Решение № 10534 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 141/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрисконсулт И. Консулов, против решение 6058 от 20.10.2022 г., постановено по адм. дело 4813/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и да се остави без уважение подадената жалба срещу оспорения административен акт. В жалбата си излага подробни съображения в подкрепа на тезите си. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касация - Буш Бет ЕООД, [ЕИК], чрез адвокат М. Гледжарска в съдебно заседание и представени писмени бележки, оспорва жалбата, пледира за оставянето й без уважение и потвърждаване на решението на АССГ. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 000030-899/28.01.2022 г. на изпълнителния директор (ИД) на НАП, с което е оставено без уважение искането на Буш Бет ЕООД, за възстановяване на платена с платежно нареждане от 06.04.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ), в размер на 25 000 лева. В мотивите на акта е посочено, че за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри в игрална зала с адрес гр. Девня, бул. Съединение 109, по влязло в сила решение 000030-425/17.02.2021 г. на ИД на НАП, се дължат в условията на кумулативност две такси, а именно: 1.Държавна такса по чл. 30, ал.1 ЗХ вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. а от Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ (ТТЗХ)- за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза, в размер на 7500 лв. и 2. Държавна такса по чл. 30, ал. 6 изречение първо от ЗХ (в зависимост от срока на издадения лиценз) - 25 000 лв. в хипотезата на срок за лиценз от 5 години. Административният орган се мотивира, че таксите се дължат на различни основания, като въвеждането на новите разпоредби на чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ, с които се дължат такси за издаване и поддържане на лиценз според критерии срок на лиценза и брой жители в населеното място по местонахождение на обекта не изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал.1 ЗХ. За да отмени оспорения административен акт съдът е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с изложени мотиви. Обосновал е извод, че няма основание да се събира втора такса по чл. 30 ал. 6 от ЗХ, тъй като законът е предвидил двукомпонентна такса в комбинация с данъчно облагане с корпоративен данък. Приел е, че в настоящия казус дружеството се облага с алтернативен данък по ЗКПО за извършваната от него дейност по организиране на хазартни игри с игрални автомати и дължимата държавна такса е по чл. 30, ал. 1 във връзка с ал. 7 от ЗХ, поради което е отменил оспорения административен акт като материално незаконосъобразен. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя като правилни изводите на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Предвид чл. 30, ал. 5 от ЗХ /в редакция ДВ бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г./ за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО се събират само таксите по ал. 1. С изменението от ДВ бр. 69/2020 г. предишната ал. 5 на чл. 30 ЗХ е променена на ал. 7, като запазва съдържанието си. Съдът правилно е приложил чл. 30, ал. 7 от ЗХ, според която за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Цитираната норма не се явява нова по отношение на заплатените от касатора такси, същата е съществувала както към момента на подаване на искането с вх. 000030-16169/19.12.2019 г. за издаване на първоначален лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати, така и към момента на издаване на решение 000030-425/17.02.2021 г. на ИД на НАП за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати. Хазартните игри с игрални автомати и игри в игрално казино се облагат с данък по чл. 242, ал.1 ЗКПО, поради което чл. 30, ал. 7 ЗХ, предишна чл. 30, ал. 5 от ЗХ до изменението ДВ бр.69/2020 г., изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ, която е различна от дължимата такса по чл. 30, ал. 1 ЗХ и е обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността или пък със срока на валидност на лиценза. На основание чл. 218 ал. 1 ЗКПО данъчно задължените лица посочени в глава Пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. Издаденият на дружеството лиценз е за дейност, облагана с алтернативен данък. Не може да се сподели разбирането на ответника, че със ЗИД на ЗХ (обн. ДВ, бр. 69/2020 г.) е въведена промяна в режима на таксуване, при което заявителят следва да бъде облаган с две различни държавни такси. След като дейността на търговеца за която има издаден лиценз с решение 000030-425/17.02.2021 г., се облага с алтернативен данък, изричната уредба на чл. 30, ал. 7 от ЗХ не допуска противоречиво тълкуване, като посочва, че за този вид хазартни игри се събират само таксите по ал. 1. Това обоснова недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в настоящия случай. Поради това, платената по сметка на НАП такса по чл. 30, ал.6 ЗХ в размер на 25 000 лв. не се дължи и е следвало да бъде възстановена при поискването й. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи, на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК. При направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, предвид фактическата и правна сложност на делото и предвидения минимален размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действително заплатеният хонорар в размер на 2650 лева, се явява прекомерен. По делото не е налице определен материален интерес поради това, че спорът не касае парично обезщетение, а отмяна на административен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение