Решение № 6413 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3766/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Н. П. Д., подадена чрез процесуален представител, против Решение № 5241/09.02.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 12378/2025 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Решение № 2153-21-332/04.11.2025 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) София-град, потвърждаващо разпореждане [номер]/84 от 21.10.2025 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че първостепенният съд неаргументирано е приел, че положеният труд не е в условията на първа категория, а е само приравнен към нея. Сочи, че изводите на административния орган за липса на предпоставките по чл. 69б, ал. 1 КСО и неприложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, възприети и от решаващия състав, са неправомерни. Счита, че обжалваното решението е в противоречие с трайната съдебна практика на ВАС, като подчертава, че промяната в нея води до неяснота, несигурност и неравно третиране на лицата при идентични случаи. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение, както и на оспорения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на ТП на НОИ София-град, чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва нейната основателност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като възразява, че адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна, се явява прекомерно. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Решение № 2153-21-332/04.11.2025 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на Н. П. Д. срещу разпореждане [номер]/84 от 21.10.2025 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, обективиращо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1 и чл. 69б, ал. 1 КСО. За да достигне до извод за законосъобразност на ожалвания акт, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Оспорващата има осигурителен стаж от първа категория, възлизащ на 24 години, 8 месеца и 1 ден, и от трета категория в размер на 3 години, 0 месеца и 0 дни. Общият ѝ осигурителен стаж, приравнен към трета категория труд, е 44 години, 1 месец и 12 дни. Към датата на подаване на заявлението възрастта ѝ е [възраст]. Н. Д. е полагала труд на длъжности, непосочени в Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/. При тази установеност първостепенният съд е счел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. След анализ на събраните доказателства решаващият състав е възприел изцяло доводите на административния орган, като е подчертал, че наличието на предпоставките по чл. 69б, ал. 1 КСО е обусловено от характера на действително заеманата длъжност. По подробно изложени доводи и позовавайки се на цитираната практика на ВАС, първоинстанционният съд е формирал крайния извод, че Н. П. Д. попада в хипотезата на чл. 69, ал. 1 КСО, а изключението, предвидено в чл. 18, ал. 4 НПОС, е неприложимо за нея. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Несподелимо е разбирането на касатора, че невъзприемането на тълкуването на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО във вр. с чл. 18, ал. 4 НПОС, обективирано в посочените решения на ВАС е основание за неправилност на обжалвания съдебен акт. Действително, до първата половина на 2025г. отделните тричленни състави на касационната инстанция са застъпвали противоположни становища относно приложното поле на чл. 69 и чл. 69б КСО, но към настоящия момент тези разминавания са преодолени, като по този начин е обезпечено еднаквото прилагане на закона и дължимата предвидимост на правораздаването. В този аспект следва да се посочи, че постигнатият от тричленните състави на ВАС идентитет на тълкуването на цитираните разпоредби от КСО няма за своя последица неравно третиране на лица в идентични ситуации. Това е така, тъй като възприетото от първостепенния съд становище, съобразено с практиката на ВАС, относно приложното поле на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО е единно и се застъпва не само спрямо настоящия касатор, но и досежно всички служещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/. В случая между страните не е спорно, че Н. П. Д. има осигурителен стаж от първа категория, равняващ се на 24 години, 8 месеца и 1 ден като военнослужещ по ЗОВСРБ, и от трета категория в размер на 3 години, 0 месеца и 0 дни в условията на майчинство. Безспорно е още, че общият ѝ осигурителен стаж, приравнен към трета категория труд, е 44 години, 1 месец и 12 дни, а към датата на подаване на заявлението възрастта ѝ е [възраст]. Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при наличие на общ осигурителен стаж от 27 години, от които минимум две трети действително изслужен стаж по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, както и при навършена възраст от 52 години и 10 месеца. Нормата на чл. 69, ал. 9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 КСО. Към 2025 г. изискуемата възраст е 54 години и 4 месеца. Според чл. 69б, ал. 1 КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на посочената възраст, която за 2025 г. за жените /вж. чл. 69б, ал. 1, т. 2 КСО/ е 51 г. Нормата на чл. 18, ал. 4 НПОС дефинира, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. Сравнителният анализ на горепосочените разпоредби сочи, че чл. 69, ал. 1 КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общата норма на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2025 г. е 3 години и 4 месеца. Същевременно, материалноправните предпоставки за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1 и чл. 69б КСО са различни, като елемент от втория фактически състав е реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. За лицата, които изпълняват длъжности или извършват дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО във вр. с чл. 18, ал. 4 НПОС е приложима само когато те са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО, но не им достига изискуемият осигурителен стаж. Тук следва да се посочи, че по аргумент от чл. 222 ЗОВСРБ трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита като първа категория. Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО, трудът от първа категория се определя с акт на Министерския съвет – ПКТП (отм.) и НКТП /в сила от 01.01.2000 г./. Според чл. 1 НКТП първа категория е трудът на: лицата, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред така очертания кръг не попадат военнослужещите по ЗОВСРБ, тъй като техният труд се зачита, но не е реално положен при условията на първа категория. Така очертаният нормативен регламент налага извод, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия, тъй като водещ е характерът не на приравняваната, а на действително извършваната дейност. Същата в случая не попада в обхвата на ПКТП (отм.) и НКТП, с оглед на което специалната норма на чл. 69б, ал. 1 КСО не е относима спрямо оспорващата. Приложима е разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КСО, изискваща навършена възраст за 2025 г. от 54 години и 4 месеца, а към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия Н. Д. е на [заличен текст]. Именно поради това същата не е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и за нея е неприложимо изключението по чл. 18, ал. 4 НПОС, което не противоречи на КСО, а е в корелация с последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б КСО. Гореизложеното сочи, че като е достигнал до крайния извод за неоснователност на оспорването, АССГ е постановил решение, което не страда от заявените касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НОИ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 102 евро Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение