Решение № 14250 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4860/2017 г.

Решение № 14250 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4860/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), депозирана чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Орманджиев, насочена срещу Решение № 84/17.03.2017 г. по административно дело № 71/2017 г. по описа на Административен съд– гр. Велико Търново (АС Велико Търново/ АСВТ) в частта, с която същата e осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева). Касационният жалбоподател ГДИН счита решението в обжалваната част за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен формулирания от съда извод, че е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, изразяващо се в неизпълнение на задължения, произтичащо от закона да се осигури възможност на ищеца да ползва разрешена, съобразно списъка, утвърден от Министъра на правосъдието, вещ- радиоприемник "Waxiba". Сочи, че не са претърпени неимуществени вреди от лицето. Иска отмяна на решението в осъдителната част и да се отхвърли претенцията на ищеца или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на АСВТ. В Писмено становище от 16.06.2017 г. на процесуалния представител на ГДИН, както и становища от 15.05.2018 г. и от 12.09.2018 г. се счита, че обжалваното решение е необосновано, а претенцията за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена. Ответникът И. Г. в писмен отговор, депозиран чрез особения представител адвокат И. Денев от ВТАК, оспорва касационната жалба, като счита същата за недопустима, неоснователна и недоказана. Моли да се остави в сила обжалваното решение на АС Велико Търново като валидно, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно. В постъпила Молба от 05.10.2018 г. на процесуалния представител адв. И. Денев се поддържа депозирания отговор на касационната жалба и се счита същата за неоснователна и недоказана. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН. Посочва наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно съдът неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Счита решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно и иска същото да бъде отменено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт е ОСЪДЕНА ГДИН- София да заплати на И. Г., понастоящем в Затвора [населено място], на основание чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ сума в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията- лишаване от правото му да притежава и ползва разрешена вещ- радиоприемник "Waxiba" и е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск в частта му над 750 лв. до 8000 лв., като неоснователен и недоказан. Решението в неговата отхвърлителна част не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. Адм. съд, за да достигне до този резултат намира, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че на 16.11.2015 г. служителите от надзорно- охранителния състав в затворническото общежитие от закрит тип ЗОЗТ [наименование] [населено място] към Затвора в [населено място], при пристигането на конвоя установили, че И. Г. носи в багажа си радио "Waxiba" с цвят "череша", без кабел за захранване и батерии. Намира, че от представените по делото доказателства и протокол- докладна записка от 16.11.2015 г. се установява, че въпросният радиоприемник, е собственост на друг лишен от свобода В. О. Х., който към този момент вече е освободен от затвора. Според адм. съд по делото не е спорно и се установява, че радиоприемникът отговаря на изискванията по заповедта на министъра на правосъдието и утвърдения с него списък, а именно няма записващо устройство. Въпреки последното, за процесния период ищецът е бил лишен от правото да ползва разрешената вещ, като е разпоредено, че същата ще му бъде върната едва при освобождаването. Решаващият съд намира, че твърдяното в исковата молба бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация е налице, тъй като на ищеца не е върната претендираната вещ за ползване с аргумент, че е с неустановен собственик, а в същото време при проверка е установено, че е на друго освободено лице. Адм. съд счита, че за процесният период от време е налице бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация и искът за вреди е допустим (по арг. от чл. 204, ал. 3 от АПК). Отговорил е положително на въпроса дали това бездействие е незаконосъобразно. Решаващият съд приема, че за процесния период е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при администрацията на затвора, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от закона да се осигури възможност на ищеца да ползва разрешена съобразно списъка, утвърден от министъра на правосъдието, вещ - радиоприемник "Waxiba" с цвят "череша", без кабел за захранване и батерии. Смята, че е налице основание за ангажиране отговорността на държавата при наличие на другите две предпоставки, а именно вреда, както и пряка и непосредствена причинна връзка на същата с незаконосъобразното бездействие. Касационната жалба на ГДИН е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на ГДИН за липсата на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Правилен и в съответствие със закона е изводът на съда, че са налице всички елементи от състава на отговорността по ЗОДОВ. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, във връзка с приетото от съда, че твърдените от ищеца вреди са в пряка връзка с бездействието на длъжностни лица от Затвора- [населено място] да му върнат за ползване претендираната вещ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН. Утвърждаването на списък от министъра на правосъдието, с разрешените вещи и предмети, които лицата, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват е уредено в чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС. Съобразно чл. 83 ППЗИНЗС лишените от свобода имат право да слушат радиопредавания и да гледат телевизия по ред, установен от началника на затвора. Ползването на лични телевизионни и радиоприемници се разрешава до 22, 00 ч., след което електрозахранването на спалните помещения се изключва. Съгласно нормата на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, в редакцията й действаща в процесния период, предметите и парите държанието, на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват. Според препращането към чл. 111 ЗИНЗС, тази заповед може да се обжалва пред административния съд по местоизвършването на изземването, чието решение по аргумент от ал. 5 на чл. 111 ЗИНЗС не подлежи на обжалване. По делото няма данни да е издавана заповед от посочения вид. Необосновано от ГДИН се счита, че правилно вещта е иззета и впоследствие не е върната на лицето. Съгласно нормата на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС вещта може да бъде иззета само ако не е разрешена или не установен нейния собственик. Безспорно по делото е установено, че радиото е разрешена вещ. От доказателствата по делото не се установява, че носеният при конвоирането от И. Й. радиоприемник Waxiba е без установен собственик. Лицето го е ползвало и е изложило логични твърдения, че е придобило владение върху вещта от друг лишен от свобода. По делото е установеното, че радиото е на освободения В. Х. ГДИН, след като е иззела вещта и не я е върнала е излязла извън своите правомощия и необосновано е ограничило правата на лицето. Безспорно по делото се доказват фактите, че същият е лишен от възможността за ползване на вещ, която е разрешена. Невръщането на вещта е ограничило възможността за културно и социално информиране- чл. 83 ППЗИНЗС. От настоящия състав не се споделят и оплакванията на ГДИН, че от събраните доказателства не се установява настъпването на неимуществени вреди. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в емоционален дискомфорт у ищеца. В този смисъл са и ангажираните свидетелски показания на св. Л. Г. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено. От друга страна касационната жалба на ГДИН е частично основателна по отношение на размера на присъденото обезщетение, което обуславя неговото намаляване. В конкретния случай, при приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, следва да се отчете, увреждането, вкл. и естеството и степента на претърпените морални страдания, както и процесния период. При преценката на данните по делото, съдът не е отчел фактът, че за част от процесния период лицето е ползвало друг радиоприемник с марка Fhilips. Освен това може да се информира и от ползваните от всички в мястото за лишаване от свобода телевизионни и радиоприемници. Ниският интензитет и липсата на трайност на вредите обуславя определяне на сума по- малка от така присъдената. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 750 лв. на 200 лв. За разликата над 200 лв. до 750 лв., искът следва да бъде отхвърлен. В останалата осъдителна част за присъдения размер от 200 лева решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,