение за случая, като правилно е констатирал пребиваване на чужденеца в страната без законово основание и след изтичане на разрешения му срок. Предвид изложеното правилен е и направеният от съда извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие приложимия материален закон и неговата цел. Касаторът не въвежда твърдения и не сочи доказателства, че е пребивавал в страната на годно правно основание, както и че разполага със средства за издръжка за обратно връщане към датата на постановяване на акта, която е релевантният момент при преценка на неговата законосъобразност - Арг.: чл. 142, ал. 1 АПК. Изложените от касатора твърдения пред настоящата инстанция, че същият притежава средства за издръжка са недоказани. От друга страна както правилно е приел, първоинстанционният съд твърдението на касатора, че не е напуснал страната, тъй като паспортът му е бил неправомерно задържан от служители на хотела, в който е бил отседнал, не е подкрепено с доказателства. Чуждият гражданин не е подал сигнал в МВР, нито е представил каквито и де е други доказателства, че е сезирал по надлежния ред компетентните органи. Твърденията му не се доказват и от представената по делото справка рег. № 365р-3362/17.10.2014 г., от която е видно, че на 23.09.2009 г., национален паспорт S2698983 изд. на 3.12.2005 г., валиден до 3.12.2010 г., на името на иранския гражданин Фарок Ниа Фаршид е бил предаден с протокол за доброволно предаване от Ивайло Стойнов на Йордан Жеков - полицейски инспектор в сектор "Миграция" при ОД на МВР - Варна, в който е записано, че Фарок Ниа Фаршид не е взел паспорта си при напускане на хотел "Амбасадор" в к. к. "Златни пясъци". Паспортът е бил изпратен в Дирекция "Миграция" - МВР, във връзка с изпълнение на заповеди на директора на ОДМВР - Варна за налагане на ПАМ. В контекста на изложеното и при условие, че констатациите на административния орган не са опровергани и с оглед данните по делото решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки по чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ и съответно оспорената заповед за законосъобразна. Както вече беше отбелязано цитираните разпоредбите са императивни и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на изброените хипотези, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага в съотношение на кумулативност ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. С оглед изложените съображения като е отхвърлил жалбата на Фаршид Фарок Ниа - гражданин на Иран, срещу заповедта за налагане на ПАМ, съдът е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал При липса на посочените отменителни основания, постановеното от първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение