Решение № 10159 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12913/2018 г.

Решение № 10159 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12913/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Е. М. от [населено място] против решение № 5183 от 9.08.2018 г., постановено по адм. д. № 13426/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, 49 състав. Поддържа се незаконосъобразност. Ответникът – Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Красно село" гр. София, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена преди изменението на чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане, в сила от 01.01.2019 г., от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 5183 от 9.08.2018 г., постановено по адм. д. № 13426/2017 г., съставът на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Е. М. от [населено място] против заповед № 3 СП/Д-С-КС/667 от 15.09.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане-Красно село" гр. София, потвърдена с решение № 22-РД06-0221 от 26.10.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град. С оглед съдържанието на касационната жалба и указанията, дадени с определение № 4115 от 13.04.2020 г. по адм. д. № 2617/2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд статуира в пределите контрола по чл. 218, ал. 2 АПК. В тази връзка приема, че решението е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност при правилно приложение на нормите на чл. 16, ал. 1 и на чл. 27 ППЗСП. В оспореното решение са изложени кореспондиращи с доказателствата мотиви относно проведеното административно производство във връзка с подаденото от Е. М. от [населено място] заявление–декларация вх. № 667 от 24.08.2017 г. за отпускане еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Съдът правилно е установил, че жалбоподателката не е намерена на посочения от нея адрес, не се е отзовала на оставените й уведомления, поради което не е било възможно да бъде извършена социална анкета и социалният работник е направил мотивирано предложение за отказ. Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 1 ППЗСП социалната анкета включва проверки в дома на лицето и/или семейството по настоящ адрес. Разпоредбите на чл. 27, ал. 5 и ал. 6 ППЗСП регламентират реда за уведомяване на кандидатстващото за социална помощ лице, който ред е спазен, като в чл. 27, ал. 7 ППЗСП изрично е записано, че ако в срока по ал. 6 лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", социалният работник отразява в социалния доклад всички установени факти и обстоятелства по ал. 3, т. 2 и 3 и прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за цялостно извършване на социална анкета. Текстът на чл. 16, ал. 1 ППЗСП предвижда правната възможност, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Предвид данните по делото, съдът е направил извод, че както в административното производство, така и в съдебната му фаза, жалбоподателката не е доказала наличието на потребности от категорията на посочените в тази норма и в заявление–декларация вх. № 667 от 24.08.2017 г. Материалният закон е приложен правилно. Предвид настоящите мотиви, оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при липса на касационни основания. Страните не са направили искания за разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,