Решение № 3649 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10414/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комиисията за енергийно и водно регулиране, против решение 15114 от 20.08.2024 г., постановено по адм. дело 2058/2024 г. по описа Административен съд - София-град, с което е било отменено решение Ж -46 от 22.01.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и преписката е била върната на КЕВР за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага доводи, че решението е необосновано и е постановено в нарушение на приложимия материален закон. Прави искане Върховният административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество като отхвърли жалбата против оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Б. В. К., чрез процесуален представител и лично оспорва касационната жалба. Желае да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Ответната страна - "Електроразпределение Юг" ЕАД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост на касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна в процеса, а по съществото на спора я намира за - неоснователна. Счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна решението на първоинстанционния съд, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в срока визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество, я счита за неоснователна. За да обоснове този извод съдебният състав намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на Б. В. К. от гр. Пловдив с постоянен адрес [улица], [адрес] срещу решение Ж -46 от 22.01.2024г. на КЕВ, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. В-11Б-00-19/27.10.2023г., подадена от Б. К. срещу "Електроразпределение Юг" ЕАД. С оспореното пред настоящата инстанция решение е Отменено постановеното от КЕВР решение Ж -46 от 22.01.2024г. и преписката е върната с указания за повторно провеждане на производството. За да постанови оспорения резултат съдът е приел за основателен довода на жалбоподателя, че протоколите от изследванията са изготвени и самото замерване е осъществено в отсъствие на страната. По тази причина съдебният състав е отказал да ги кредитира. Приел и това, че КЕВР не е събрал всички възможни доказателства за установяване на спорните по делото обстоятелства, а по-скоро е подходил формално, доколкото комисията е дала указания на една от страните в спора да реализира събирането на такива, като след това е подходила безкритично към същите. Приел по-натам, че оспореното решение е необосновано, тъй като цитирало разпоредби от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители (Методиката), приета от КЕВР с решение по Протокол 87 от 17.06.2010 и от Лицензия Л-140 07/13.08.2004г., издадена от КЕВР на Електроразпределение Юг ЕАД, без да се мотивира връзката им с конкретния казус. По изложените съображения решаващият съд е направил извод за незаконосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган и го е отменил, като е върнал преписката за повторно разглеждане с оглед провеждане на обстойна проверка за изясняване на обстоятелствата по случая. Настоящият касационен състав намира Решението на АС София-град за валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел правилни и законосъобразни правни изводи за неоснователност на подадената жалба, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Правилно първоинстанционният съд е приел, че решение Ж -46 от 22.01.2024г. на КЕВР е постановено от компетентен орган в рамките на очертаната му от ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона, но при липса на пълнота на доказателствената съвкупност. По делото безспорно е установено, че във връзка с получена жалба от страна на Б. К. (поредна) , свързана със смущения в електрозахранването в собствения й имот, находящ се на адрес гр. Пловдив, [улица], и след дадени общи указания от страна на КЕВР, да бъде извършена проверка по компетентност в съответствие с общите условия на договорите за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД, разпределителното дружество за пръв път е монтирало анализатор за качеството на доставяната електрическа енергия за периода 09.11.2023-17.11.2023г. От анализа на измерванията е установено, че не са налице отклонения съгласно Стандарт БДС-EN 50160, за което КЕВР е била уведомена. При тези вярно установени обстоятелства и факти, първоинстанционният съд е извел обосновани правни изводи за извършена както от Електроразпределение Юг, така и от КЕВР формална проверка на оплакванията. Съгласно чл. 12, т.8 от Общите условия на Електроразпределение Юг ЕАД в срок до 3 (три) работни дни след писмено уведомление от страна на Клиента за отклонения в качеството на доставяната електрическа енергия разпределителното дружество е длъжно да уговори с Клиента времето и продължителността на проверката. Видно от събраните по преписката доказателства жалбоподателят е депозирал до Електроразпределение Юг ЕАД няколко предходни жалби, свързани с качеството на ел. енергията в имота си, но по признания на самото дружество, замерване е било осъществено едва след сигнализиране за вероятен проблем от страна на КЕВР. Качеството на електрическата енергия е основен неин показател, тъй като отклоненията в същото е основание за претенция за неустойки по аргумент от чл. 46, ал.3 от Общите условия. Именно по тази причина уговарянето с клиента на времето и продължителността на проверката е от съществено значение за гарантиране правилното провеждане на същата. Идентичен извод може да бъде обоснован и от разпоредбата на чл.15, ал.1 от общите условия. Именно в последната е предвидено съставяне на констативен протокол за резултатите от замерванията, който за да разполага с необходимата доказателствена стойност за резултатите от извършената проверка, следва да отговаря на изискванията за форма, посочени в самите общи условия. Така, според разпоредбата на чл.55, ал.1 от Общите условия, когато по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписва от представител на ЕР Юг и от Клиента или негов представител. Според ал.2 на същата норма, ако клиентът не бъде намерен при съставянето на протокола по ал. 1 или откаже да подпише констативния протокол, същият се съставя като се подписва от представител на дружеството и един свидетел, който не е служител на Електроразпределение Юг ЕАД г. В конкретния случай, съставения Констативен протокол от измерване качество на напрежението с мрежов анализатор В-11Б-00-19/20.11.2023г. е съставен от инж. Б. Д., на който не е посочена длъжността, за да бъде установено дали същото лице е служител на Електроразпределение Юг ЕАД. Втори подпис и дори място предвидено за такъв липсва в представения протокол. Ако същият бе предявен за подпис на клиента или негов представител и той бе отказал да го подпише, поради това, че замерването не е уговорено с него, този порок би бил отстранен още тогава с оглед процесуална икономия. Вместо това, КЕВР безкритично е възприел съдържанието на документа. Този съществен пропуск се установява и от Протокол В-11Б-00-19/09.11.2023г. за монтаж на мрежови анализатор, видно от който отново не присъства представител на жалбоподателя. Протоколът е подписан от трето лице, но нито е посочено при какви обстоятелства се е наложило това, нито в какво качество, поради което отразяванията за това, че измервателният уред (мрежови анализатор) е бил действително калибриран, както и това, че е измерено качеството на електроенергията при правилния клиент са компрометирани. Индиция за допуснати съществени разминавания и несъответствия е несъответствието в съдържанието на двата протокола. Според този за монтаж на анализатора, същият е поставен при измервателен уред 1402069, а според Протокола от резултатите те показват замервания при електромер с 14015159, т.е. двата протокола касаят две различни замервания. Това обстоятелство се потвърждава и от номера на монтирания измервателен уред в първия коментиран протокол той е 40027, а във втория 40087. В случая, макар от представените по делото резултати да се установява, че отклонения от приложимия стандарт не са установени, несъответствията в съдържанието на протоколите и нарушенията в процедурата по монтажа и отчитане резултатите на мрежовия анализатор са толкова съществени, че тези резултати не могат да бъдат възприети за достоверни. По тази причина необосновано и законосъобразно КЕВР е приела, че не са налице нарушения отстрана на електроразпределителното дружество. С оглед изложеното настоящият състав счита, че първоинстанционният съд, макар и лаконично, е изяснил относимите за спора обстоятелства, съобразил е направените от страните възражения и е постановил едно правилно решение, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Ответникът по жалбата няма претенции за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение