Решение № 6436 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10069/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от А. Д. М. и Национална агенция за приходите (НАП) срещу решение 4164 от 24.06.2021 г. постановено по адм. дело 2180/2020 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С касационната жалба на А. Д. М. се обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлен искът му срещу НАП за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 300 лв. до пълния предявен размер от 1 000 лв., ведно със законната лихва, както и в частта му на съразмерно присъдените разноски, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменена обжалваната от него част от съдебното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в подадената касационната жалба и в представена писмена защита. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба НАП я оспорва в открито съдебно заседание. Претендира разноски. В другата касационна жалба НАП обжалва съдебното решение в частта, с която е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лв., ведно със законната лихва, считано от влизане на съдебното решение в сила до окончателното плащане на сумата и съответните разноски като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска обжалваната от него част от съдебното решение да бъде отменена. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за касационна инстанция. Ответникът по тази касационна жалба А. Д. М. я оспорва по съображения в писмен отговор. Претендира разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба на А. Д. М. и за основателност на касационната жалба на НАП Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби като подадени от страни по делото, в срок са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение 4164 от 24.06.2021 г., постановено по адм. дело 2180/2020 г. по описа АССГ е осъдена НАП по иск с правно основание с правно основание чл. 79, параграф 1 и чл. 82, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните/Регламент/ОРЗД) да заплати на А. Д. М., сума в размер на 300 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 15.07.2019 г. - 25.02.2020 г., настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на Национална агенция за приходите, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължения по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и по чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защитата на данните, да гарантира достатъчно ниво на сигурност на обработваните от него лични данни на А. М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.02.2020 г. до окончателното й изплащане, отхвърлен е предявеният иск за разликата над 300 лв. до пълния предявен размер от 1000 лв., ведно със законната лихва върху разликата и са присъдени разноски в полза на всяка от страните, съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Първоинстанционният съд е приел всички ангажирани от страните писмени доказателства (основно относно организацията на работа на НАП като администратор на лични данни), включително справка от НАП за индентификатор [номер], цифри съвпадащи по ред и номера на единния граждански номер на ищеца и е разпитал един свидетел. Въз основа на тези събрани доказателства е обосновал извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди (негативни емоции, притеснения и опасения за евентуална бъдеща злоупотреба с данните му) в резултат от неоторизиран достъп до електронните бази данни на НАП, придобил публичност като хакерската атака , станала известна за обществеността чрез публикации в медии на 15.07.2019 г. Административният съд е приел за доказано, че НАП в качеството му на администратор на лични данни не е изпълнил задълженията си по чл. 59 от ЗЗЛД и чл. 24 и чл. 32 от ОРЗД като не е приложил подходящи технически и организационни мерки, които да съответстват на риска при обработването на събираните от него данни. Според първата инстанция е налице пряка причинна връзка между тези нарушения и претърпените А. М. неимуществени вреди, поради което по справедливост е определил дължимото за тях обезщетение като е отчел възрастта на ищеца, стандарта на живот и размера на минималната работна заплата към момента на узнаване на неправомерния достъп до личните данни - 15.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба 25.02.2020 г. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Правилно и в съответствие с установената национална съдебна практика и в синхрон с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) административният съд е определил правната квалификация на иска, с който е сезиран и го приел за разглеждане като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 82, параграф 1 от ОРЗД. При правилно определен предмет на спора АССГ е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса като е дал съответните указания и е съобразил правните последици от установените от събраните доказателства факти. Разпоредбата на чл. 24, параграф 1 от ОРЗД изисква администраторът на лични данни да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с Регламента и взетите от него технически мерки с оглед естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица, а на основание чл. 32 от ОРЗД тези мерки трябва да са в съответствие с достиженията на техническия прогрес и да осигуряват ниво на сигурност съобразно рисковете на обработването. Националната агенция за приходите е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, ал. 7 от Регламента и в негова тежест на доказване е обстоятелството, че предприеманите организационни и техническите й мерки в дейността й по обработката на лични данни са подходящи с оглед тяхното естество, обхват, контекст и цели на обработването, както и съществуващите рискове за правата на физическите лица, за които те се отнасят. При условията на пълно насрещно доказване НАП не е установила тези факти, поради което обосновано АССГ е приел за доказано твърдението на ищеца за бездействие от страна на НАП. Според решение на СЕС от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21, VB,Национална агенция за приходите, ECLI:EU:C:2023:986, Член 82, параграф 3 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът не се освобождава от задължението си по член 82, параграфи 1 и 2 от този регламент за обезщетяване на претърпените от дадено лице вреди само поради факта че тези вреди произтичат от неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на член 4, точка 10 от посочения регламент, като посоченият администратор трябва тогава да докаже, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. От тази гледна точка образуваното наказателно производство срещу третите лица, които се разследват като отговорни за нерагламентирания достъп до личните данни на ищеца и други физически лица, не е обстоятелство, което доказва, че НАП по никакъв начин не е отговорен за допуснатия неоторизирания достъп до обработваните от НАП лични данни на А. М.. Извършените от НАП действия след неправомерния достъп до личните данни на ищеца на 15.09.2023 г. в изпълнение на изискванията на ОРЗД не санират предходното бездействие и не водят до освобождаване от отговорност за неимуществени вреди. Настоящия съдебен състав счита за неправилно обсъждането на първоинстанционният съд на разпоредбата на чл. 59 от ЗЗЛД, който се намира в Глава осма от ЗЗЛД, регламентираща правилата за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Допуснатото позоваване на неприложима за случая правна норма не е се е отразило върху крайния правен извод на АССГ за допуснато нарушение на НАП (в същия смисъл решение 6129 от 20.05.2021 г. постановено по адм. д. 11280/2020 г., III отд. ВАС; решение 3871/02.04.2024 г., постановено по адм. д. 4889/2023 г., V отд., ВАС и др.). Обосновани са изводите на АССГ за наличието на претърпени неимуществени вреди от ищеца, които според цитираното решение на СЕС могат да бъдат и само опасения за потенциална злоупотреба с личните му данни, и причинната връзка между тях и допуснатото от администратора на лични данни нарушение на Общия регламент относно защитата на данните. Настоящият съдебен състав намира за справедлив определения размер на дължимото обезщетение, който е съобразен с характера и тежестта на претърпените вреди, тяхната продължителност и неблагоприятно отражение върху личната сфера на А. Д. М., поради което за него е възникнало право на обезщетение в обичайния размер за подобни случаи, определен съобразно възрастта на ищеца, жизнения стандарт в страната и размерът на минималната работна заплата към момента на узнаване на неправомерния достъп. Налага се извод, че при правилно установени факти по делото съдът е достигнал до правилен извод за частична основателност на предавения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди. При разглеждане на спора първата инстанция не е допуснала нарушения на съдопроизводствените правила, а фактическите и правни изводи са обосновани задълбочено. По изложените съображения и двете касационни жалби са неоснователни, а обжалваното решение като действително, допустимо, правилно, постановено при отсъствието на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изходът на спора пред касационната инстанция, не се налага промяна на присъдените от първата инстанция разноски, а допълнителни разноски не следва да бъдат определяни. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,