Решение № 93 от 1.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2243/2016 г.

Решение № 93 от 1.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2243/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 307 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма], чрез процесуалните му представители адв. Р. Д. и адв. В. Й., за отмяна, на формално заявено основание чл. 303, ал. 1, т. 2 пр. първо ГПК, на влязлото в сила решение № 3860/03.09.2012 г. по гр. д. № 4959/2011 г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение № 1821/19.12.2012 г. по т. д. № 2634/2012 г. на Варненски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване, с определение от 23.09.2013 г. по т. д. № 2049/2013 г. на ВКС, ТК, първо търговско отделение. С атакуваното чрез извънинстанционния способ за контрол решение, молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата от 21 816,87 лв. - възнаграждение по сключен със същото договор за поръчка от 25.05.2009 г. и сумата от 9 090,37 лв. - договорна неустойка по раздел I чл. 4 от същия договор, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2011 г. до окончателното им изплащане. Решението е постановено с участие на трето лице - помагач на страната на ответника - [фирма]. Молителят се позовава на последващо образувано срещу управителя на [фирма] - К. Б. Н. - наказателно производство - по н. а. х. д. № 5330/2015 г. по описа на Районен съд Варна, приключило с решение № 94/26.01.2016 г., с което лицето е оправдано за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, като е признато за невинно в това, че съзнателно е съставило и се е ползвало от неистински частни документи, а именно: договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2010 г., сключен между [фирма] и Х. Р. К. и резервационно споразумение от 11.06.2010 г., сключено между [фирма] и И. Д. Л. /с които ищецът в производството по гр. д. № 4595/2011 г. на Варненски районен съд е установявал изправността си като страна по договора за поръчка, доказвайки осигурени на ответника купувачи за три обекта за продажба, в периода 01.06.2010 г. - 15.10.2010 г./. Молителят, обаче, визира мотивите на същото решение, в които тези два документа са признати за неистински частни документи, въз основа на съдебно-графологични експертизи, установили неавтентичност на подписите на Х. Р. К. / потвърдено и със свидетелските му показания / и И. Д. Л. Така молителят обосновава хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 пр. 1 ГПК - установена по надлежния ред неистинност на документ, обосновавайки се, че изключването на тези два документа от доказателствения материал по спора би предпоставило напълно различен правен резултат, тъй като не би била доказана изправността на ищеца [фирма]. Ответната страна - [фирма] - оспорва молбата за отмяна, като просрочена, с оглед неспазен преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК, евентуално като неоснователна, позовавайки се на разяснения дадени в ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е налице установена по надлежния ред неистинност на документите. Страната се позовава и на обстоятелството, че истинността на документите не е била оспорена от [фирма] в самото исково производство, в преклузивния за това срок, респ. установителен иск за неистинност на документите по чл. 124, ал. 4 изр. първо ГПК, обусловен от правен интерес единствено за ползване решението като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 пр. първо ГПК, би бил недопустим. Ответната страна - [фирма] / трето лице помагач на ответника в исковото производство / - намира молбата за отмяна за допустима и основателна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, предвид следното: Решението, с което страната обосновава хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 2 пр. първо ГПК - № 94/26.01.2016 г. по н. а. х. д. № 5330/2015 г. на Варненски районен съд, е потвърдено с решение № 109 по н. а. х. д. № 366/2016 г., постановено на 25.04.2016 г. и като необжалваемо - влязло в сила на същата дата. От съдържанието на молба вх. № 24461/11.05.2016 г., подадена от М. Д. А., представляваща дружеството - молител, с което доказателство ответната страна обосновава пропуснат преклузивен срок, не се установява знание на подалото я лице за вече постановеното решение по н. а. х. д. № 366/2016 г. на Варненски районен съд. В нея е отправено искане за снабдяване с документи от досъдебното и съдебни производства, но се цитира единствено първоинстанционното съдебно производство - н. а. х. д. № 5330/2015 г. на Варненски районен съд. Тъй като решението, на което основава молбата си за отмяна [фирма] не е постановено с участие на молителя, ще следва да се приложи пр. второ на чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК / аналогично на узнаване на присъда /, т. е. преклузивният срок следва да се преценява спрямо момента на узнаване за същото. Доколкото страната твърди узнаване чрез справка в интернет на 14.10.2016 г. и това твърдение не е оспорено от доказателства по делото, ще следва да се приеме, че депозирането на молбата за отмяна на 17.10.2016 г. е извършено в преклузивния срок. Молбата за отмяна, обаче, е неоснователна и следва да се остави без уважение, предвид следното: Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 пр. първо ГПК предполага влязла в сила присъда за документно престъпление или решение за установяване на същото, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено или спряно, на основанията посочени в чл. 124, ал. 5 ГПК. Мотивите на оправдателна присъда не се ползват със сила на пресъдено нещо и не обвързват гражданския съд, досежно установената чрез съдебно - графологична експертиза неистинност на документите, извън и независимо от установяването на всички останали елементи от съответния престъпен състав / чл. 300 ГПК /. Не съставлява писмено доказателство, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за неистинност на документа заключението на съдебно-графологичната експертиза, доколкото като доказателствено средство същата следва да бъде допусната и събрана непосредствено от решаващия съд и няма самостоятелно и извън производството, в което е допусната и приета, доказателствено значение. Установяване неистинност на документ от графологична експертиза не съставлява установена "по надлежния ред", съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. първо ГПК неистинност на документа. По изложените съображения, тъй като наведените от молителя обстоятелства не се явяват релевантни за приложение на твърдяното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 пр. първо ГПК, нито удовлетворяват друго предвидено в чл. 303 ГПК основание за отмяна, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение