Решение № 15092 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6014/2019 г.

Решение № 15092 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6014/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ против решение № 6785/19.11.2018 г. по описа на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 11389/2017 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/№ Р-22220516008664-091-001/26.06.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - София, в частта потвърдена от директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП с решение № 1432/11.09.2017 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение, включително в частта на разноските, и да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и внесените държавни такси. Ответникът по касационната жалба – "Руди Ра" ЕООД, чрез адв. Бърчев, в писмена молба оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е ревизионен акт № Р-22220516008664-091-001/26.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена от директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП с решение № 1432/11.09.2017 г. в частта относно непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05 и м. 12. 2011 г., м. 10 и м. 12. 2012 г., м. 01, м. 03 и м. 07. 2014 г., м. 04, м. 05, м. 08 и м. 10. 2015 г. по доставки получени от "БМ и СМЕЛ" ЕООД, "ТМ Инвестмънт" ЕООД, "Ксет" ЕООД, "Импорт Строй 5" ЕООД, "Бг Синема Трейд" ЕООД, "Хирам консулт" ЕООД и "Виктори Консултанси" ЕООД в размер на 9 553,17 лв. и лихви за просрочие към тях. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че получените доставки от "БМ и СМЕЛ" ЕООД и от "Ксет" ЕООД (резервни части и ремонтни услуги), от "ТМ Инвестмънт" ЕООД (гориво), както и от "Бг Синема Трейд" ЕООД (автоуслуги) са пряко свързани с извършените от ревизираното дружество транспортни услуги. Приел е, че доставките, получени от "Импорт Строй 5" ЕООД (СМР), "Хирам консулт" ЕООД (изработка и поддръжка на уеб сайт, рекламни услуги) и от "Виктори Консултанси" ЕООД (консултантски услуги), са подпомагали и осигурявали извършваната от "Руди Ра" ЕООД икономическа дейност. Според административния съд заприходените в склад количества дизелово гориво представляват част от количествата, изписани при отчитане на извършените от ревизираното дружество транспортни услуги. Решението е неправилно. Настоящият касационен състав приема оспореният РА за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото не са ангажирани достатъчно доказателства, че процесните доставки, за които са издадени фактури, са реално осъществени. Представените доказателства не съдържат в себе си конкретни данни, въз основа на които да се установи реалността на фактурираните доставки. Част от издадените фактури – от "БМ и СМЕЛ" ЕООД, "ТМ Инвестмънт" ЕООД и "Ксет" ЕООД, касаят доставки на стоки – гориво, гуми и различни части за МПС. Към фактурите, издадени от "ТМ Инвестмънт" ЕООД са представени приемо-предавателни протоколи и експедиционни бележки. Не са представени обаче доказателства за транспортиране на стоката – дизелово гориво, както и доказателства относно начина и мястото му на съхранение. Към фактурите, издадени от "БМ и СМЕЛ" ЕООД и "Ксет" ЕООД не са представени приемо-предавателни протоколи. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че единствено наличието на фактура, която е надлежно осчетоводена, не обуславя извод за наличие на реална доставка. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури, следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 от ЗДДС. По отношение на процесните доставки следва да се посочи, че не е установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесната стока поради непредставянето на придружаващи фактурите приемо-предавателни протоколи. По отношение на останалата част от процесните фактури се касае за доставки на услуги. По отношение на фактурираната услуга по създаване на интернет сайт от "Хирам консулт" ЕООД са представени договор от 1.03.2015 г. за създаване на интернет сайт и настройването му на интернет сървър и приемо-предавателен протокол. Касае се за изработка на специфичен продукт, изискващ по-висока степен на конкретизация на предмета на посочения договор. Представеният приемо-предавателен протокол не може по никакъв начин да се обвърже със спорната фактура, защото в него е посочено единствено, че работата се приема без забележки. Относно фактурираните доставки на рекламни услуги от същия доставчик: представен е договор от 2.02.2015 г., съгласно който "Хирам консулт" ЕООД, приема да рекламира продуктите и услугите, които се предлагат от "Руди Ра" ЕООД. Не е конкретизирано какво и къде следва да се рекламира, като липсват и доказателства за това. Съгласно чл. 4, т. 3 изпълнителят следва да предостави на възложителя отчет за предоставените рекламни услуги, като такъв не е представен в хода на производството. По отношение на доставката от "Бг Синема Трейд" ЕООД с предмет автоуслуги също не са представени никакви доказателства освен копие на касова бележка. Процесната фактура, издадена от "Импорт Строй 5" ЕООД, касае ремонт на покрив на магазин. Към нея са представени договор и Протокол Обр. 19., който преповтаря съдържанието на фактурата. В нито едно от представените писмени доказателства не е индивидуализиран обекта, предмет на фактурираните СМР. С оглед на горното предметът на фактурата се явява неконкретизиран, а представения Протокол Обр. 19 не може да бъде счетен за годно доказателство установяващо приемане на фактурираните СМР. Фактурираната доставка от "Виктори Консултанси" ЕООД е с предмет консултантски услуги. Налице е единствено договор между страните, в който най-общо е посочено, че дружеството-доставчик приема да извърши консултантски услуги в сферата на търговията. Съгласно чл. 4 от договора е посочено, че консултанта се задължава да извърши посоченото в чл. 1 от договора ( което е предмета на договора) според изискванията на възложителя, отразени в работна програма, явяваща се неразделна част от договора. Такава не е представена, както и други доказателства отразяващи реално извършени консултантски услуги. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да са извършени доставките на стоки и услуги от издателите на фактурите. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е неправилно постановено, като същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата на "Руди Ра" ЕООД срещу процесния РА. Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 906,05 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На касационния жалбоподател следва да се присъди и сума в размер на 100,28 лв. за внесена държавна такса. На Дирекция "ОДОП" София следва да се присъдят общо разноски за двете инстанции в размер на 1912,38 лв. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,