Решение № 9090 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11292/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Монтана, чрез пълномощник юрисконсулт Кръстева, срещу решение 610/13.10.2023 г., постановено по адм. дело 536/2023 г. по описа на Административен съд Монтана, с което по жалба на Общинско предприятие Чистота гр. Монтана представлявано от Директора К. Михайлов, е отменено Решение изх. 23071626 от 31.07.2023 г., изготвено от главен инспектор, издадено на основание чл.62, ал.1 АПК за отстраняване допусната непълнота в Протокол от извършена проверка от гл. инспектор и инспектор в Дирекция Инспекция по труда гр. Монтана с ПР2327950 от 25.07.2023 г. във връзка с извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в Общинско предприятие Чистота гр. Монтана, за допълване на нарушение под 7 - в частта, че при проверката е констатирано следното нарушение - по време на проверката се констатира, че лицето Ц. И. П. на 20.07.2023г. е осъществявало трудова дейност, почистване на тревни площи в централната градска част на град Монтана, като е предоставило работна сила в полза на предприятието ОП Чистота гр.Монтана, без сключен писмен трудов договор т.е. нарушен е чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, изразяващи се в нарушение на материалния и процесуалния закон при преценка на съвкупния доказателствен материал, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът Общинско предприятие Чистота гр. Монтана представлявано от Директора К. Михайлов, чрез адв. К.Атанасова в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение изх. 23071626 от 31.07.2023 г., изготвено от главен инспектор, издадено на основание чл.62, ал.1 АПК за отстраняване допусната непълнота в Протокол от извършена проверка от гл. инспектор и инспектор в Дирекция Инспекция по труда гр. Монтана с ПР2327950 от 25.07.2023 г. във връзка с извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в Общинско предприятие Чистота гр. Монтана, за допълване на нарушение под 7 - в частта, че при проверката е констатирано следното нарушение - по време на проверката се констатира, че лицето Ц. И. П. на 20.07.2023г. е осъществявало трудова дейност, почистване на тревни площи в централната градска част на град Монтана, като е предоставило работна сила в полза на предприятието ОП Чистота гр.Монтана, без сключен писмен трудов договор т.е. нарушен е чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел следната установена фактическа обстановка : извършената проверка на място на 21.07.2023г. и на 25.07.2025г. от инспектори на ДИТ Монтана, за която е съставен протокол за извършена проверка ПР2327950 от 25.07.2023 г. по спазване на трудовото законодателство в Общинско предприятие Чистота гр. Монтана и констатирани нарушения на осн. чл.404, ал.1, т.1 от КТ, за което е издадено предписание в шест точки, връчено на работодателя на 25.07.2023г. Междувременно в ДИТ Монтана е подадена жалба вх.23091354 от 28.07.2023г. от наследници на Ц. И. П., починал на 20.07.2023г., в която се твърди, работел на пълен работен ден от осем часа, като на 20 юли 2023г. в парк Монтанезиум по време на работа му става лошо и по-късно починал. С твърдения за прикриване съществуващото трудово правоотношение със сключени граждански договори, е поискано да се обяви съществуването на трудово правоотношение на осн. чл.405а, ал.1 КТ. В тази връзка е издадено Решение за отстраняване допусната непълнота в Протокол от извършена проверка от гл. инспектор и инспектор в Дирекция Инспекция по труда гр. Монтана с ПР2327950 от 25.07.2023 г. във връзка с извършената проверка и допълване на нарушение под 7, че по време на проверката е констатирано, че лицето Ц. П. на 20.07.2023г. е осъществявало трудова дейност, почистване на тревни площи в централната градска част на град Монтана, като е предоставило работна сила в полза на предприятието ОП Чистота гр.Монтана, без сключен писмен трудов договор в нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Изготвено е и Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 31.07.2023г., на осн. чл.405а, ал.4 от КТ между работодателя ОП Чистота гр.Монтана и починалото лице. Съдът е приел Оспорената принудителна административна мярка за издадена от компетентен орган - контролен орган към Инспекцията по труда, оправомощен съгласно чл. 404, ал.1 от КТ, като неподписването на протокола от всички инспектори, участвали в проверката, не водела до нищожност на предписанието. Правният извод е изграден на разпоредбата на чл. 21 и чл.22 от Устройствения правилник на ИА "Главна инспекция по труда". За да определи незаконосъобразност на оспорения акт, съдът изложил правни изводи за немотивираност на акта, в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. При проверката на място на 21.07. 2023г. не били изискани доказателства свързани с лицето Ц. П., а в последващия акт е прието наличие на трудово правоотношение. Съдът приел, че процесното предписание не е издадено по специалния ред на чл. 405а КТ, а е издадено на основание чл. 404, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 405а, ал. 1 КТ когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ съществуването на трудово правоотношение се обявява с постановление издадено от контролните органи на инспекцията по труда, в което се определя началната дата на трудовото правоотношение, което е сторено, видно от л.59 - 62 по делото. В настоящия случай административният орган е извел констатация, че починалото на 20.07.2023г. лице Ц. П. е работел по трудово правоотношение, но няма сключен с него трудов договор и вместо да упражнят правомощията си по чл. 405а КТ са дали предписание във формата на принудителна административна мярка. Според съда постановлението за обявяване на трудовото правоотношение за съществуващо трудово правоотношение е предпоставка за предписание да бъде сключен трудов договор. Съдът е извел правен извод, че правилата по чл.405а от КТ са специални по отношение на общите по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, като имат императивен характер и поради това изключват възможността да бъде дадено предписание по чл.404, ал.1, т.1 вместо по чл. 405а, ал. 4 КТ, установяващо на първо място предоставяне на работна сила, което не е уредено като трудово правоотношение. Крайният извод на съда е, че издаването в случая на предписание за сключване на трудов договор занапред по реда на общата разпоредба на чл. 404, ал.1, т.1 КТ представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо административното производство. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Необосновано е твърдението за неотчитане на правнозначимите за спора факти от първоинстанционния съд, което се навежда в касационната жалба. В хода на производството пред Административен съд Монтана , инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд и добавя свои правни изводи относно незаконосъобразност на оспорения административен акт. Следва да се има предвид, че проверката по спазване на трудовото законодателство е направена при работодателя Общинско предприятие Чистота гр. Монтана на място на 21.07. и 25.07. 2023г., когато не е констатирано нарушение относно полагането на труд от лицето Ц. П., като същият е починал на работното си място на 20.07.2023г. В тази връзка административният орган при извършване на проверка не е събирал доказателства доколко наличното правоотношение с работодателя Общинско предприятие Чистота гр. Монтана е било трудово, а не гражданско. Административният орган е разгледал случаят с лицето П. едва на 31.07.2023г., след като вече е бил издал предписания на работодателя в шест точки на 25.07.2023г. Изложеното дава основание да се приеме, че новопостановеното Решение изх. 23071626 от 31.07.2023 г., изготвено от главен инспектор и издадено на основание чл.62, ал.1 АПК за отстраняване допусната непълнота в Протокол от извършена проверка от гл. инспектор и инспектор в Дирекция Инспекция по труда гр. Монтана с ПР2327950 от 25.07.2023 г. във връзка с извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в Общинско предприятие Чистота гр. Монтана, за допълване на нарушение под 7, е издадено без да е извършена проверка и изложени констатации на проверяващите, което довело до постановяване на акт при съществено нарушение на процедурата. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 1000,00 лева. Същата е дължима и не следва да бъде намалявана, тъй като е съобразена с правната и фактическа сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,