Решение № 1805 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10317/2009 г.

Решение № 1805 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10317/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 379 от 29.05.2009 г., постановено по адм. д. № 1705/06 г. Варненският окръжен съд, адм. отд., втори състав, е отхвърлил жалбата на "Водолей"-ЕООД-гр. Варна, представлявано от Данаил Спасов Данаилов, срещу ревизионен акт № 0300093/24.03.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 277/10.05.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна в обжалваната му част, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 13 500 лв. за данъчен период м. 01/05 г. и е установен ДДС за довнасяне в размер на 13 500 лв. и лихви в размер на 1 822,81 лв., като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОУИ"-гр. Варна сумата 756,46 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Водолей" ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Данаил Спасов Данаилов, чрез пълномощника му адв. Данаил Спасов Данаилов. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА. Като алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Водолей" ЕООД - гр. Варна, представлявано от Данаил Спасов Данаилов, срещу ревизионен акт № 0300093/24.03.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 277/10.05.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в обжалваната му част, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 13 500 лв. за данъчен период м. 01/05 г. по фактури № 625/24.01.2005 г. и № 626/25.01.2005 г., издадени от "Кодак" ООД - гр. Варна и в резултат на това е установен ДДС за довнасяне и лихви за забава в размер на 1 822,81 лв. Съдът е описал фактическите действия, извършени по време на ревизията, които са дали основание да се приеме, че е налице хипотеза на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Описани са и констатациите относно не начисляване на данъка от доставчика и събраните доказателства в хода на делото в тази насока, в това число заключенията на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа. Съдът е обсъдил и направените възражения на жалбоподателя свързани както с нищожност на издадения РА, така и с твърдяни многобройни процесуални нарушения по време на ревизията. Същите са приети за неоснователни, като за първото от тях са изложени мотиви, че издаденият по време на действието на ДПК акт за възлагане на данъчна ревизия е подписан от Светослав Аврамов, който към оня момент е заемал длъжността директор на ТДД - гр. Варна и по силата на чл. 68 от ДПК (отм.) в това си качество е могъл да издава актове за възлагане на ревизия, което прави издаденият АВДР законосъобразен. По отношение на оплакванията за допуснати нарушения по време на насрещната проверка на доставчика е прието, че те са неоснователни, като съставеният протокол за извършени процесуални действия отговаря на изискванията на ДОПК и може да служи като годно доказателствено средство за извършеното действие. Решението на Варненския окръжен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Същите ще бъдат обсъдени по реда на тяхното излагане. Оплакването досежно неправилно приложение на разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) са свързани с това, че за да е налице въпросната хипотеза, искането за представяне на доказателства във връзка с доставката следва да е направено от органа, възложил ревизията, а в случая искането за представяне на доказателства от доставчика "Кодак" ООД е подписано от органа, извършваш ревизията, а не от органа, който я е възложил. На отделен ред се правят и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по време на ревизията свързани с уведомяването на доставчика. Направените оплаквания са неоснователни. Разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) действително съдържа изискване доставчикът да е бил уведомен по предвидения в ДОПК /преди влизането му в сила - ДПК/ ред, че следва да представи доказателства за извършване доставчика. Наведеният довод, че в случая не е налице редовно уведомление на доставчика, тъй като искането не е подписано от органа възложил ревизията, неоснователно. Нормата на чл. 65, ал. ал. 1 от ДПК (отм.) определя, че в рамките на ревизията доказателствата се събират служебно от данъчния орган. Неподписването на искането за представяне на доказателства от органа възложил ревизията, каквото е изискването на чл. 84, ал. 3 от ДПК (отм.) не е такова съществено процесуално нарушение, което да прави уведомлението недействително. Неоснователни са и оплакванията, свързани с допуснати нарушения при извършената проверка на доставчика "Кодак" ООД. Вярно е, че мотивите на окръжния съд в тази насока са твърде пестеливи, но направеният от него краен извод за доказателствената сила на съставените протоколи за извършените процесуални действия по време на ревизията е верен и в съответствие с фактите по делото. Следва да бъде посочено, че дори да се приеме, че по време на ревизията са допуснати процесуални нарушения, поради което не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), то това не опорочава крайният извод за законосъобразност на издадения ревизионен акт. Това е така, тъй като правото на данъчен кредит по процесните фактури не е отказано единствено и само поради наличието на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), но и поради това, че не е установено начисляване на данъка от доставчика - отсъствие на условие по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), както и липсата на реална доставка по смисъла на чл. 6 от същия закон. Тези констатации на ревизионния акт не са опровергани с ангажираните от касатора в хода на съдебното производство доказателства, в това число съставен ревизионен акт на доставчика и заключение /основно и допълнителни/ по съдебно-счетоводна експертиза. Правото на данъчен кредит не е отказано на осн. чл. 109, ал. 11 и 12 от ДПК (отм.) за да бъде обсъждан въпросът с премахване на данъчно предимство, каквито доводи са развити в жалбата. Не могат да бъдат споделени и оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон предвид извършеното плащане на данъка по фактурите по ДДС-сметка на доставчика. Както правилно е отбелязано от първоинстанционния съд, обстоятелството за плащането на данъка по ДДС-сметка би имало значение при доказана реалност на доставките. Отделно от това, приложението на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) изисква данъкът по съответния данъчен документ да е заплатен по ДДС-сметка на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, което условие не е изпълнено от жалбоподателя, тъй като данъкът е заплатен по ДДС-сметка през следващ данъчен период. Също така, като основание за отказа на правото на данъчен кредит е посочено и отсъствието на условието по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) предвид на това, че в процесните фактури не е отбелязано за каква точно услуга са издадени, каквото изискване към фактурата поставя чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗСч., като това обстоятелство не се установява и допълва от останалите събрани в хода на ревизията доказателства. Направените доводи за нищожност на РА също не намират подкрепа във фактите по делото и закона. Издалият акта за възлагане на ревизията има такова законово правомощие по силата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.) и затова не е необходимо изрично посочва в акта. Не могат да бъдат споделени и оплакванията относно допуснато нарушение на чл. 188 от ГПК (отм.) предвид на това, че окръжният съд не бил посочил кои обстоятелства по делото приема за установени. Начинът на излагане и подредба на мотивите може и да не е най-добрият, но от тях категорично става ясно каква фактическа обстановка възприема съда и какви изводи гради въз основа на нея. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Варненския окръжен съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,