Решение № 226 от 10.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 647/2013 г.

Решение № 226 от 10.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 647/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Главният прокурор е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане делото на Софийския районен съд, по което са кумулирани (групирани) наказания на осъдения А. С. С., които са му били наложени по предишни дела на същия и на Софийския градски съд. Делото е чнд. 23944/2011, а оспореният съдебен акт - определение от 28.03.2012 г., по-конкретно в частта му, с която СРС е постановил отделното изтърпяване на наказанието по нохд 14390/2011 г. В отправеното по реда на възобновяването искане главният прокурор е обосновал разбирането си с аргументи за това, че извършеното групиране не включва всички дела на С. и че именно пропуснатото дело (21976/11 - на СРС) може да бъде включено в съвкупност с нохд 14390/11, а това пък доведе до поглъщане на наложеното по последното дело наказание от общото наказание за съвкупността и да отпадне отделното им изтърпяване. Искането за възобновяване на делото е поддържано от участващия в съдебното заседание пред ВКС прокурор, а от страна на осъдения се възприема като направено в негов интерес и също се поддържа. ВКС намери искането за основателно. Оспореното определение на СРС е наистина засегнато от посочените в искането недостатъци: пропускът да бъде взето предвид при групирането предишно осъждане и отражението му върху положението на осъдения. Пропускът при всички случаи има отношение към групирането на наказанията и отстраняването му е в интерес на осъдения - заради възможността пропуснатото наказание да не бъде изтърпявано отделно, както и би се получило, ако това наказание не бъде погълнато от съвкупността му с друго. Отстраняването на посочения пропуск, от друга страна, правилно е поискано да се извърши в първоинстанционния съд - освен естеството на предстоящата съдебна дейност, в този съд е възможно да бъде избегнат рискът от нов пропуск относно осъжданията на С. (последното свидетелство за съдимост е с отдавна изтекла актуалност). Ръководен от изложеното, от това, че обсъдените по-горе недостатъци в оспорения съдебен акт са обхванати от основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, като се ръководи и от останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I н. о.