Решение № 506 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9325/2020 г.

Решение № 506 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9325/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на М. Кутинчева, от [населено място], чрез процесуалния и представител адвокат Попова, против решение № 7962 от 23.06.2020 г., постановено по адм. дело № 4890/2018 г. по описа на Върховния административен съд в частта му, с която е отхвърлена жалбата и срещу заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че съдът неправилно е кредитирал заключението на назначената по делото експертиза, за тези площи, за които вещото лице е приело, че следва да се изключат от слоя допустим за подпомагане, тъй като изводите не се основават на обективни данни, както и че неправилно съдът не е ценил представен частен документ, издаден от сертифицираща организация. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на министъра на земеделието, храните и горите и в тази, оспорена от нея част. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите чрез своя процесуален представител юрисконсулт Трифонов взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част и е процесуално допустима. Производство пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от М. Кутинчева, от [населено място], срещу заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели в частта и, в която извън одобрения окончателен специализиран слой са останали заявени от нея за подпомагане имоти, посочени в нея. С решение № 14073 от 21.11.2017 г., постановено по адм. дело № 13342/2014 г. на тричленен състав на ВАС заповедта на министъра на земеделието и храните е отменена в оспорената и част. Това решение е отменено с решение № 4715 от 12.04.2018 г., постановено по адм. дело № 499/2018 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия и делото е върнато за ново разглеждане от тричленен състав. При новото разглеждане на делото с оглед обстоятелствата, изложени в жалбата и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доводите и възраженията на страните и при съобразяване с дадените в отменителното решение указания е направил своите правни изводи. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на закона относно изключените с нея от окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. площи от тринадесет парцела, заявени за подпомагане от жалбоподателя, като по отношение на останалите, предмет на жалбата, е приел неоснователност на оспорването. Съответствието на заявените парцели с изискванията за допустимост е извършил при приложението на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионалните критерии за постоянни пасища, действаща към момента на издаване на оспорената пред съда заповед, съобразно представените по делото писмени доказателства и заключението на допуснатата при новото разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза. В частта му, с която заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните е отменена решението не е обжалвано и е влязло в сила. В обжалваната му част решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно се твърди от касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото. Правото на участие на тази страна в съдебното производство не е нарушено, съдът е събрал сочените от нея доказателства, решението е и надлежно мотивирано. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение в обжалваната му част са неоснователни. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, които основават възприетата от съда частична незаконосъобразност на оспорената пред съда заповед. Относно доводите за недопустимо възприемане от първоинстанционния съд на заключението на назначената по делото експертиза следва да се отбележи, че несъгласието на страната със заключението, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, във вр. с чл. 144 АПК следва да бъде изразено чрез оспорването му докато трае изслушването. Страната има процесуална възможност да поиска допълнителни или повторни заключения – чл. 201 ГПК или назначаването на повече вещи лица, при обоснована необходимост. В случая жалбоподателката се е възползвала от възможността да зададе въпроси на вещото лице, но е оспорила заключението след приемането му от съда, при твърдяна негова необоснованост, като изрично е посочила, че няма искания във връзка с направеното оспорване. Касационната инстанция следва да провери прилагането на материалния закон само въз основа на фактите установени в обжалваното решение, с оглед забраната по чл. 220 АПК. Първоинстанционният съд въз основа на приетото, като обективно и обосновано заключение на вещото лице, по изложени в решението съображения, обсъдено заедно с другите доказателства по делото е стигнал до съответния на закона, при приложението на чл. 11 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. (отм.); извод за недопустимост за подпомагане на част от заявените от касационната жалбоподателка площи. Неоснователно е и твърдяното, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да цени като надлежно доказателство представен от жалбоподателя частен документ, издаден от сертифицираща организация, установяващ какъв процент от насажденията са живи. Представеното сертификационно писмо е от орган, който няма компетентност в производството по издаване на оспорената заповед. То е издадено на основание чл. 29(21)от Регламент (ЕС) № 834/2007 и Регламент (ЕС) № 889/2008. Съгласно чл. 1, § 1 от 1. от Регламент (ЕС) № 834/2007, той осигурява основата за устойчивото развитие на биологичното производство, като същевременно осигурява ефективното функциониране на вътрешния пазар, гарантира справедлива конкуренция, осигурява потребителското доверие и защитава интересите на потребителите, като въвежда общи цели и принципи, относно: а) всички етапи на производство, обработка и разпространение на биологични продукти и контрола над тях; б) използването на обозначения, позоваващи се на биологичното производство, при етикетиране и реклама. Съответно според чл. 1, § 1 от Регламент (ЕС) № 889/2008 този регламент определя конкретни правила относно биологичното производство, етикетирането и контрола на продуктите, посочени в чл. 1, § 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007. Следователно изведените от тези регламенти правила са неотносими към допустимостта за подпомагане на заявените от касационната жалбоподателка земи. Отделно от това следва да се отбележи, че освен жизненост на трайните насаждения чл. 11 от Наредба № 5 кумулативно изисква и поддържане на почвената повърхност чрез подходяща обработка, което обстоятелство е изследвано от назначената по делото експертиза. С оглед така изложените съображения решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия