Решение № 87 от 16.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 61/2013 г.

Решение № 87 от 16.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 61/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 303, т. 1 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба /неправилно наречена "жалба"/ на М. С. П., Е. Т. П. и С. Т. П., всички от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 213 от 11.10.2011 г. по в. гр. д. № 419/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което, на основание чл. 435, ал. 3 ГПК, съдът се е произнесъл по подадената от посочените лица жалба срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2011 г. по изп. дело № 20107650401280 на Частен съдебен изпълнител Г. И., рег. № 765, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора. Искането за отмяна на атакуваното решение е обосновано с твърдението на молителите, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, тъй като не са били редовно уведомени за действията на съда при разглеждане на жалбата им, в т. ч. и за постъпилото по делото възражение от ответната банка и писмено обяснение от частния съдебен изпълнител, в резултат на което са били лишени от възможността да представят писмени доказателства и да защитят правата си. Отделно от това, като "второ правно основание за подаване на настоящата жалба" е посочена нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по молбата - "Р. (България)" АД, [населено място] - счита същата за неоснователна по съображения в писмен отговор от 28.09.2011 г., като изразява становище и за недопустимост на касационното обжалване на атакуваното решение. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 305 ГПК и е процесуално допустима. По отношение процесуалната й допустимост настоящият състав съобразява постановеното от Върховен касационен съд, II т. о. определение № 59 от 22.01.2013 г. по ч. т. д. № 909/2012 г. Разгледана по същество, молбата е основателна. Атакуваното решение е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което молителите са били лишени от възможността да участват в делото. По-конкретно: Производството по гр. д. № 419/2011 г. на Старозагорски окръжен съд е образувано по жалба на М. С. П., Е. Т. П. и С. Т. П., всички от [населено място], срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2011 г. по изп. дело № 20107650401280 на Частен съдебен изпълнител Г. И., рег. № 765, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, който имот е собственост на лицата М. С. П. и Т. И. П. и е предмет на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 35, том II, рег. № 1557, дело № 167 от 2008 г. на нотариус Х. С., № 121, с район на действие - района на Старозагорски районен съд за обезпечаване дълга на С. Т. П. към "Р. (България)" АД по договор за банков кредит от 21.03.2008 г. Страни по посоченото изпълнително дело, с оглед основанието за неговото образуване - изпълнителен лист от 20.09.2010 г. по ч. гр. д. № 5138/2010 г. на Старозагорски районен съд, са "Р. (България)" АД, [населено място] /взискател/ и С. Т. П. /длъжник/. Независимо от обстоятелството, че по изричната разпоредба на закона /чл. 429, ал. 3 ГПК/ изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ, учредителите на ипотека върху възложения с обжалваното постановление имот М. С. П. и Т. И. П. не са страни в изпълнителното производство, а имат процесуалното качество на трети за това производство лица. /В същия смисъл - решение № 53 от 21.07.2010 г. на ВКС, I т. о./. Съгласно изричната норма на чл. 437, ал. 3 ГПК, подадените от третите лица жалби срещу действията на съдебния изпълнител се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя. Това императивно изискване на закона в случая не е спазено, тъй като жалбата срещу Постановлението за възлагане на ипотекирания имот, подадена от третото лице-ипотекарен длъжник М. С. П. и от наследниците на починалото в хода на изпълнителното производство друго трето лице-ипотекарен длъжник Т. И. П. - Е. Т. П. и С. Т. П. - е разгледана в закрито заседание. Именно поради обстоятелството, че освен качеството на страна /длъжник/ в изпълнителното производство, като наследник на ипотекарния длъжник Т. И. П., жалбоподателят С. Т. П. притежава и качеството на трето лице, неговата жалба също е следвало да бъде разгледана по реда на чл. 437, ал. 2, а не по ал. 1 ГПК, т. е. в открито, а не в закрито заседание. Допуснатото от съда нарушение на процесуалното правило на чл. 437, ал. 2 ГПК е довело до лишаване на страните от възможността да участват в делото и да ангажират съответните доказателства, което налага извода, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на атакуваното решение. Не е налице обаче другото поддържано в молбата основание - това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Писменото възражение на взискателя /ответник по жалбата/ и обяснението на съдебния изпълнител, на които се позовават молителите, не представляват "нови обстоятелства" по смисъла на посочената норма, а следва да бъдат преценени от съда при разглеждане на делото, след като на молителите се даде възможност да вземат становище по тях. Що се отнася до изложените в молбата доводи във връзка с приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същите изобщо не следва да бъдат обсъждани, тъй като те са относими към касационното производство, а не към производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение