Решение № 13502 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6846/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториална дирекция (ТД) "Митница Пловдив" към Агенция "Митници"(АМ), подадена чрез гл. юрк. С. Димитрова, против Решение 2646 от 19.04.2024 г. по адм. дело 1562/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменено решение РТД3000-159/24.01.2022г./32 към митническа декларация MRN 21BG003010024476R0/28.02.2021 г. на директора на ТД "Митница Пловдив" към АМ. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че за да може да бъде оспорена обявената от вносителя договорна стойност, с решението по дело С-770/21 Съдът на ЕС въвежда второ, кумулативно свързано с продажбата на загуба условие, а именно покупната цена на внасяните стоки да надвишава с 50% стандартната вносна стойност (СВС), определена от Европейската комисия. Поддържа становище за недоказаност от дружеството на основанията за освобождаване на внесения депозит.Твърди, че вносителят не е представил договор или друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните договорни правоотношения, свързани с уговорката на цената, на която е закупена партидата. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и иска отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения митнически акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, чрез процесуалния му представител адв. Г. Горанов оспорва касационната жалба в писмен отговор и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски по делото и представя списък по чл.80 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на решение РТД 3000-159/24.01.2022 г./32 на на директора на ТД "Митница Пловдив" към АМ, с което на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е отказано връщане на представеното от вносителя по митническа декларация MRN 21BG003010024476R0/28.02.2021 г. обезпечение в размер на 1295,52 лева за стока 2/2 пресни домати, тип кръгъл, червен с нето тегло 2880 кг. АССГ е приел, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, митническият акт е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: На 28.02.2021 г. в МБ Свиленград с митническа декларация MRN 21BG003010024476R0/28.02.2021 г. са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление внесените от - Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия стока под 2/2 - пресни домати тип кръгъл червен с нето тегло 2880 кг., Република Турция, с код по КН 0702000099, с декларирана митническа стойност 4463,37 лв., преизчислена в евро на 100 кг 79,24 евро на 100 кг. Съдът е изложил, че определената от Европейската комисия за дата 28.02.2021 г. стандартна вносна стойност (СВС) за домати с произход Република Турция била 69,90 евро/100 кг. След сравняване на декларираната вносна стойност на стоките, със СВС митническите органи са приели, че декларираната митническа стойност е с повече от 8% по-голяма. С оглед на това на основание чл. 75, § 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, дружеството е представило обезпечения за стоката, съответно в размер на 1295,52 лева. С писмо от 28.02.2021 г. дружеството вносител е уведомено, че на основание чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация е длъжно да представи доказателства, че стоката пресни домати тип кръгъл е реализирани на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 29.03.2021 г. Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия е представило доказателства на какви цени е продадена стоката от тази партида, а именно: пресни домати тип кръгъл, червен е продадено на цена от 88,00 /100 кг. Впоследствие с молба от 16.06.2021 г. са представени: справки-декларации по ДДС, за данъчните периоди м. 01-04. 2021 г. с приложени към тях дневници за покупки и продажби; уведомления за приемане на постъпили данни от справките - декларации за ДДС; дневници за покупки и продажби за данъчните периоди м. 01-04. 2021 г., подадени VIES декларации за осъществени ВОД за същите данъчни периоди. След анализ на представените доказателства митническите органи приемат, че цената при последващата продажба 88,00 /100 кг. е по ниска от цената на придобиване 102,02 /100 кг. на същата стока, предвид което липсват доказателства, удовлетворяващи условията на освобождаване на внесения депозит в размер на 1295,52 лв., който следва да бъде задържан за заплащане на вносно мито, на основание чл. 75, параграф 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/81. Предоставен е 30 дневен срок за становище. На 08.09.2021 г. вносителят е представил становище, като е претендирал, че в случая са представени всички необходими и изискуеми документи за доставката и за декларираната договорна стойност на стоката. Направил е искане за възстановяване на внесения депозит - в размер на 1295,52 лв. за конкретната стока. С решението е извършена корекция на митническата декларация относно стока 2/2 - пресни домати тип кръгъл, червен и на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 е отказано връщане на част от представеното от Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия в качеството му на вносител по митническа декларация MRN 21BG003010024476R0/28.02.2021 г. обезпечение отнасящо се до партидата с общо нето 2880 кг. и същото било задържано като плащане на дължимото вносно мито за стока 2/2. След обсъждане на представените от дружеството в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) АССГ е приел, че внесените от дружеството домати попадат в обхвата на чл. 181, ал. 1 от Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, както и на чл. 75 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент 1308/2013. Позовал се е на решението на СЕС по дело С-770/21. Посочил, че декларираната вносна стойност на стока 2/2 пресни домати, по процесната декларация, преизчислена в евро на 100 кг., е в размер на 79,24 евро, а определената от Европейската комисия за датата на вноса 28.02.2021 г. СВС за домати с произход Турция, е в размер на 69,90 евро на 100 кг. Приел е, че превишението на декларираната договорна стойност над СВС на ЕК не надхвърля с повече от 50 % определената стандартна вносна стойност на процесната стока, определена от ЕК. Това се потвърждавало и от заключението на вещото лице. Тази разлика, водела до извод, че не е било налице първото кумулативно условие, посочено в т.3 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-770/21. Съдът е допълнил, че митническите органи са използвали само довода за липса на печалба, което според СЕС не било достатъчно основание за оспорване на цената. Първостепенният съд е съобразил, че не следва да се обсъждат останалите условия . По тези мотиви съдът е отменил решението на митническия орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. Член 1, параграф 1, втора алинея от МКС предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен "входна цена", който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Член 75 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В разглеждания случай вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. По относимия към спора въпрос за доказателствата, които трябва да се представят от вносителя, е постановено решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По разясненията от т. 81 и т. 82 от цитираното решение доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/. На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението член 75, параграф 5 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. Следователно предпоставките, обуславящи изключване на декларираната митническа стойност, са три: същата да е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса на стоката, определена от Европейската комисия; партидата да е продадена на загуба, което не е рентабилна търговска практика и икономическият оператор да не е представил необходимите документи, доказващи реалността на търговските операции и достоверността на декларираната стойност. Според разясненията, дадени в т. 90 от решението на СЕС, разлика в цените с повече от 50% като констатираната в случая по главното производство между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при внос е достатъчна, за да породи съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност /така и Решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004, Hungary, C-291/15, т. 38 и 39/. Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажба на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика. В разглеждания случай е видно, че декларираната договорна стойност на стоката е 69 евро/100 кг. / при единична цена от 0,69 евро на кг. по фактура/, като се получава декларирана митническа стойност на стоката 79,24 евро/100 кг. / с включени транспортни и др. разходи/. В този смисъл се достига до извода, че разликата в цените по декларираната договорна стойност на стоката /69 евро/100 кг./ и по определената от ЕК стандартна вносна стойност за домати с произход Турция /69,90 евро/100 кг./ към датата на вноса 28.02.2021 г., не надхвърля с повече от 50 % определената стандартна вносна стойност на процесната стока, определена от ЕК. Т.е. не е налице първото кумулативно условие съгласно задължителното тълкуване, дадено с т. 3 от Решението на СЕС по дело С 770/2021 г. по приложимост на чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891, както е приел АССГ. В случая е установено по категоричен начин, че не само договорната, но и митническата стойност на внесена стока / 79,24 евро/100 кг./ не надвишава посочения праг. Този извод следва и от заключението по съдебно-икономическата експертиза, която е ценена от съда и е обсъдена с останалите писмени доказателства по делото. В този смисъл не следва да се обсъждат останалите условия дали партидата е продадена на загуба на митническата територия на ЕС и съответно, дали са налице документи, представени от вносителя, доказващи, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на декларираната договорна стойност. При неустановяване на разлика повече от 50 % между декларираната от Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия договорна стойност и определената за деня от Комисията, първостепенният съд правилно е приел, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно само на това основание и следва да се уважи искането на дружеството за освобождаване на обезпечението. Следователно, решението на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, Агенция Митници следва да заплати на Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия / сумата от 350 лева разноски по делото съгласно представен списък и доказателства за направени такива. Предвид на изложеното, на основание чл. 221, ал.2, предл.1 АПК , Върховният административен съд, състав на първо отделение