Решение № 6592 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10423/2024 г.

Производството е по реда на чл. 245 и сл. от АПК. Образувано е по искане на С. А. М. с [ЕГН], от гр. Варна, [улица], [адрес], чрез процесуален представител адв. Маринова АК-Варна за отмяна на влязло в сила Решение 5436/07.05.2024г., постановено по административно дело 7204/2023 г. по описа на Върховен Административен съд . С процесния съдебен акт Върховният Административен съд е обезсилил Решение 716/25.05.2023г., постановено по Адм. д. 2903//2022г. по описа на Административен съд Варна, като оставил без разглеждане жалбата на С. А. М. с адрес - гр. Варна, [улица], [адрес], подадена чрез адвокат Маринова, срещу мълчалив отказ на кмета на Община Аксаково за извършване на административна услуга /заверка/ - подписване от кмета и секретаря на Община Аксаково на молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот 37099.501.660 КККР на СО "Лозите", землище [населено място], Община Аксаково, област Варна, заявена със заявление вх. ОС68-11/31.03.22г. във връзка с което била подадена и молба, вх. ОС91-304 от 07.11.2022 г. и прекратил съдебното производство по жалбата. Искането за отмяна е подадено на основание чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК. От фактическа страна, след изискано допълнително уточнение, молителят сочи като основание за отмяната на влезлия в сила съдебен акт обстоятелството, че според молителят между същите страни, за същото искане и на същото основание съществува друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Като такова се сочи Решение 1037/13.06.2017г., постановено по адм. д. 676 по описа на Административен съд Варна за 2017г. В допълнението е посочено и второ фактическо основание, а именно това, че атакуваното с извънредния способ решение прегражда по-нататъшното движение на преписката за обстоятелствена проверка и тя оставала недовършена. Така посоченото второ фактическо основание не е било обвързано с конкретно правно основание от лимитативноизброените в разпоредбата на чл.239 АПК. Ответникът Кмета на Община Аксаково изпраща писмен отговор, в който взема становище оспорващо допустимостта и основателността на отправеното искане. Претендира и съдебноделоводни разноски юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в петчленен състав, преценявайки допустимостта и основателността на искането за отмяна на влязлото в сила Решение приема за установено следното: Искането за отмяна е допустимо, като подадено на основание чл. 239, ал. 1, т.4 АПК от лице, участвало в производството по адм. д. 7204 по описа за 2023 г. на ВАС и съответно в производството по дело 2903/2022 г. на предходната съдебна инстанция Административен съд Варна в качеството му на жалбоподател. Депозирано е в срока по чл. 240, ал. 2, вр. ал.1, т.4 от АПК. В молбата като правно основание се сочи т. 4 от разпоредбата на чл. 239, ал.1 АПК. От фактическа страна, при преценка на събраните доказателства се установява следното: Производството пред АС Варна е било образувано по жалба на С. М. против отказ на Кмета на Община Аксаково да извърши вцялост административна услуга, която била заявена по негова молба-декларация вх. ОС91-304/07.11.2022 г., съдържаща искане за заверка от страна на Кмета на Общината или оправомощено от него длъжностно лице на обстоятелства, свързани със заявения от него в молбата имот, с цел провеждане на производство по реда на чл.587 ГПК и чл. 79 ЗС, за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка. Предмет на заявената услуга бил ПИ с идентификатор 37099.501.660 и площ от 686, 00 кв. м., находящ се СО Лозите в землището на [населено място]. При изтичане на нормативноустановения срок за извършване на услугата и получаване обратно на представената пред органа молба-декларация заявителят установил, че тя е била заверена в частта й за наличие или липса на Акт за общинска собственост от Дирекция Общинска собственост, икономика и стопански дейности , отдел Общинска собственост при Община Аксаково, както и от Дирекция Местни данъци и такси при Община Аксаково, за което към същата са приложени и съответни удостоверения, Акт 7111 за частна общинска собственост от 20.04.2022 г., както и скица на поземления имот. В частта, в която били предложени имената на трима свидетели, обаче, молбата-декларация не съдържала подпис и печат от кмета и секретаря на община Аксаково, и липсвал изходящ номер, което заявителят преценил като мълчалив отказ да бъдат посочени предложените свидетели. От събраните по делото доказателства се установява и това, че в отговор на подадената молба - декларация, кметът на Община Аксаково е изпратил писмо, изх. ОС91-304/1/08.11.2022 г., с което е уведомил пълномощника на заявителя, че на основание чл. 30 ал. 2 АПК, следва в 3-дневен срок от получаване на писмото, да отстрани констатирани недостатъци в заявлението, изразяващи се в посочване в молбата-декларация на имената и регистрационния номер на нотариуса, пред който ще бъде извършено нотариалното удостоверяване, както и да предостави пълномощно за надлежна представителна власт. Писмото било получено от адв. Маринова на 16.11.2022 г., видно от известие за доставяне на л. 65 от първоинстанционното дело. В определения от административния орган срок, с молба вх. ОС 91-304/2/17.11.2022 г. (л. 66, пак там) адв. Маринова представя заверено копие на пълномощно. При наличието на тези данни административният съд е приел от правна страна, че подадената от С. М. жалба е процесуално допустима, а по същество основателна. Заключил е, че заявената услуга представлява искане за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, отказът за чието издаване представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, във вр. с § 1, т. 2, буква а от Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона за администрацията (ЗА). С оглед установеното е счел, че административната услуга, поискана от жалбоподателя не е била довършена от компетентния административен орган кметът на Община Аксаково, тъй като същият не е заверил молбата-декларация за извършване на обстоятелствена проверка в частта на посочените трима свидетели. Преценил е за неотносимо към редовността на молбата-декларация посочването на имена и регистрационен номер на нотариус. Аргументирал се е, че изборът на нотариус е по преценка на заявителя и не влияе на преценката на задължения административен орган при произнасяне. Така постановеното решение е било оспорено пред Върховния Административен съд, където тричленен състав е провел касационното производство и се е произнесъл с Решението, чието искане за отмяна се явява предмет на настоящото производство. В него съдебният състав е възприел изцяло фактическите установявания на първоинстанционния съд , но въз основа на тях е достигнал до различни правни изводи. Заключил е, че обжалваното решение е недопустимо. Според касационния състав то било постановено по недопустима жалба, която е без предмет. Този свой извод съдебният състав е обосновал с аргумента, че е възможно да бъде формиран мълчалив отказ по заявена услуга при наличие на фикцията на чл.58, ал.1 АПК, но не и мълчаливи откази по отделните обстоятелства за удостоверяване, чрез които тази услуга се изпълнява. В допълнение ВАС изтъкнал и това, че подадената по-късно - на 07.11.22г. молба от същия заявител във връзка със същата молба-декларация, не представлява самостоятелно искане за извършване на административна услуга, по което да е формиран мълчалив отказ. Според преценката на съда се касаело за случай, при който е започнала процедурата по изпълнение на исканата административна услуга, която обаче не била завършена. Като краен резултат съдебният състав е обезсили Решение 716/25.05.2023 г., постановено по адм. дело 2903/2022 г. по описа на Административния съд Варна, оставил е без разглеждане жалбата на С. А. М., срещу мълчалив отказ на кмета на Община Аксаково за извършване на административна услуга (заверка) - подписване от кмета и секретаря на Община Аксаково на молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот 37099.501.660 КККР на СО "Лозите", землище [населено място], Община Аксаково, област Варна, заявена със заявление вх. ОС68-11/31.03.22г. и е прекратил съдебното производство по жалбата. При горните фактически установявания, разгледано по същество искането за отмяна по чл. 239, ал.1, т.4 от АПК е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Доводите на съдебния състав са следните: Съгласно посочената от самия молител разпоредба на чл. 239, т. 4 от АПК по реда на извънинстанционния съдебен контрол подлежи на отмяна влязъл в сила съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Предпоставката, уредена в закона е за наличие на съвпадение в обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо между двата съдебни акта. В случая се иска отмяна на решение, с което практически е оставена без разглеждане негова жалба против неизпълнена административна услуга, заявена с негово заявление вх. ОС68-11/31.03.22г. Посоченото от молителя друго решение 1037/13.06.2017г., постановено по адм. д. 676 по описа на Административен съд Варна за 2017г., касае заявена услуга с вх. ФС 33-2521/23.11.2016г. Т.е. касае се за две различни искания. Обстоятелството, че и по предходното дело е разрешен спор за заверка на молба декларация, касаеща същия поземлен имот с идентификатор 37099.501.660 не означава, че представеното решение касае същото искане по смисъла на чл.239, т.4 АПК. Извършването на услугата е въпрос различен от този за самото съдържание на заверката. То само потвърждава разбирането, че по отношение на административните услуги съдебните актове не формират сила на присъдено нещо и такива услуги могат да бъдат многократно заявявани от страна на заинтересованите лица. На следващо място, макар да липсва посочено в молбата на С. подобно правно основание, Съдът разглежда искането му и през призмата на чл. 239, т. 1 АПК. Актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С искането се представя едно единствено доказателство, а именно Решение 1037/13.06.2017г., постановено по адм. д. 676 по описа на Административен съд Варна за 2017г., което обаче доколкото касае проведено по-рано съдебно производство пред Административен съд, по което страна е самият молител, същото не може да бъде възприето като отговарящо на критериите доказателството да е ново за него, в смисъл да не му е било известно при решаването на описания по-горе спор. Така представеното Решение на АдмС-Варна, видно от съдържанието на служебното отбелязване в самото него, е влязло в законна сила на 05.07.2017г., т.е. било е съобщено на молителя, като страна по него не по-късно от 14-дни преди тази дата. Това обстоятелство показва безспорно, че посоченото решение е било известно на С. А. М. още към датата на заявяване на разглежданата административна услуга. На трето място, що се отнася до изложеното фактическо основание, изложено в уточнението на молбата му за отмяна, а именно, че атакуваното с извънредния способ решение прегражда по-нататъшното движение на преписката за обстоятелствена проверка и тя оставала недовършена, Съдът на установява съответствие на изложените фактически твърдения с кое да е от правните основания за отмяна на влязло в сила решение по чл.239, ал.1 АПК, поради което това обстоятелство също не може да бъде причина за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Предвид изложеното може да бъде направен извод, че не са налице посочените от молителя фактически и правни основания за уважаване искането за отмяна на влязлото в сила решение и на това основание искането му следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора присъдено в полза на Община Аксаково следва да бъде юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева. При горните съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, петчленен състав на ВАС