Решение № 15667 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2020 г.

Решение № 15667 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2560 от 31.12.2019 г., постановено по административно дело № 159/2017 г. по описа на Административен съд - В. е отменена заповед за налагане на санкции № РД-09-1876/23.12.2019 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – В., с която на СБАЛОЗ [фирма] - В. са наложени санкции "финансова неустойка" в размер от по 200 лева за всяка една от изброените в нея 15 позиции на основание чл. 263, ал. 3 и чл. 265, ал. 3 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК (Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса). С определение № 545/04.03.2020 г. по същото дело съдът е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил РЗОК - В. да заплати в полза на СБАЛОЗ [фирма] с ЕИК[ЕИК] сума в размер на 996 лева, представляваща сторените от страната разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на РЗОК – В., подадена от процесуалния му представител Й. Й. (лице с юридическо образование и правоспособност). Касаторът обосновава теза, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Навежда доводи за законосъобразност на отменената с него заповед. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди заповедта за налагане на санкции. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за заплащане на държавна такса, както и на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред двете съдебни инстанции. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация, чието пълно наименование е "Специализирана болница за активно лечение по онкологични заболявания [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], действащ чрез повереника адвокат Д. С., в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението потвърдено, като му се присъдят сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на атакувания съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд подробно и правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното: "Специализирана болница за активно лечение по онкологични заболявания[фирма] е изпълнител на медицинска помощ по договори с НЗОК от 2015 г. и 2016 г., по силата на които извършва здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК по клинични пътеки, разписани в договорните клаузи. Със заповед от 18.07.2016 г. директорът на РЗОК – В. е разпоредил проверка на лечебното заведение по изпълнението на сключените договори, резултатите от която са обективирани в протокол от 12.09.2016 г. В протокола са отразени две групи нарушения: 1) нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване), определени в Националния рамков договор за медицинските дейности (НРДМД) / решение № РД-НС-04-24-01 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК – неизпълнение на критериите за хоспитализация и дехоспитализация; 2) нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. Лечебното заведение е оспорило констатациите на проверяващите длъжностни лица пред арбитражна комисия (чл. 75 от ЗЗО), която на 25.10.2016 г. е разгледала възражението му, като е взела решение да потвърди, че са налице нарушения в 5 случая при лечението на пациенти, а за останалите 10 не е стигнала до решение поради равен брой противоположни гласове. Последвало е издаване на оспорената пред Административен съд – В. заповед по чл. 76 от ЗЗО на 23.12.2016 г., с която директорът на РЗОК – В. е възприел и възпроизвел изцяло констатациите от протокола от 12.09.2016 г., като на основание чл. 263, ал. 3 и чл. 265, ал. 3 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК е наложил на проверения изпълнител на специализирана болнична медицинска помощ 15 санкции "финансова неустойка" в размер от по 200 лв. за всяка една от изброените в нея 15 позиции. За да уважи сезиралата го жалба срещу санкциониращата заповед първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че при издаването й не е приложен правилно материалния закон и не са изяснени коректно относимите факти и обстоятелства. В хода на съдебното производство съдът е назначил три съдебно-медицински експертизи, чрез заключенията на вещите лица по които (изявени лекари-специалисти в различни области на медицината – онколог, коремен хирург и дерматолог) е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед. На тяхна база и предвид събраните писмени доказателства по делото в мотивите на проверяваното решение е прието, че по отношение на точки 1, 2, 4, 7, 13, 17, 18 и 19 от заповедта констатациите на органа са опровергани, защото при лечението на пациентите в тези случаи са били налице както критерии за хоспитализация, така и критерии за дехоспитализация по съответните клинични пътеки, като лечението им е проведено при спазване на медицинските стандарти. По отношение на точки 8, 9, 11, 15, 16 и 21 от заповедта, касаещи нарушения при работата с медицинска документация, съдът е съобразил, че в тези случаи Арбитражната комисия не е взела еднозначно решение по констатациите на длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, и след като последната не е стигнала до решение, директорът на РЗОК – В., действайки в условията на оперативна самостоятелност, е имал право да наложи санкции, но само ако самостоятелно мотивира акта си, като обсъди направените в хода на административното производство възражения, което той не е сторил. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Изводът на първоинстанционния съд за материална и процесуална (в една част) незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт и изложените съображения в негова подкрепа се споделят от настоящия съдебен състав, поради което последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. За пълнота трябва да се посочи, че съдът с основание е кредитирал компетентно изготвените заключения на вещите лица по назначените съдебно-медицински експертизи, опровергали за част от случаите констатациите на административния орган. Съгласно тях следва безусловно да се приеме, че в тези случаи санкционираното лечебно заведение не е извършило вменените му от издателя на процесната заповед нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2, 3 и 5 от ЗЗО, определени в НРДМД/решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, което на свой ред изключва налагането на санкции за тяхното извършване. За друга част, по отношение на които Арбитражната комисия не е стигнала до решение, е безспорно установено, че директорът на РЗОК – В. не е изпълнил императивното си задължение съгласно приложимата за казуса нормативна уредба самостоятелно да мотивира акта си, като обсъди направените в хода на административното производство възражения, а само е преповторил констатациите от протокола за извършената проверка, които обаче са били оспорени от лечебното заведение и не са били потвърдени от Арбитражната комисия. В случая тези възражения не са били обсъдени по същество и не са взети предвид при издаването на процесната заповед. С оглед на изложеното следва да се приеме, че като е отменил заповедта, Административен съд – В. вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба), поради което постановеното от него решение трябва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма как да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а основателно се явява своевременно направеното искане на ответника по касация да му бъдат присъдени сторените от него деловодни разноски, но само за производството пред настоящата инстанция (за предходната са му присъдени), които са в размер на 440 лева, заплатени за възнаграждение на упълномощения от страната да я представлява и пред касационната инстанция адвокат. Доколкото това възнаграждение не е по-високо от предвидения минимум, възражението за неговата прекомерност е неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,