Решение № 4430 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14528/2008 г.

Решение № 4430 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14528/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Итал фууд индъстри" АД - гр. Шумен, срещу решение № 91 от 23.10.2008 г. по адм. дело № 191 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Шумен. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - гр. Шумен, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 91 от 23.10.2008 г. по адм. дело № 191 от 2008 г. Административният съд - гр. Шумен, е отхвърлил жалбата на "Итал фууд индъстри" АД - гр. Шумен, срещу решение № 31 от 12.06.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Шумен, и потвърденото с него разпореждане № 391 от 29.04.2008 г. на началника на отдел "КПК" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Шумен. Съдът е приел за установено, че процесните суми неправилно са изтеглени от бюджета на ДОО, тъй като към датата на отпускане на обезщетението трите работнички не са притежавали качеството на осигурени лица за всички социални рискове. Направен е окончателният извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението - предмет на касационното производство, е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Нигяр Исмаил Лютфи, Седа Неджми Юсни и Васвие Фахредин Хайредин са работили във "Вкусни мечти" ООД - гр. Шумен, до 03.05.2005 г., от която дата трудовите договори са били прекратени на основание чл. 325, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните. На 03.05.2005 г. цитираните работнички са сключили трудови договори с "Итал фууд индъстри" АД - гр. Шумен, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ - за неопределено време. От решение от 26.04.2005 г. по ф. дело № 292 от 2005 г. по описа на Шуменския окръжен съд - Фирмено отделение, става ясно, че учредяването на "Итал фууд индъстри" АД - гр. Шумен, е станало чрез апортна вноска от страна на "Вкусни мечти" ООД - гр. Шумен, при която в новообразуваното дружество преминава обособена част от "Вкусни мечти" ООД - гр. Шумен, включващо цялото производство на тестени изделия. Независимо от това новите трудови договори не са били сключени на основание чл. 123, ал. 1, т. 4 от КТ. От трудовите договори от 03.05.2005 г. е видно, че цитираните работнички имат трудов стаж повече от шест месеца. Лицата не са полагали труд в новосъздаденото дружество, но независимо от това са получавали процесните обезщетения за бременност и раждане или обезщетения за отглеждане на малко дете. Съгласно чл. 48а от КСО в редакцията му, която е била в сила към момента на възникването на спорните правоотношения, осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Разпоредбата на чл. 52а от КСО в съответната й редакция създава право за осигурените лица за посочените по-горе социални рискове да получават обезщетение за отглеждане на малко дете, при условие че са придобили осигурителен стаж с продължителност шест месеца. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.). Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение второ лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 КСО. Така законово установената правна фикция признава за осигурителен стаж времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) и неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. С причисляването на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 КСО към осигурените лица законодателят включва в този кръг и тези лица, които се ползват от осигурителната закрила на майчинството. От казаното става ясно, че кодексът никъде не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, за да възникне правото на платен отпуск за бременност и раждане, както и на платен отпуск за отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работа на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановените посочени по-горе отпуски. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на платен отпуск за бременност и раждане, както и на платен отпуск за отглеждане на малко дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало възнаграждение. Стигайки до различни правни изводи, решаващият състав на Административния съд - гр. Шумен, е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Ето защо това решение се отменя, както и обжалваните административни актове, които застъпват различна правна теза. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,