Решение № 14041 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10658/2017 г.

Решение № 14041 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10658/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 3374 от 18.05.2017 г. по адм. дело № 2047/2017 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Б. М., чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил заповед № 513 з-5263/08.07.2016 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, т. 6 вр. чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР на Б. М. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е установил вярно и точно фактическите обстоятелства по делото и след анализ на същите е извел правни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради й издаването при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят Б. М. (сега ответник по касация) е заемал длъжността младши инспектор, полицай в група "Охрана на обществения ред", в сектор "Охранителна полиция" при 07 РУ - СДВР. На 29.03.2016 г. Б. М. е задържан при полицейска акция по данни за извършено инкриминирано деяние. Обстоятелствата при задържането на служителя са били медийно отразени и коментирани в публичното пространство, за което по делото са приложени печатни материали. На 30.03.2016 г. с постановление по сл. дело № 52/2016 г. на СО при Софийска градска прокуратура М. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 302, т. 1 и 2 вр. чл. 301, ал. 1 НК за това, че чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение поискал дар от К. Тодоров, който не му се следва - сума от 300 лв. и приел дар, който не му се следва - сумата от 300 лв., за да не извърши действие по служба, а именно да не уведоми компетентните органи за извършено престъпление и да осъществява съдействие на К. Тодоров при продажба на наркотици в района на 07 РУ - СДВР, както и да му оказва съдействие, чрез информация за местата за безпрепятствено разпространение на наркотици. На Б. М. е наложена постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража". Със заповед № 513 з-2680/30.03.2016 г. на директора на СДВР е образувано дисциплинарно производство срещу Б. М. за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина и е определен състав на дисциплинарната комисия. Със заповед № 513 з-2740/07.04.2016 г. директорът на СДВР временно отстранил от длъжност служителя Б. М. На 11.05.2016 г. задържаният М. е посетен от членовете на дисциплинарната комисия и е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и следващите актове, издадени в процедурата, като са му връчени покани за даване на писмени обяснения. Служителят е представил писмени обяснени с вх. № 513000/12.05.2016 г., в които отрича да е извършил инкриминираните деяния, предмет на досъдебното производство. За резултатите от проведеното дисциплинарно производство, дисциплинарната комисия е изготвила обобщена справка с рег. № 513 р-19923/26.05.2016 г., с която М. е запознат на 30.05.2016 година. В нея са отразени обстоятелствата при полицейската операция и задържането на Б. М. на 29.03.2016 г., събраните доказателства за действията на служителя и е изведено заключение, че Б. М. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, с което виновно е нарушил чл. 67 ЗМВР и т. 15, 19, 20, 25, 42, 49, 50 и 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. За извършеното дисциплинарно нарушение комисията е предложила на служителя да се наложи дисциплинарно наказание уволнение. Б. М. е запознат с обобщената справка на 31.05.2016 г., като не е представил допълнителни обяснения в предоставения му срок. Дисциплинарната комисия е изготвила становище рег. № 513 р-20787/01.06.2016 г. до дисциплинарно наказващия орган, в което е потвърдила констатациите и предложението за дисциплинарно наказание на служителя в обобщената справка. По предложение на началника на 02 сектор ДДППП при отдел "Човешки ресурси", изразено в становище рег. № 513 р24618 от 24.06.2018 г., по съображения, че становището на дисциплинарната комисия е непълно и необосновано и е необходимо да се съберат допълнителни доказателства, директорът на СДВР е разпоредил удължаване на срока и събиране на допълнителни данни. За тези обстоятелства служителят е запознат, в хипотезата на отказ да му бъде връчена заповедта за удължаване на срока. След събиране на допълнителни данни и сведения от лицата, съпричастни към събитията на 29.03.2016 г., дисциплинарната комисия е изготвила ново становище рег. № 513 р-28278/21.07.2016 г., в което са обсъдени събраните в дисциплинарното производство доказателства и отново е формирала извод за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от служителя, за което следва да му се наложи дисциплинарно наказание уволнение. След извършване на допълнителните действия по проверката комисията не е изготвила нова обобщена справка. Становище рег. № 513 р-28278/21.07.2016 г. не е връчвано на жалбоподателя. В цитираното становище комисията е изразила мнение, че това не е необходимо, т. к. не се налага промяна в правното основание или във вида на предвиденото дисциплинарно наказание (вероятно по аргумент на противното от чл. 59 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г.). Съдът е обсъдил изложените фактически обстоятелства и е извършил преценка за законосъобразност на обжалваната заповед в светлината на всяко от основанията по чл. 146, т. 1 - 5 АПК. Така е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната форма и изискуемо съдържание. При преценката спазени ли са процесуалните разпоредби за провеждане на дисциплинарното производство при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, е достигнал до заключение, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, обуславящи нейната незаконосъобразност. В тази насока съдът е посочил, че след продължаване на срока на дисциплинарната проверка са извършени редица действия по събиране на доказателства за фактите, относими към дисциплинарната отговорност на служителя. В становище рег. № 513 р-28278/21.07.2016 г. е повторена фактическата обстановка по задържането на служителя, но крайният извод е формиран на основание допълнителното разследване и събраните допълнителни материали. Съдът е приел, че това становище по същината си представлява нова обобщена справка, с която служителят е следвало да бъде запознат. В тази връзка се е позовал на правилото по чл. 207, ал. 11 ЗМВР, което задължава дисциплинарната комисия да запознае служителя с обобщената справка от проведеното дисциплинарно разследване. При положение, че обобщената справка рег. № 513 р-19923/26.05.2016 г. не обективира крайния резултат от проверката, а такъв се съдържа в становище рег. № 513 р-28278/21.07.2016 г., съдът е достигнал до извод, че регламентираното в чл. 207, ал. 8 ЗМВР право на защита на дисциплинарно привлеченото лице е нарушено. Съдът е намерил за неправилни изводите на дисциплинарната комисия, че не е необходимо запознаване на дисциплинарно привлеченото лице с резултатите от допълнителната проверка, отразени в становище рег. № 513 р-28278/21.07.2016 г. и в тази връзка е изложил мотиви, че служителят има право да се запознае не само с крайния резултат от дисциплинарната проверка, но и със събраните доказателства, въз основа на които е ангажирана дисциплинарната му отговорност и му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради това, че в случая тези изисквания, залегнали в чл. 207, ал. 8 и 10 ЗМВР, не са спазени, съдът е приел, че е налице основанието по чл. 146, т. 3 АПК за отмяната й. Независимо от изведения извод за порок на акта по чл. 146, т. 3 АПК, съдът е обсъдил и материалната законосъобразност на уволнителната заповед и е намерил, че служителят е извършил описаните в същата тежки дисциплинарни нарушения, за които по силата на законовите разпоредби се следва дисциплинарно наказание "уволнение. " Това обстоятелство обаче не може да преодолее допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи отмяна на оспорената заповед. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на релевантните правни разпоредби. Сочи, че на служителя е дадена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарната преписка и обобщената справка, въпреки че е бил задържан под стража. Фактическите обстоятелства, мотивирали налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание са установени по несъмнен начин по делото, поведението на М. е станало обществено достояние и е накърнило авторитета на институцията МВР. При тези доводи, развити в касационната жалба и писмените бележки, касаторът претендира отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Административният съд е изложил подробни и убедителни правни съображения за наличие на порок по чл. 146, т. 3 АПК на оспорената уволнителна заповед. Правилно съдът е изтъкнал, че при издаване на заповедта са нарушени изискванията по чл. 207, ал. 8, 10 и 11 ЗМВР, свързани с правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице. Съгласно чл. 207, ал. 8, т. 1, 3, 4 и 5 ЗМВР, държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, има право: т. 1. да се запознае със заповедта по ал. 1 и с обобщената справка по ал. 7; т. 3. да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения; т. 4. да представя доказателства; т. 5. да прави искания, бележки и възражения, т. 6. да дава или да откаже да дава обяснения. В срок 24 часа след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения - чл. 207, ал. 10 ЗМВР. Дисциплинарното производство приключва с изготвяне на становище от дисциплинарната комисия до дисциплинарно наказващия орган. Прегледът на цитираните разпоредби сочи, че след изготвяне на обобщената справка дисциплинарно разследващият орган не разполага с възможност да събира допълнителни доказателства по дисциплинарната преписка без санкция на дисциплинарно наказващия орган по предвидения в нормативната уредба ред (срвн. чл. 51 - 59 от Инструкция 8121 з-470 от 27.04.2015 г.). Обобщената справка е крайният акт, с който приключва дисциплинарното разследване, в който се съдържат установените факти, доказателствата, въз основа на които са изградени фактическите установявания, правната квалификация на поведението на служителя, въз основа на които се предлага налагането на съответното дисциплинарно наказание. Становището по чл. 207, ал. 12 ЗМВР е адресирано до дисциплинарно наказващия орган и в него са инкорпорирани всички обстоятелства, релевантни към дисциплинарната отговорност на служителя и формираното въз основа на тях заключение на дисциплинарната комисия, т. е. дефинитивно следва съдържанието на обобщената справка, по арг. на чл. 53 от инструкцията, с оглед на което законодателят не е предвидил задължително изискване държавният служител да бъде запознат със същото. Поради това, с цитираните по-горе законови разпоредби е предвидено и охранено правото на служителя да се запознае с обобщената справка и да даде допълнителни обяснения, ако прецени. Този нормативно уреден подход следва да бъде спазван и при провеждане на допълнително разследване по разпореждане на дисциплинарно наказващия орган. Дисциплинарно наказващият орган разполага с правомощието, след като се запознае с материалите от дисциплинарното производство, да назначи допълнителна проверка и да изиска и други данни, релевантни за формиране на крайното решение относно реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя - чл. 58 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 година. В тази хипотеза, в чл. 59 от инструкцията е предвидено, че: Когато след разпореждане на органа по чл. 207, ал. 1 ЗМВР е извършено събиране на допълнителни доказателства, с оглед на които се налага промяна в правното основание или във вида на предвиденото дисциплинарно наказание, се изготвя допълнително становище. На държавния служител, срещу когото е проведено дисциплинарното производство, се връчва покана за запознаване с новото становище и за даване на писмени обяснения по него, адресирани до дисциплинарнонаказващия орган. Правилото обаче не налага тълкуване, което освобождава дисциплинарно наказващият орган от задължението да запознае служителя със събраните нови доказателства и изведените въз основа на тях изводи за дисциплинарната му отговорност, независимо че няма промяна в правната квалификация на дисциплинарните нарушения и вида на наложеното наказание. Обратното разбиране е в противоречие с разпоредбата на чл. 207, ал. 8, т. 3 - 6 и ал. 10 ЗМВР и предполага ограничаване правото на служителя да е запознат с всички факти, меродавни към дисциплинарната му отговорност и да даде обяснения по приобщените нови данни по дисциплинарната преписка. В контекста на изложените релевантни правила, решаващият съд обосновано е приел, че в случая дисциплинарната комисия, след като е провела допълнително разследване и събиране на доказателства, е била длъжна да предостави възможност на служителя да се запознае с тях и представи обяснение, ако желае. Без значение е обстоятелството, че проведените допълнителни административнопроизводствени действия не са довели до различни правни изводи относно дисциплинарната отговорност на служителя. Както аргументирано е приел решаващият съд, дисциплинарната комисия е била длъжна да запознае служителя със събраните материали и изготвеното ново становище. Съдът точно е отбелязал, че по същината си то има характер на обобщена справка, т. к. съдържа описание и позоваване на събраните нови доказателства, въз основа на които комисията е извела извод, че дисциплинарните нарушения са доказани и са налице фактически и правни основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. За да се приеме, че е спазено правото на защита, гарантирано с цитираните по-горе законови правила, е необходимо служителят да бъде запознат с крайния, завършващ дисциплинарното производство акт, който съдържа констатациите и изводите на дисциплинарно разследващия орган и му бъде предоставена възможност да изрази позицията си по тях. В случая това не е сторено, поради което правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е налице основанието по чл. 146, т. 3 АПК за отмяната й. За пълнота на изложението, касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че споделя и останалите изводи на съда относно съответствието на акта с изискванията за законосъобразност по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, но предвид тежестта на констатирания порок по чл. 146, т. 3 АПК решаващият съд правилно е приел, че уволнителната заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, юридическото лице, в чиято структура е административният орган следва да заплати на ответника по касация направените разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лв., за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,