Решение № 13388 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6460/2009 г.

Решение № 13388 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6460/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационни жалби от кмета на община Варна, район "Аспарухово" и от Георги Николов Апостолов против Решение № 181 от 13.03.2009 година по адм. дело № 478/2007 година на Варненския окръжен съд. С него е изменена Заповед № Г-ПР-191 от 31.03.2006 година на кмета на район, като оценката на извършени подобрения в поземлен имот № 1920, попадащ в имот № 3428 по плана на новообразуваните имоти на местността "Боровец-юг" в землището на кв. Галата, град Варна е увеличена от 1735 лева на 3109 лева. Релевират доводи за допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответните и заинтересованата страни не вземат отношение по жалбите. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, подадена от кмета на район "Аспарухово". Мотивира се, че съдът правилно е възприел заключението на съдебно-оценителната експертиза. По отношение касационната жалба на Георги Николов Апостолов дава заключение за процесуална недопустимост, поради просрочие. При преценка на процесуалната допустимост на жалбата, подадена от Георги Николов Апостолов, съдът взе предвид следното: Решението на административния съд е съобщено на жалбоподателя на 24.03.2009 година. От този момент е започнало течението на 14-дневният срок за подаване на касационна жалба. Той е изтекъл на 7.04.2009 година - присъствен ден вторник. Касационната жалба обаче е подадена на 14.04.2009 година - т. е. след изтичането му и е просрочена. Просрочената жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство се прекрати. Касационната жалба от кмета на район "Аспарухово" е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 31, ал. 3 от ПМС 234/1999 година при условията на чл. 226 от АПК. Образувано е по жалба от Мара Йорданова Георгиева, Йордан Георгиев Енчев и Емилия Георгиева Димитрова против заповед № Г-ПР-191 от 31.03.2006 година на кмета на община Варна, район "Аспарухово". С нея на основание § 31 от цитираното ПМС е одобрена оценката на извършени подобрения в размер на 1735 лева в поземлен имот № 1920, попадащ в имот № 3428 по плана на новообразуваните имоти на местността "Боровец-юг", к. р. 403 в землището на кв. "Галата", град Варна. Собствеността върху имота е възстановена на наследниците на Никола Стойков Апостолов. Възражението е било за силно занижаване на цените на трайните насаждения. За изясняване на спора и с оглед указанията, дадени в Решение № 11535 от 21.11.2007 година по адм. дело № 7870/2007 година на Върховния административен съд, съдът е допуснал допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да определи увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения към настоящия момент. Подобренията и насажденията са оценени общо на 3693 лева. Съдът е възприел заключението и се е позовал на обстоятелството, че до издаване на заповедта за оценката, ползвателят или неговите наследници имат правата по чл. 72 от ЗС. От определената сума е изключил само желязната врата, конструкцията от 44 метални кола и тел за лозе и металния асмалък, като несъставляващи подобрения по смисъла на закона. Изменил е оценката, увеличавайки я от 1735 лева на 3109 лева. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят доводите, направени и в първоинстанционното производство за изключване от оценката на насажденията, които са направени след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Те са неоснователни. Разпоредбата на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ изрично постановява, че лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС. Основна част от тях е претенцията за подобрения, съставляваща сумата, с която се е увеличила стойността на имота, определена към деня на постановяване на съдебното решение. Тези случаи попадат в хипотезата на § 31, ал. 2, т. 3 ПЗС 234/1999 година и оценката се извършва по пазарни цени. Това право на ползвателите се поражда с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти - ал. 1 на § 31. Поради това подлежат на оценяване всички подобрения, съществуващи към този момент. Второто възражение относно необосновано увеличаване цената на оградата от мрежа от бетонни колове от 88 лева на 140 лева се явява недоказано. При изготвянето на заключението, вещото лице е взело предвид всички относими към оценката обстоятелства. Заключението не е оспорено в съдебно заседание и е недопустимо да се оспорва едва в касационното производство с предположения, че не е отчетена степента на амортизация. Необосновано е и възражението, че тротоарната настилка от базалтови плочи е движима вещ, подлежи на изнасяне и също не следва да се оценява. Останалите доводи за незаконност на изградените второстепенни постройки по смисъла на ЗУТ също са неоснователни. Те са функционално свързани и имат обслужващ характер по отношение на основната постройка. А за нея е представено разрешение за строеж № 251 от 24.04.1981 година. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна, а решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 215, т. 3 АПК