Решение № 11185 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14448/2012 г.

Решение № 11185 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14448/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София), срещу решение № 5367 от 12.10.2012 г. по адм. дело № 11587 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него по жалба на "Танел" ООД е отменен ревизионен акт № 2251100134 от 17.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2288 от 16.12.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София, в частта, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. декември 2009 г. в размер на 65 642.30 лв. по фактури, издадени от "Канчев Комерс " ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Танел" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Митка Томова. Не претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2251100134 от 17.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2288 от 16.12.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София. Съшият е издаден в резултат на осъществена ревизия на "Танел" ООД по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от ревизиран период от 01.12.2009 г. до 31.12.2009 г. С него е отказано право на данъчен кредит в размер на 65 642.30 лв. и е начислена лихва за забава, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 от ЗДДС по 16 бр. фактури, издадени от "Канчев Комерс" ЕООД, с предмет на доставките арматурно желязо, черни тръби, ламарина, теракотни плочи, дървен материал, циментово лепило, теракол и саморазливна замазка. Констатациите на органа за приходите са били за липса на доказателства за произхода на фактурираните стоки, за тяхното транспортиране и съхранение. В мотивите на обжалваното решение подробно и последователно е изложена фактическата страна по спора, обсъдени са събраните по делото доказателства, включително заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, анализирани са правните разпоредби, на които се е позовал административния орган и е формиран извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в обжалваната част. До този извод съдът е достигнал като са е позовал на представените по делото договор и спецификация към него, експедиционни бележки и товарителници, с които е установено прехвърлянето на стоките от прекия доставчик към получателя. Въз основа на представените в рамките на съдебното производство доказателства, в това число и заключението на ССЕ, съдът е приел за установено, че доставчикът е разполагал с количествата стоки, фактурирани на ревизираното лице. Посочил е също така, че процесните стоки са били вложени впоследствие от жалбоподателя в извършваната от него строителна дейност, което е допълнителен аргумент за реалност на доставките. Според съда неоснователен е отказът на органа по приходите да признае право на данъчен кредит на жалбоподателя с довода, че не е доказано прехвърлянето на процесните стоки от предходните на прекия доставчик. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като следва да се приемат за правилни преценките на съда относно представените доказателства, дори и тези в съдебната фаза на производството и позоваването на съдебно-счетоводната експертиза. Правилно решаващият съд е приел, че за извършените доставки от "Канчев Комерс" ЕООД в хода на административното и съдебното производство са представени многобройни и убедителни доказателства относно наличието на предпоставките за признаване право на приспадане на данъчен кредит, и конкретно - за реалността на доставките, какъвто е спорът по делото. Обоснована е преценката на административния съд, че с ангажираните от ревизираното лице доказателства по делото са опровергани констатациите на органите по приходите, че липсват доказателство за транспортирането на стоките, тъй като представените експедиционни бележки и товарителници съдържат всички необходими реквизити, в това число данни за мястото на натоварване и разтоварване, предмет на превоза, автомобил и т. н., които са в съответствие с договорените стоки съгласно договора за продажба на стоките и спецификацията към него. От значение за решаването на спора е и обстоятелството, че процесните строителни материали безспорно са били вложени впоследствие в обектите, изграждани от жалбоподателя, за което са представени многобройни доказателства. След като са налице данни за наличието и транспортирането на стоките и предаването им на получателя, безспорно е доказано прехвърляне на правото на собственост. Незаконосъобразен е бил отказът на органа по приходите да признае данъчен кредит по доставките с аргумента, че не се представени документи за предходните доставчици, още повече, че за тях още в хода ревизионното производство са представени фактури, отразяващи продажба на стоки като процесните на доставчика "Канчев Комерс" ЕООД. Настоящият съдебен състав не споделя извода на съда относно позоваването на практиката на СЕС по съединени дела С-80 и 142/2011 г., което не е точно. От тълкуването на чл. 167, 168 и др. от Директива 2006/112, направено в посоченото решение, е прието, че те следва да се тълкуват в смисъл, че отказът за признаване на правото на приспадане не следва да се обвързва от това, че данъчно задълженото лице не се е уверило в това, че издателят на фактурите е данъчно регистриран, разполага със стоките, изпълнил е задълженията си по деклариране и внасяне на данъка или че същото лице не разполага с други доказателства освен фактура относно горните обстоятелства, т. е. данъчно задълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама на съконтрахентите си. Задължението за извършване на оценката на доказателствата относно тези факти е на националната юрисдикция. В случая това е извършено. Това води до извод, че фактическата обстановка, която има предвид решение на СЕС е различна от тази по настоящия спор. В случая не се касае за измама, а само за недоказване на реалността на доставката, т. е. действително й изпълнение от посочените субекти. Поради това и позоваването на практика на СЕС не променя извода по делото, като и решението на СЕС не отрича връзката между реалност на доставката и признаването на данъчния кредит. Въпреки това следва да бъде възприети направените преценки относно реалността на доставката. В конкретния случай органът по приходите е формирал изводите въз основа на непредставяне на достатъчно доказателства за реалността на доставките, при това най-вече от страна на предходните доставчици. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение