Решение № 9053 от 28.9.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР-Варна против Решение 584/28.04.2022 г., постановено от Административния съд Варна по адм.д. 2647/2019 година. С обжалваното решение ОД на МВР-Варна е осъдена да заплати на Н. Тодоров сумата от 20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадени в периода от 16.06.2018 г. до 16.09.2019 г. фишове от сектор Пътна полиция на ОД на МВР Варна за нарушения на Закона за движението по пътищата с МПС, собственост на Сожелиз България клон Варна ЕООД. Със същото решение ОД на МВР-Варна е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лева, изразяващи се в стрес, тревожност, неспокоен сън, душевни страдания, засягане на личността и достойнството му в резултат на същото, както и ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 816,20 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Иска се отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. Тодоров оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор на касационна жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото, в рамките на законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По основателността на касационната жалба приема следното: Съдът е приел, че е сезиран с два иска с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разноски във връзка с обжалване на фишове за наложени глоби и за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, неспокоен сън, душевни страдания, засягане на личността и достойнството, причинени в периода от 16.06.2018 г. до 16.09.2019 г., причинени от незаконосъобразно издадени фишове и действия по връчването им от длъжностни лица от ОД на МВР Варна. За установено от фактическа страна, съдът е приел, че през исковия период на ищеца в качеството му на управител на Сожелиз България - клон Варна ЕООД са му издадени 6 броя фишове във връзка с нарушения, извършени с МПС, собственост на дружеството. Установено е, че срещу всеки един от издадените му фишове, ищецът е изпращал уведомления до началника на сектор ПП при ОД на МВР-Варна, в които е уведомявал, че МПС не са негова собственост и никога не ги е управлявал, като е изказвал предположение, че са собственост на Сожелиз България клон Варна ЕООД по отношение на което дружество от 03.07.2008 г. е заличен като управител. Установено е, че във връзка с извършени проверки по повод уведомленията от ищеца 6-те броя фишове са анулирани. Съдът е установил, че във връзка с изпратените от ищеца пощенски пратки с обратни разписки уведомления и жалби във връзка с процесните фишове, ищецът е направил пощенски разходи на стойност 20 лева. Установено е, че във връзка с глобите по издадените фишове ОД на МВР-Варна е присъединен взискател по изпълнително дело пред публичен изпълнител от ТД на НАП-Варна, образувано във връзка с глобата по един от тези 6 фиша. Установено е, че във връзка с това ищецът е получавал съобщения, писал е жалби до директора на ТД на НАП. Установено е, че ищецът е освободен като управител на дружеството с решение от 16.04.2008 г., което обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 03.07.2008 г. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на съдебно-психологичната експертиза, съдът е приел за доказани неимуществените вреди, претърпени от ищеца през исковия период. Въз основа на така посочените фактически установявания, съдът е приел от правна страна следното: налице са незаконосъобразни актове, чието анулиране, било равнозначно на оттеглянето им. Съдът е преценил фишовете като незаконосъобразни, тъй като с него са му наложени глоби за нарушения на ЗдвП с МПС, които не са негова собственост и не са ползвани от него. При издаването им, служителите на ответника не са извършили проверка за актуалното състояние на дружеството, собственик на въпросните МПС, не е установено лицето управляващо и представляващо това дружество. Съдът е приел за доказани и останалите предпоставки - вреди (имуществена и неимуществена), както и причинна връзка между издадените фишове и вредите. Относно размера на претендираните имуществени вреди е кредитирал представените по делото писмени документи, а размера на обезщетението за неимуществените вреди е определил по справедливост, като е взел предвид продължителността на периода, състоянието на ищеца и значителността на засягане на достойнството му. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай се претендират вреди, причинени от незаконосъобразни електронни фишове, издадени за нарушения по Закона за движение по пътищата. Приложимият закон за издаването и обжалването им е Закона за движение по пътищата, както и Закона за административните нарушения и наказания, а не Административнопроцесуалния кодекс. Електронният фиш, когато е влязъл в сила има характер на Наказателно постановление чл. 189, ал. 11 ЗДвП. Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на раздел V от ЗАНН, но срещу него могат да се направят и възражения относно установените данни в него, пред съответната териториална структура на МВР чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в който случай и при определени в закона хипотези, първоначално издаденият електронен фиш може да се анулира. Безспорно е, че в конкретния случай, процесните 6 броя електронни фиша, които се твърди, че са били вредоносни за ищеца, са анулирани, с каквото правомощие разполагат съответните органите на ОД на МВР - Варна, съгласно чл. 187а и сл. от Закона за движение по пътищата. Анулирането на електронния фиш има за правна последица прекратяване на административнонаказателното производство спрямо лицето, на което е издаден. Анулирането на електронния фиш не представлява обаче отмяна по надлежния ред на електронния фиш поради неговата незаконосъобразност. Анулирането на електронния фиш не може да се приравни и на оттегляне на административния акт, тъй като електронният фиш не е административен акт по смисъла на АПК, а нито в ЗАНН, нито в ЗДвП е предвидено оттегляне на електронните фишове от издателите им. В конкретния случай, анулирането на електронните фишове означава, че административнонаказателните производства, в рамките на които са издадени, са приключили с благоприятен за ищеца изход. Тоест, в конкретния случай, не е налице нито хипотезата на отменен, нито хипотезата на оттеглен незаконосъобразен административен акт, поради което не е налице първата от кумулативните (едновременните) предпоставки, изискващи се от чл. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника за вредите, причинени на ищеца от издадените му електронни фишове. Следва да се посочи също така, че електронният фиш не е административен акт, поради което вредите, причинени от него не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 203 и сл. АПК. Тълкувателното постановление на което административният съд се е позовал в мотивите си, а именно т. 1 от ТП 2/19 май 2015 г. по т.д. 2/2014 г. на ВКС и ВАС е неприложимо в случая, тъй като то се отнася единствено и само до разноските, направени при съдебното обжалването на НП. Приложението му не може да се разшири по аналогия и за обезщетяване на други вреди от НП и приравнените на тях електронни фишове. Различният извод, формиран от първоинстанционния съд по релевантните за разрешаването на конкретния спор въпроси, е в резултат на неправилно тълкуване и приложение на закона. Решението му като неправилно следва да се отмени, а вместо това се отхвърлят предявените искове, поради тяхната неоснователност. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят сторените разноски в касационното производство - 32,16 лв. държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, които своевременно са поискани. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,