Решение № 14653 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10575/2010 г.

Решение № 14653 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10575/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална компания "Железопътна инфраструктура" - гр. София, против решение № 9243 от 02.07.2010 г., постановено по адм. дело № 10929 от 2009 г. на Върховния административен съд - първо отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на предприятието против акт за установяване на публично държавно вземане № 38 от 16.07.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. В жалбата са развити съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, развити в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата и да се отмени обжалваният акт. Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител - юрк. Ковачев, изразява становище, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение на тричленния състав и същото следва да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, след преценка на допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания приема, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, счита същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил по жалба на Национална компания "Железопътна инфраструктура" - гр. София, акт за установяване на публично държавно вземане № 38 от 16.07.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията в частта му относно определените задължения за периода 01.01-31.12.2004 г. изцяло (в размер на 750 000 лв.) и частично за периода 01.01-31.03.2005 г. (в размер на 228 037,50 лв.) със съответни лихви за забава в зависимост от датите на погасяване на главниците. В останалата част оспорването като неоснователно е отхвърлено. За да постанови това решение, съдът е приел по фактите, че жалбоподателят е титуляр на индивидуална лицензия за изграждане, поддържане и използване на обособена мобилна радиотелефонна мрежа (PMR) № 12001035 от 26.04.2001 г. с изменение от 20.12.2007 г.. С влизането в сила на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), съгласно § 9, ал. 3 от него, лицензията е служебно подновена с разрешение № 00172 от 17.04.2008 г. Установено е било по делото и не се спори, че по процесната лицензия са били изплатени такси на КРС (по приложени 5 бр. копия на фактури за плащане) общо в размер на сумата 775 087,50 лева. Предвид така установените факти, по които не е имало спор между страните, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 166 ДОПК - председателя на КРС. При издаването на акта са спазени процесуалните правила, като жалбоподателят е уведомен с покана за дължимостта на публичните вземания. Счел е за неоснователно основното оплакване на касатора за противоречие на акта с материалния закон поради това, че в качеството си на държавно предприятие следва да бъде освободен от плащането на търсените задължения. Съдът е приел, че възражението за липса на парични средства поради начина на финансиране на държавното предприятие е неотносимо към основанието за дължимост на публичните вземания, като за този си извод се е позовал както на Закона за далекосъобщенията (отм.), така и на Закона за електронните съобщения, в които липсва различно третиране на субектите - титуляри на индивидуални лицензии, относно задълженията за заплащане на такси в зависимост от това чия собственост - държавна или частна, е техният капитал, поради което е отхвърлил жалбата в останалата част, а е уважил същата само относно частта, погасена чрез плащане на сумата 775 000 лв., и е спазено правилото за поредност на погасяването на публични вземания по чл. 169, ал. 1 ДОПК, като е прието, че задълженията за периода 01.01-31.12.2004 г. се погасяват изцяло (в размер на 750 000 лв.) и частично за периода 01.01-31.03.2005 г. (в размер на 25 087,50 лв.), и за тези периоди актът е отменен и решението е влязло в сила. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. По делото няма спор по фактите. Единственият спорен въпрос е следва ли касаторът като държавно предприятие да дължи следващите се такси, което е и основното възражение в касационната жалба, че постановеното решение противоречи на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗЕС. Съгласно тази разпоредба не се дължат такси по реда на тази глава от: 1. държавни органи, които осъществяват електронни съобщения за собствени нужди, свързани с техните функции. Касаторът счита, че попада в тази хипотеза. Съдът е обсъдил това възражение и е счел същото за неоснователно, което се споделя и от настоящата инстанция. Касаторът е държавно предприятие, а не държавен орган. Съгласно § 1 от Закона за устройството на държавния бюджет държавни органи са президентът, Министерският съвет, министерствата и другите ведомства, областните администрации, Конституционният съд и други бюджетни организации, определени със закон. Касаторът не е държавен орган, тъй като съгласно чл. 9 от Закона за железопътния транспорт Национална компания "Железопътна инфраструктура" е юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, което е нещо различно от държавен орган. Ето защо неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗЕС и като е приел, че по Закона за електронните съобщения липсва различно третиране на субектите - титуляри на индивидуални лицензии, относно задълженията за заплащане на такси в зависимост от това чия е собствеността - държавна или частна, и оттам е направил извод, че касаторът дължи следващата се държавна такса, съдът е постановил правилен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от порока материална незаконосъобразност. Въз основа на правилен и коректен анализ на данните по делото и при правилно прилагане на материалния закон съдът е достигнал до правно обоснован извод за дължимост на определените държавни такси. Предвид изложеното и тъй като не са налице твърдените касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, следва обжалваното решение да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - петчленен състав,