Решение № 250 от 18.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 473/2013 г.

Решение № 250 от 18.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 473/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба от страна на частните обвинители и граждански ищци С. Х., Х. К. и С. Г. Обжалва се решение № 9 от 14.01.13 г., постановено по ВНЧХД № 1209/12 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е отменена изцяло присъда № 71 от 20.10.10 г. по НЧХД № 215/09 г. на Елховския районен съд и е прекратено производството по делото в наказателната и гражданската му части. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за произнасяне по приетия за разглеждане в наказателното производство граждански иск. Касаторите и техният повереник не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Гражданските ищци и частни обвинители В. Т. и В. Т. не се явяват, редовно призовани. Не се явяват подсъдимата С. Д. и нейният защитник. Същите не са взели отношение по касационната жалба. Прокурорът намира решението за правилно и законосъобразно. Пледира, че гражданският иск не е приет в открито съдебно заседание и не е взето становището на страните по него, поради което законосъобразно е прекратено производството в гражданската му част. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба и сочените с нея касационни основания и доводи, намира следното: С присъда № 71 от 20.10.2010 г., постановена по НЧХД № 215/09 г. по описа на Елховския районен съд, подсъдимата С. Д. е призната за невиновна в това, че през периода края на м. септември до средата на м. октомври 2008 г. е приписала на тъжителите В. Т., В. Т., С. Х., С. Г. и Х. К. престъпление по: чл. 209, вр. чл. 212, ал. 5 НК; чл. 214, вр. чл. 213, ал. 3, т. т. 2, 3 и 6 НК; чл. 248а, ал. 2 НК, като клеветата е разпространена чрез печатно произведение и по друг начин. На осн. чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото и обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК. Отхвърлени са като неоснователни и недоказани предявените от тъжителите С. Х., В. Т., С. Г. и Х. К. граждански искове за неимуществени вреди в размер на по 1 500.00 лв. за всеки един от тях. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски. Присъдата е обжалвана от тъжителите В. Т., В. Т., С. Х., С. Г. и Х. К.. След двукратно произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК, ВКС е възложил за разглеждане делото по жалбата на тъжителите на ОС - гр. Стара Загора. С протоколно определение от 18.01.12 г., постановено по ВНЧХД № 1368/11 г., ОС - гр. Стара Загора е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е прекратил производството по делото поради изтекла абсолютна давност. Произнесъл се е по разноските. По жалби от Х. К., С. Х. и С. Г. ВКС с решение № 186 от 06.06.12 г. по КНД № 580/12 г. е отменил определението от 18.01.12 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ОС - гр. Стара Загора. В решението изрично е взел отношение по реда за приемане на гражданския иск - с разпореждане на съдията докладчик, а не в открито съдебно заседание от състава на съда, съответно процесуалното качество на частните обвинители и като граждански ищци, преценка, която не е била направена от въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото ОС - гр. Стара Загора, с решение № 9 от 14.01.13 г., постановено по ВНЧХД № 1209/12 г., е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е прекратил производството по делото както в наказателната, така и в гражданската му част. Това решение отново е предмет на касационна проверка. Със същото, съдът е взел законосъобразно отношение по изтеклата абсолютна погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 НПК по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 2 НК, съобразена с нежеланието на подсъдимата производството да продължи в наказателната му част. Приел е, че съдебното производство следва да се прекрати и в гражданската му част на осн. чл. 88, ал. 3 НПК. Същевременно е посочил съображения, че предявените граждански искове от частните тъжители са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство с разпореждане на съдията - докладчик в закрито заседание. При този развой на процеса, първоинстанционният съд не се е произнесъл по писмените молби на тъжителите за конституирането им и като граждански ищци в открито съдебно заседание, след вземане на становище на страните, преди даване ход на съдебното следствие. По същество е достигнал до извода, че по делото пред решаващият съд не са приети за съвместно разглеждане гражданските искове. Съображенията на окръжния съд по отношение на производството по делото във връзка с гражданските претенции не се споделят от настоящия състав на ВКС и в двете насоки. На първо място, по същия процесуален въпрос принципно е взето отношение с решение № 572 от 08.02.13 г. по КНЧХД № 2122/12 г. на ВКС, НК, III н. о., че когато не е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство гражданският иск на пострадалия и не е конституиран същият като граждански ищец по дела от частен характер с изрично определение в открито съдебно заседание, се нарушава разпоредбата на чл. 271, ал. 6 НПК. Това нарушение, обаче, не е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, защото подсъдимият не е бил изненадан в наказателното производство да отстоява позицията си на защита и срещу гражданската претенция на тъжителя, основаваща се на деликтна отговорност. Гражданските искове са били предявени ведно с тъжбата и допълненията към нея. Макар и във формално противоречие с разпоредбата на чл. 271, ал. 6 НПК /състава на съда по дела от частен характер се състои само от съдия - чл. 28, ал. 1, т. 1 НПК/ са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство с разпореждане на съдията - докладчик от 02.06.07 г., с което са конституирани и гражданските ищци по делото. Тъжбата и разпореждането са своевременно връчени на подсъдимата. В открито съдебно заседание на 15.09.09 г., на осн. чл. 276, ал. 2 НПК, след даване ход на съдебното следствие, е прочетена тъжбата на частните обвинители и предявените от тях граждански искове. В случая, не е нарушено правото на защита на подсъдимата да разбере основанието на предявените граждански искове и размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Допуснатото формално нарушение не е било пречка и за правилната организация на защита. На второ място, атакуваното решение е постановено на 14.01.13 г. Преди образуването на касационното дело /05.03.13 г./ по жалбата на касаторите, ВКС е постановил ТР № 1 от 04.02.13 г. по т. д. № 2/12 г. на ОСНК на ВКС. С точка 2 от същото ВКС е решил, че въззивната и касационната инстанции се произнасят с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК настъпи при разглеждане на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде прекратено. В случая, основанието по чл. 79, ал. 1, т. 2 НК е възникнало в рамките на въззивното производство и окръжният съд е следвало да се произнесе по гражданските искове, като инстанция, която е прекратила наказателното производство. Като не е направила това, въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, довело да ограничаване правата на тъжителите. Съгласно посочените съображения, въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС - гр. Стара Загора, в частта, касаеща произнасяне по гражданските претенции на тъжителите. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,