Решение № 512 от 16.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2495/2011 г.

Решение № 512 от 16.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2495/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 68/2011 г. на Районен съд гр. Крумовград, образувано по искане на Главния прокурор на РБ. В съдебно заседание искането се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура, с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Осъдения М. Касим О. не е взе становище по искането. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази изложеното в искането и определение от 29.06.2011 г. постановено по нохд. № 68/2011 г. на Районен съд гр. Крумовград и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от посочената по горе дата, Районен съд гр. Крумовград е одобрил споразумение между Районна прокуратура гр. Крумовград и защитата на осъдения М. О., по силата на което той се е признал за виновен на 16.03.2011 г. в [населено място] да е причинил на С. Б. средни телесни повреди, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК се съгласил на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на Главния прокурор на РБ: Доводите са за съществени процесуални нарушения - чл. 13 и чл. 14 НПК, при неизяснени релевантни факти от предмета на доказване, съда е одобрил споразумение за причинена средна телесна повреда, без да е изяснен въпроса за степента на засягане на здравето на пострадалия, без да се изясни въпроса за умисъла на дееца, без да е установен механизма на причиняване на увредите. В тази връзка одобреното споразумение е в нарушение на закона, тъй като има данни по делото за престъпление по чл. 115 НК вр. с чл. 18 НК, за което приложената процедура по Глава Двадесет и девета е недопустима. Искането е основателно. При преценката дали да одобри или откаже одобрение на предложеното от Районния прокурор и защитата на осъдения споразумение, съда е бил длъжен да провери дали предложеното споразумение съответства на закона - материален и процесуален. Запознаването с материалите от досъдебното производство, сочи че това не е сторено, тъй като редица обстоятелства от кръга очертан в чл. 102 НПК по това дело са останали неизяснени и това не позволява да се направят верни изводи по приложимия закон. На първо място - показанията на разпитаните по делото свидетели, в голямата си част са противоречиви. Според пострадалия инцидента е възникнал при връщането му в заведението, а според св. Ш. и Р. при излизане от последното. Отново според пострадалия между него и осъдения не е имало пререкания, освен че е бил напсуван без причина, след което веднага ударен с нож. Според показанията на св. Х. и св. Ш. имало е пререкания, сбиване, падане на земята и на двамата. Изготвената на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза е непълна и не дава отговори по въпроси от съществено значение за правилното решаване на делото. Най -малкото от нея не могат да се направят изводи относно посоката на нараняването, конкретно причинените увреди-дължина на раневия канал, дълбочина и т. н., макар данни за тези обстоятелства да се съдържат в приложената по делото епикриза. Така е останал неизяснен механизма на увреждането, още по малко последиците на същото, при неоказване на своевременна медицинска помощ. Неизяснен е и въпроса, кога и при какви обстоятелства осъдения е нанесъл удара и имали пострадалия принос за това. При тези констатации, /ако бяха направени/ съда, е следвало да откаже одобряване на споразумението, тъй като по въпросите за деянието, авторството, вината, резултата и приложимия закон страните по споразумението, не разполагат с диспозитивни правомощия и нямат право на споразумение в насока различна от доказателствения материал, особено когато тези въпроси са останали неизяснени или доказателствата са противоречиви. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното определение в нарушение на материалния и процесуален закон, а искането на Главния прокурор на РБ основателно. Делото следва да се върне на Районния прокурор и след изясняване на основните въпроси по делото, да се прецени и негова компетентност . Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение