Решение № 12154 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2092/2014 г.

Решение № 12154 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2092/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Андон Атанасов Янев от гр. Казанлък, подадена чрез адвокат Светослав Бакоев, против решение № 213 от 6.11.2013 г. на Административния съд-Стара Загора, постановено по адм. д. № 63/2013 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му против заповед № 108 от 21.01.2013 г. на кмета на община Казанлък. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. По изложените съображения в нея касаторът моли, решението на административния съд да се обезсили или алтернативно да се отмени, като производството се върне за ново разглеждане на жалбата против заповедта на кмета на общината или да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед на кмета. Ответната страна - кметът на община Казанлък, чрез процесуалния си представител е изпратил писмено становище, в което се съдържа твърдение за неоснователност на касационната жалба. Изложени са възражения по всеки един пункт от касационната жалба. Ответникът по касация моли, решението на съда като правилно и законосъобразно да се остави в сила и претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък в размер 1475 лв. Заинтересованите страни не вземат становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага аргументи по всеки един довод, съдържащ се в касационната жалба, които намира за неоснователни. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно. При постановяването му според него не е допуснато нито едно нарушение съставляващо касационно основание за неговата отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Андон Янев е оспорил заповед № 108 от 21.01.2013 г. на кмета на община Казанлък, с която са били обявени резултатите от проведения търг с явно наддаване за учредяване на допълнително право на строеж в УПИ I-102, кв. 80 по плана на гр. Казанлък, за нуждите на собствениците на жилища в жилищни сгради в имота, за построяване на гаражи, всеки един гараж с площ 19, 5 кв. м, съгласно скица с виза и схема на определените за построяване гаражи и посочената цена. От данните по делото се установява освен това, че Андон Янев е обжалвал и решение № 383 от 25.10.2012 г. на Общинския съвет - Казанлък, с което е сложено началото на процедурата по учредяване на допълнителното право на строеж за посочените гаражи върху земята, общинска собственост. Жалбата на Янев против това решение на общинския съвет е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното по нея съдебно административно производство е прекратено с влязло в сила определение № 6397 от 10.05.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 3750/2013 г. От изложеното в жалбата против заповедта на кмета на общината, а и от представените доказателства, съдът е приел за установено, че Андон Янев не е участвал в проведения търг. Поради това, че въпросът с процесуалната допустимост на подадената от него жалба е бил решен с определение № 7690 от 5.06.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 5638/2013 г., административният съд е разгледал жалбата по същество. От писмените доказателства, изпратени от общината относно проведената процедура, съдът е установил, че със заповед № 2451 от 14.12.2012 г. кметът е открил провеждането на публичния търг с явно наддаване, определил е параметрите на търга, утвърдил е тръжната документацията и комисията за провеждането му. Тази му заповед е била публикувана на 21.12.2012 г. в местния вестник "Искра" и във вестник "24 часа". Съдът е установил, че търгът е проведен в съответствие с чл. 52 от Наредба № 15, приета с посочените решения на общинския съвет в § 1 от Преходните и заключителните й разпоредби и на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС. Провеждането на търга е отразено в протокол № 1 от 17.01.2013 г. на тръжната комисия, като при извършената служебна проверка съдът не е установил допуснати нарушения. Като краен извод съдът е приел, че обжалваната заповед на кмета е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на закона за форма. Мотивите за издаването й - фактическите и правни основания се съдържан и в протокола на комисията. При така установеното съдът е отхвърлил жалбата на Андон Янев против заповедта. Същевременно съдът в мотивите си е дал отговор и на възраженията на жалбоподателя, според които, търгът бил проведен при спряно изпълнение на решението на общинския съвет за провеждането му. Тези възражения съдът е приел за неоснователни, защото според съда изпълнението на решението на общинския съвет не е било спряно поради това, че жалбата срещу него е била процесуално недопустима, като се е позовал и на практика на Върховния административен съд. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В касационната жалба се повтарят доводите развити и в първоначалната жалба, но вече като касационни основания за отмяна. Решението на съда не е недопустимо, защото е постановено по допустима жалба, според посоченото определение на Върховния административен съд. Постановено е и от законен състав. Административният съд разглежда оспорването като първа инстанция еднолично и доколкото определението по адм. д. № 31/2013 г. на Административния съд - Стара Загора е постановено от съдия различен от съдията, постановил решението, предмет на настоящия касационен контрол, направеното възражение за отвод на състава е абсолютно неоснователно и неаргументирано. Неоснователен е и доводът, че с обжалване решението на общинския съвет № 383 от 25.10.2012 г., с което е решено провеждането на търга, изпълнението му е било спряно. Решението на общинския съвет е публикувано на сайта на общината на 1.11.2012 г., докато жалбата против него е била подадена на 14.01.2013 г. Решението на общинския съвет е подлежало на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му и след като не е било обжалвано в срок, то е влязло във формална законна сила. Въпросът за спазването на срока за подаването на жалба не е би предмет на проверка от страна на съда, но безспорно е било установено, че жалбата е била процесуално недопустима, макар и на друго правно основание - чл. 159, т. 4 АПК. Въпреки това, недопустимата жалба не е спряла изпълнение на решението на общинския съвет от страна на кмета на общината, който е издал заповед № 2451 от 14.12.2012 г. за провеждането на търга, защото решението на общинския съвет вече е било влязло във формална законна сила. Заповедта на кмета за провеждането на търга е била издадена преди подаването на жалбата против решението на общинския съвет. Настоящият състав споделя мотивите на административния съд, че твърдяното от жалбоподателя спиране изпълнението на решението на общинския съвет не е основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед, след като жалбата е била процесуално недопустима, поради което това не е основание за отмяната й само на това основание. Освен това за жалбата против решението на общинския съвет Андон Янев е уведомил кмета на общината на 16.01.2013 г., а самото съдебно производство е образувано на 17.01.2013 г. - датата на проведения търг, което е в потвърждение на това, че кметът на общината не е имал законово основание да спре изпълнение на решението на общинския съвет и собствената си заповед, с която е открил процедурата по провеждането на търга. Всички оплаквания на касатора и наведени доводи относно спирането на изпълнение решението на общинския съвет са неоснователни по посочените съображения. Поради това са неоснователни и твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебното решение. Неоснователно е и оплакването, че общината не е имала право да учредява допълнително право на строеж, което освен това било незаконосъобразно. Правното основание за решението на общинския съвет е чл. 52 от Наредба № 15, посочена вече, а въпросът дали решението е законосъобразно или не, е въпрос по съществото на евентуално оспорване, което както се посочи вече е направено, но като процесуално недопустимо е оставено без разглеждане. Касаторът чрез доводите в жалбата си се стреми да накара съдът да разгледа първоначално подадената му жалба против решение № 383 от 25.10.2012 г. на общинския съвет, което е недопустимо. Съдът е извършил служебно контрол за законосъобразност върху заповед № 108 от 21.01.2013 г. на кмета на община Казанлък и върху проведената тръжна процедура в изпълнение на чл. 168 АПК, в която жалбоподателят не е взел участие. Съдът правилно е установил, че при издаването на оспорената заповед кметът на общината не е допуснал нарушения, даващи основания за отмяната й. Решението на съда е правилно и законосъобразно, а касационната жалба против него е неоснователна и недоказана, поради което съдебното решение следва да бъде потвърдено. Ответната страна по касация е направила искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което е представила списък. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен на 1 475 лв. Направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, с оглед нормата на чл. 143, ал. 4 АПК, но не и в поискания размер, защото относно неоценяемите искове, в случая жалба, възнаграждението е определено в размер 300 лв., според § 1 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение