Решение № 7926 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13395/2009 г.

Решение № 7926 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13395/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството на и. д. директор на дирекция "ОУИ"-гр. София, срещу решение № 41 от 19.08.2009 г. по адм. дело № 677 по описа за 2009 г. на административния съд - София град, с което е обявен за нищожен РА № 2000800686 от 30.06.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ"-гр. София. Образувано е и по касационна жалба на адв. Албена Илиева, в качеството й на процесуален представител на Ивелина Василева Панайотова, управител на "Икона Комюникейшънс Груп" ЕООД, срещу същия съдебен акт. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по първата касационна жалба - "Икона Комюникейшънс Груп" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Албена Илиева. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ирина Кирова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за недопустимост на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Първата касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Втората касационна жалба е процесуално недопустима. По първата касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба от "Икона Комюникейшънс Груп" ЕООД срещу РА 2000800686 от 30.06.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ"-гр. София. По делото е представено и решение № 1884 от 18.12.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София. С РА на ревизираното дружество е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 40 196.83 лв., по фактури, издадени от "Пайда" ЕООД за данъчни периоди м. 08.2006 г. и м. 11.2006 г., респ. е определено допълнително задължение за ДДС и са начислени лихви за забава. Обхватът на ревизията е прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.08.2006 г. - 31.08.2006 г. и 1.11.2006 г. -30.11.2006 г., като същата се явява повторна по смисъла на чл. 155, ал. 4 от ДОПК след отменително решение № 98 от 21.01.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София. В изпълнение на последното е издадена ЗВР № 800686 от 4.02.2008 г. от Вася Стефанова Митева, на длъжност н-к сектор "Ревизии" в дирекция "ДОК" в ТД на НАП-гр. София. Лицето е упълномощено затова със заповед на ТД на НАП-гр. София, по което няма спор. Няма такъв и относно компетентността на органа, издал посочения РА. За да обяви този обжалван РА за нищожен съдът се е мотивирал с факта, че предходният РА под № 1637 от 30.08.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София е влязъл в сила при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК. Според съда при административното обжалване на този РА е постановено решение № 98 от 21.01.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София., но това е станало сред законовия срок по чл. 155, ал. 1, изр. от ДОПК, поради което е без правни последици и отмяната на РА в действителност не е настъпила. Това обуславя невъзможност за осъществяване на повторен данъчно-осигурителен контрол в ново ревизионно производство по ДОПК. Повторната ревизия е следвало да се проведе при условията и по реда, предвидени в чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. При това след като второто ревизионно производство не е образувано от компетентния орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, а именно директорът на ТД на НАП-гр. София, то не е валидно започнало и осъществено. Процесният обжалван ревизионен акт РА № 2000800686 от 30.06.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София е издаден без необходимата компетентност по чл. 119, ал. 2, във връзка с чл. 134, ал. 1, изр. второ от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на процесуалния закон. Предметът на съдебен контрол е определен в чл. 160, ал. 2 от ДОПК и това е законосъобразността и обосноваността на обжалвания пред съда РА. При това в цитираната правна норма са посочени и задължителните елементи на този контрол, насочени към преценяване дали РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По делото не се спори, че има валидно издадена заповед за възлагане осъществяването на обсъжданата ревизия, съответно и определяне на компетентен орган за издаване на РА. Обосноваването на липса на компетентност с преценка на друг административен акт, постановен в отделно, предшестващо по време административно производство, макар и относимо към същия данъчен субект относно прилагането на същия данъчен материален закон за същите данъчни периоди, не следва да бъде осъществявано. Това се обуславя от една страна от стабилитета на административния акт, с който е приключило това административно производство, независимо, че същият не е изпълнил функциите си по повод развилото се контролно производство, така и както и от неприлагането на "косвения" съдебен контрол в административния процес. Осъществяването на последното е ограничено изрично от специалния процесуален закон, а именно ДОПК. Освен това по пътя на косвения съдебен контрол биха се разширили правомощията на съда, изрично определени в закона. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, като делото се върне за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане на административноправния спор, с който е бил сезиран съда и произнасяне по съществото му. По втората касационна жалба. Тази касационна жалба се явява процесуално недопустима, понеже според чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват първоинстанционното съдебно решение имат само страните по делото, за които то е неблагоприятно. Жалбата на "Икона Комюникейшънс Груп" ЕООД, макар и на различни от посочените в нея основания, е уважена от първоинстанционния съд, поради което дружеството няма право на касационно оспорване. Съобразно изложеното тази жалба следва да бъде оставена без разглеждане като такава, а производството по делото в тази му част следва да се прекрати. При този изход от спора решението следва да се отмени и в частта за присъдените на дружеството - жалбоподател, настоящ ответник по първата касационна жалба, съдебни разноски, като такива ще бъдат присъдени в новото съдебно производство с оглед изхода от спора. Съдебни разноски с оглед последното обстоятелство ще бъдат преценявани и за приходната администрация при приключване на съдебното производство по него. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и чл. 215, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение