Решение № 2129 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2015 г.

Решение № 2129 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Славкова Младенова от гр. Пирдоп, обл. София, срещу решение № 252 от 23.03.2015 г. по адм. дело № 577 по описа за 2014 г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РД-07-10/25.04.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - София област. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 55 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област не е взел становище. Ответникът "Олопласт Груп" АД със седалище в гр. Пирдоп, обл. София, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Ответникът Георги Божидаров Иванов е изразил становище за основателност на касационната жалба. Останалите ответници не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София област е решение № РД-07-10 от 25.04.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София област и потвърденото с него разпореждане № 46-12 от 24.03.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е приета за трудова злополуката, настъпила през работно време на 03.07.2012 г. и причинила смъртта на осигуреното лице Божидар Иванов Младенов, изпълняващо длъжност "шлосер - електрозаварчик" в "Олопласт Груп" АД, гр. Пирдоп. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - София област обосновано е приел, че настъпилото нетравматично увреждане, довело до смъртта на осигуреното лице, не е причинено от полагания труд и условията на трудовата среда. Изводите на съда обосновано произтичат от анализа на влезлите в сила експертни решения № 1160/18.10.2012 г. на ТЕЛК и № 0457/26.06.2013 г. на НЕЛК, с които не е приета причинна връзка между настъпилото увреждане и изпълняваната длъжност. Съдът е обсъдил заключение № 532/04.07.2012 г. на съдебно-медицинската експертиза за резултатите от извършената аутопсия и заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, съгласно които починалият е имал заболяване от общ характер - остра форма на двустранна белодробна тромбемболия. Не са установени травматични увреждания и причината за смъртта не е свързана с травма, а с наличието на хронично сърдечно-съдово заболяване, при което смъртта настъпва внезапно или за няколко часа. Видно от наличната медицинска документация, установената артериална хипертония е с препоръчано лечение, проследяване и ехокардиография, като най-лесен и достъпен метод за диагноза, но липсват данни това да е било сторено от пострадалия. Нетравматичното увреждане на здравето е патологично състояние и е следствие на заболяване от каквото и да е естество. То не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО и чл. 73, ал. 2 от НМЕ. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от КСО изисква разпореждането за приемането или неприемането й за трудова да се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. На основание чл. 61, ал. 1, т. 5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) органите на експертизата на трайно намалената работоспособност се произнасят по наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод на трудова злополука. При спазване на чл. 73, ал. 1, т. 1, изр. 2 от НМЕ териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и НЕЛК при нетравматично увреждане следва да се произнесат по причинната връзка въз основа на протокола за разследване на злополуката, съставен по реда на чл. 58 от КСО. В разглеждания случай е съставен протокол № 20 от 02.08.2012 г. за разследване на злополуката, в който са отразени обстоятелствата, при които е констатирана смъртта на осигуреното лице на 03.07.2012 г. Описани са трудовите функции на изпълняващите длъжността "шлосер електрозаварчик" и извършваната конкретна работа в деня на смъртта - монтаж/центриране на електроди на второ ниво с помощта на подемно устройство. Към 13.00 часа пострадалият съобщил, че не се чувства добре, поради което останал на мястото за почивка. Около 15.30 часа е намерен паднал в битовото помещение. При аутопсията е констатирано, че по тялото няма травматични увреждания, а смъртта се дължи на остро настъпила дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, обусловена от двустранната белодробна тромбемболия. С експертно решение на ТЕЛК № 1160/18.10.2012 г. и потвърждаващото го експертно решение на НЕЛК № 0457/26.06.2013 г. е прието, че увреждането, причинило смъртта, не е в причинна връзка с трудова злополука. Смъртта е причинена от масивна двустранна белодробна емболия - инфарктна форма при съпътстваща артериална хипертония II ст. - бързо настъпило общо заболяване. Патологичното състояние вследствие на заболяване не е в резултат от трудова злополука. На основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето влезлите в сила експертни решения на органите на медицинската експертиза (ТЕЛК и НЕЛК) са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. В случая заключенията на експертните решения са подкрепени от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, назначена за изясняването на спора между страните във връзка с причината за настъпилото увреждане. Поддържаното в касационната жалба твърдение за настъпване на смъртта от внезапно травматично увреждане, причинено от силно обгазяване при изпускане на серен диоксид, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Доводите в тази връзка са били подложени на обсъждане от първоинстанционния съд, който законосъобразно е приел, че дори същия ден стойностите на серния диоксид да са били завишени, те не са причинили внезапно остро сърдечно увреждане и не са довели до смъртта на работника. Интоксикацията от серния диоксид не предизвиква тромбемболия и оток, а катарални изменения в горните дихателни пътища, за каквито липсват данни. В ЕР на НЕЛК № 0457/26.06.2013 г. изрично е отбелязан отрицателен епидемиологичен тест с добавка, че по данни от Института по хидрология и метеорология в деня на смъртта няма данни за прегряващ микроклимат като съпътстващо неблагоприятно условие на труда. Няма надлежни доказателства, че причината за смъртта е различна от констатираната в съдебно-медицинската експертиза от аутопсията, т. е. че е причинена от внезапно остро отравяне със серен диоксид или триоксид на работното място. Същия ден пострадалият работник не е изпълнявал електро и газови заварки в среда на серогазове. Преценката на установените фактически обстоятелства води до извод, че смъртта на осигуреното лице, настъпила на 03.07.2012 г., не може да бъде квалифицирана като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, защото не е причинена от внезапно травматично или нетравматично увреждане на здравето, настъпило под прякото въздействие на вредоносни фактори на работната среда по време на извършвана работа. Оспорените актове, с които злополуката не е приета за трудова, са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - София област е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,